Калибриране на монитор – как и защо

Много често в разговори за принт, фотография, графичен дизайн, срещаме една думичка – гамут. В превод най-точно казано това е гама от цветове, които могат да бъдат възпроизведени чрез различни процеси (печат, рисуване и др.) и различни устройства или медии (монитори, ТВ, хартия и др). Вече сме говорили, че конкретно във фотографията и печата има няколко основни цветни пространства, които имат значение когато работим в тези области. За да ви ги припомним накратко ще използваме същата графика от предишната ни статия.

В днешния дигитален свят по пътя на една снимка от камерата до принтера или интернет има едно важно устройство, което ни помага да видим и обработим изображението – Мониторът. Той играе много съществена роля при правилното цветопредаване на снимката, така че тя да изглежда добре където и да я гледаме – било то на друг монитор или на печат. Ето защо не бива да пренебрегваме калибрирането на монитора, ако искаме той да цветопредава максимално вярно това което камерата е уловила. Защо казвам максимално вярно?

Днес производителите на монитори са много и всеки монитор има различни характеристики, и възможности да покрие цветните пространства от графиката. Там виждаме, че най-голямото съществуващо пространство е ProPhotoRGB и ако програми като Lightroom и Photoshop ви дават възможност да обработвате с него, то все още устройствата (камери, монитори, принтери), както и медиите, не разполагат с тази възможност. AdobeRGB пространството вече доста интензивно се използва в много принтери, камери, и по-висок клас монитори. Добрият монитор може да възпроизведе голям обхват от тоналности и яркост, и е почти задължително преходите и градиентите да са плавни.

Тук за разнообразие (и малко забавление) пускаме няколко сайта с инструменти за тестове на монитора.

До тук всичко е много субективно. Хората имаме различни възприятия за цветовете и когато снимаме, обработваме и прочие, се ръководим от усещането си за цвят. Често пъти мониторът ни е в неправилната гама, по-топъл или по-студен от колкото трябва и с яркост напомпана до безобразие, само защото така ни харесва. И когато отворим снимката си на калибриран монитор, не рядко пъти съм ставала свидетел на реакции „О, ужас, ама това не са правилните цветове“.

И така стигаме до момента, в който се взима решение за калибриране на монитора. Калибрирането може да стане по два начина – софтуерно и хардуерно.

В интернет има множество упътвания как да калибрирате сами монитора си софтуерно, в зависимост от операционната система която ползвате, както и други програмки които да инсталирате сами. Ще избегна тези подробности, тъй като софтуерното калибриране е временно решение и пак е доста субективно.

Само набързо споменавам едни установени настройки в най-общият случай, каквито би трябвало да бъдат.

Хардуерното калибриране се прави с помощта на външни уреди – колориметри. Два от лидерите тук са марките X-rite и Datacolor. В дигитална лаборатория Фото Кафе сме работили с двете системи.

И така съвсем накратко какво представлява калибрирането на монитора:

Преди да започнете калибриране е добре да оставите монитора да поработи поне 20-30минути. За стационарни монитори, калибрирането се извършва задължително към компютъра към който ще работи постоянно.

Най-просто казано тези уреди (колориметри) правят измервания на стойностите на монитора ви (цветове, яркост, гама и т.н.), анализират ги и правят т.нар. ICC профил с нови стойности (настройки на цветовете), максимално добри за възможностите на монитора.

‚Важна отметка – възможностите на монитора – не очаквайте колориметърът да направи чудеса, тъй като много зависи от модела на монитора и кога е произведен (т.е. какво има заложено от производителя като възможности за възпроизвеждане на цветове,) и колко време е ползван – всяка техника с годините се амортизира и губи от своите качества. В този ред на мисли калибрирането ще направи нови настройки, но и ще ви покаже горе долу какъв е живота на монитора ви.‘

Първоначално трябва да инсталирате разбира се софтуера към колориметъра. Когато стартирате, програмата ще ви изведе съобщение и ще ви покаже къде да поставите уреда.

След това ще отнеме известно време докато програмата направи съответните измервания. Докато тече това изчисление ще виждате различните екрани – преминава се през RGB стойностите (за всеки цвят отделно), яркостта и т.н.

Накрая, след като приключи с анализа, програмата прави нови настройки – т.нар ICC профил и ви показва резултата преди и след. Хубаво е, че софтуерът ви показва графиката на цветните пространства и съответно какви проценти покрива монитора ви от гамата на AdobeRGB и sRGB. Един скъп и професионален монитор може да покрие почти на 100% гамата на AdobeRGB , което е за предпочитане особено за хора занимаващи се с печат. Както казах в началото това цветно пространство отдавна е достъпно за много принтери и медии.

На колко време е добре да се прави калибриране – спорен въпрос но все пак ако сте фотографи или дизайнери и работите активно, е добре поне на месец-два да правите калибриране. Най-малкото защото не рядко пъти се случва да пипнем без да искаме насройките. Въпреки че от както си калибрирам монитора всеки месец, не ми се е налагало изобщо да пипам тези настройки ръчно.

В общи линии тази статия няма за цел да бъде упътване как се работи с колориметрите, а да покаже на кратко принципа на работа.

Като завършек ще спомена и двете статии където обясняваме как да настроим работните цветни пространства в Lightroom и Photoshop.

• Да настроим цветното пространство във Photoshop
• Преобразуване на цветни профили в Ps: Convert или Assign

В дигитална лаборатория Фото Кафе, можем да ви предложим Услугата „Калибриране на монитор“ и/или „Диагностика на монитор“. Условията вижте тук.