В ерата на филмовата фотография бяхме своего рода сребърни бижутери. Защо точно сребърни бижутери би попитал някой? Не бе толкова далеч време, когато снимахме на фото ленти, покрити със светлочувствително сребро, което после някак магически топяхме в разни отвари и с помощта на още светлина в разни тъмни стаи, създавахме произведения на изкуството върху сребърна хартия. От натискането на спусъка до снимката на хартия можеха да минат дни, в които трескаво се питахме дали сме създали изящен сребърен накит, или имаме просто буца смачкано сребро.
Да оставим на страна поетиката и да си по припомним що е то усещането за фотография. Във все по-електронният 21 век фотографията се разглежда предимно на компютърен или ТВ екран. Сменяме къде на ръка, къде автоматично кадър след кадър. Увеличаваме или намаляваме част от кадъра… отделя ме му 2; 3; 5 или максимум 10 секунди преди да погледнем следващият от лавината с която сме залети. Честно казано на моменти с носталгия поглеждам към банята, не, защото получавам спонтанно желание да се изкъпя… спомням си за часовете прекарани в тъмнина само на мъждукаща жълтозелена лампа да копирам една след друга снимка. Същите снимки които ни сБИРАха с приятели и събираха коментари. Сега гледаме монитори… За истински запалените фотографи снимката не е на монитора. На хартия е. Дали създадена по фото способ с увеличител, или отпечатана с принтер, то тя е на хартия. Може да я усетиш в ръцете си. Да я видиш под друг ъгъл и най-вече да я окачиш на стената където да и се любуваш без да се налага да държиш дистанционно. Днес тъмната стая е заменена със светла, а увеличителя с принтер. Отпечатваме своите фотографии в все по-големи размери, но все ни човърка една лека носталгия. Тук е ред да обявим:
Модерният “Винтидж” принт.
Излъчването
В ерата на модерните технологии често обръщаме поглед назад с носталгия. Понякога продиктувано от личните ни спомени, понякога водени от модните тенденции. И във фотографията и печата я има тази мода. Мода на завръщане по ретрото.
Често се обръщаме назад към произведенията от времето на 20-те до 80-те години заради излъчването им. Там няма цифрови манипулации, има пастелни приглушени цветове и леко зърнеста текстура. В зависимост от това на каква хартия е копирана снимката, то тя може да е с изявен гланц, матова или пък с един особен растер нито много матов, нито много гланцов. С появата на цветните мастилено струйни принтери започна ерата на фотографския печат. Много фотографии бяха сканирани и след това принтирани. В най-общи линии може да попаднете на няколко категории винтидж принт: Наистина стари разпечатки с подпис на автора, с доста висока колекционерска стойност. С развитието на технологиите и качеството на печата доста известни фотографии бяха повторно отпечатани като възраждане на стари проекти, или такива към които много дизайнери и фотографи залитат днес – нови проекти и фотографии, издържани в стил да имитират винтидж.
Обикновено всеки дизайнер или фотограф има своето лично виждане за това как изглежда един винтидж проект. Стиловете там са много, заради периода който се обхваща. Но освен добрия дизайн или фоторетуш, има нещо, което още повече подсилва винтидж излъчването на проекта – медията, на която ще бъде отпечатан.
Както някои биха казали – нищо ново под слънцето. И ще са прави – всичко модерно днес има своя ретро първообраз – подобрен и “напудрен”. Така, че производителите на днешните медии са взимали идеи от миналото и са ги усъвършенствали.
Медиите
Спираме се на Hahnemule медии с инкджет покритие, които ще гарантират не само качествен печат, но точно към онези, чиято фактура ще подсили носталгичните цветове или зърнистостта на изображението. Онова което обикновено впечатлява при ретро медиите е именно усещането при допир. Чудесно е, че с възможностите на модерните технологии можем да ги наподобим днес.
Всички медии с марка Hahnemule, може да намерите при нашите партньори от Factor.bg, които са официален представител на марката за България.
Канава
Много често първият избор за такъв проект е канавата. Дори ненапечатана тя има излъчването на картинно платно. Фактурата на канавата подсилва ефектът от изображението, и е добре да бъде съобразено с нея. Fine Art канавите на Hahnemule – Leonardo и Monet са един добър избор за репродукции или модерни проекти с винтидж излъчване.
Leonardo е с висока водоустойчивост и покритие, което ви освобождава от нуждата да полагате допълнителен защитен слой лак.
Monet впечатлява с тъканата си памучна текстура, в същото време е плътна и издръжлива.
Отпечатаната канава се опъва на подрамка и най-често не получава паспарту и окончателна рамка. Недовършеният и вид я отличава и придава леко бунтарски и неофициален вид.
Fine Art хартии
Photo Rag 308 (matt fine art smooth) – може би най-популярна сред фотографите, тази хартия има приятна гладка текстура и придава дълбочина на изображенията – независимо цветни или черно-бели.
William Turner (matt fine art textured) – хартия с матова акварелна текстура подходяща освен за фотография с изразен контраст /цветна или монохром, и за репродукции на традиционни произведения на изкуството.
Albrecht Dürer (matt fine art textured) е изключителна на допир медия отново с акварелна текстура, която ще придаде великолепен артистичен завършек на изображения с пастелни приглушени тонове и репродукции.
Хартиените разпечатки могат да бъдат класирани в нарочни албуми запазващи целостта им или да бъдат показани на изложба пред широка публика За разлика от канавата при хартиите е нужно да се отдели повече време преди да бъдат окачени на стената. Почти задължително е да бъдат добре каширани и оградени с рамка. Присъствието на паспарту и стъкло вече може да бъде част от авторското виждане. Как се избира медия за печат? Въпрос на личен избор свързан с изпробване и усещане за фотографията която ще покажем.
