Това беше подзаглавието на предеването, в което ни гостува именно Михаил Минков. И въпреки него решихме да обогатим и тази рубрика с негови снимки, тъй като няма как да не те завладеят.
От дрвени времена хората са мечтаели за звездите, и днес благодарение на развитите технологии можем не просто да летим сред тях, но и да ги съхраним като спомен в снимки. Мнозина фотографи насочват обективите си към нощното небе, с идея да запечатат своя момент, и мисля си още… с надежда да видят повече падащи звезди, пожелавайки си нещо съкровено.
Изумително е как техниката ни позволява да видим природата, така както човешкото ни око понякога не може. И колкото повече такива снимки гледам, в работата на колеги, толкова повече не ме учудва защо са избрали именно този път във фотографията.
Михаил Минков е сред бележитите ни автори в жанра на звездното небе. Съвсем наскоро имахме дълго интервю с него в предаването „Неформално за фотографията“, където Михаил сподели подробности за техниката на заснемане и разбира се интересни случки докато е работил. Решихме, че е добра идея, докато сме още пресни след предаването, да качим една ‘звездна’ галерия и няколко думи за него. За всички които са по любопитни, на края на поста публикуваме линк към цялото интервю.
Ето какво споделя самият той за емоцията да заснеме звездното небе:
„Винаги съм бил очарован от звездите, дори мога да кажа, че като дете подхождах със страхопочитание към нощното небе. През последните три години посветих голяма част от свободното си време на това да улавям магията на нощното небе и по-специално на Млечния път. Прекарах безкрайно много часове през нощта сам, но в никакъв случай самотен, под звездния небосвод и красотата на усамотението. Спокойствието и уединението, които ми дава нощта, докато снимам, ме карат да се чувствам опиянен от красотата и тайната на светещите звезди и планети над главата ми, но също и смирен и благодарен. Оказва се, че много хора никога не са виждали Млечния път със собствените си очи, което е безкрайно тъжно. Да стоиш под арката на Млечния път през топла лятна нощ, заобиколен от звуците на щурците и аромата на лавандула, е преживяване, което трудно може да се опише или забрави.“
За Михаил този жанр е много повече от „просто да заснемеш един красив момент“. Оказва се трудно и комплексно хоби, свързано с много проучване и подготовка, както на локация, така и съобразяване с времето, разположението на луната и още много. Изглежда, че ако човек си пада и фен на астрономията няма да е излишно. Не на последно място трябва идея за кадъра и разбира се малко късмет.
„И тук реално започва същинската работа, а именно да подчертая детайлите и цветовете от кадъра, които камерата е успяла да улови. Това е моментът, в който фотографът добавя персоналното си усещане и характер в кадъра, за да го превърне в изкуство.“
