Не съществува съвременна фото камера без вграден уред за измерване на експозицията – експонометър. Хм, може и да има… знам ли, но ще да е някаква екзотика за хобисти ентусиасти. Днес ще пропусна ентусиастите хобисти и ще споделя с няколко думи за различните режими на работа на експонометъра в 99% от камерите които се използват в момента, били те филмови или цифрови.
Без точен експонометър едва ли ще се радваме на получените изображения. Можем разбира се да кажем, че сме “артЪ” фотографи и затова точната експозиция не е от голямо значение за нас. Предполагам обаче повечето от нас искат добре експонирани снимки. В момента с почти всеки нов модел фото камера се появява и усъвършенствана система за мерене на светлината. Независимо от новостите, си остават няколкото основни режима за работа на експонометъра. Сходни са при почти всяка марка фото камери с тук там някои собствени екстри.
Няма да ги споменавам в някаква строга хронология. Ще си позволя и лек коментар за това какво кога съм използвал, без да ви давам практическа задълженост на коментара си.
Забравих да спомена днес ще визирам камери, при които светлината, която се мери постъпва през обектива, били те огледално рефлексни или безогледални.
Централно мерене.
Може да го срещнете и като “централно – претеглено. Общо взето това може би първата система за мерене през обектива. покрива около 75% от целия кадър и дава осреднена оценка за осветеността и от там за необходимата експозиция. Акцентира най-вече съвсем в централната част на кадъра. При различните класове фотокамери може да се увеличава или намалява размера на централният акцент или на цялата зона на мерене.
Пълнокадрово мерене.
При различните марки се среща под различно име, дори не съм сигурен дали самият аз го казвам правилно, но това е мерене, при което се взема информация от почти целият кадър. При по-старите фото камери кадъра бе разделен на няколко до няколко десетки сегмента, които даваха информация за осветеността в своя участък, а процесора на камерата решаваше коя е подходящата експозиция въз основа на богата база данни създадена от десетки хиляди снимки. Лек поглед назад – при появата на автофокусни фото камери и по-точно при появата на множество точки за фокусиране, започна да се следи коя АФ точка е избрана и от там приоритетно да се взема допълнителна оценка за осветеността.
При новите огледално рефлексни фото камери пълнокадровото мерене се извършва от мини матрица с няколко хиляди пиксела, които вече мерят светлината и цветният и спектър. Благодарение на новите цветно мерещи експонометри се повиши значително точността на експозицията.
Спот (точково) мерене.
Режим, в който експонометъра мери много малка част от кадъра – обикновено зона с големина между 1 и 4 %. При съвременните фото камери АФ точките са зоните в които може да мерите точково. Процента по-горе варира според зависи каква марка фото камера използвате (в инструкцията за употреба е написано каква е процентно мерената площ).
Това са основните 3 режима на работа на експонометъра. Някои фирми имат допълнителни режим (например Canon) за измерване – частичен. Това е режим, при който се измерва малко по-голяма част от колкото при спот меренето – 8 до 13% и работи само в централната част на кадъра. Нещо като уголемен спот метър.
Кога какво използвам в своята практика?
В по-голямата част от времето работя на пълнокадрово мерене. Прецизността му е много добра, защото както казах се вземат под внимание АФ зоната (тоест има спот измерване на активно важната част), лицата в кадър (да съвременните камери откриват лица в кадъра), цветност (различните цветове имат различни дължини на вълните и това може да доведе до грешка в експозицията, ако те се усреднят) и богата база данни събрана от десетки хиляди добри снимки. Пълнокадровото мерене ми спестява време.
Спот мерене – за случаите, в които искам наистина прецизно да измеря точно определена част от кадъра. Най-често го използвам при силен контражур, където пълнокадровото мерене е възможно да се подлъже. Понякога г използвам, когато снимам залези (меря по слънцето) за да мога драматично да недоекспонирам и така да засиля ефекта на залеза.
Не използвам централно мерене. Някак си се оказва, че не може да ми свърши работа, а и в случаите, в които съм разполагал само с такова в камерата си съм установявал, че не се правя перфектно.
Не съм използвал и частичното мерене на Canon, макар чисто логически ми се струва особено подходящо за потрети в полу-близък план на контражур… а то аз не снимам такива.
Чисто практически, когато имам възможност настройвам функционален бутон да бъде спот метър, така когато се налага го натискам и преминавам за момент от пълнокадрово към спот мерене. Когато пусна бутона отново съм на пълнокадрово. Опитайте, ако камерата ви има тази възможност, може да ви се стори удобно.
