Пролетта е любимият ми сезон, и не само защото съм родена през него. Пролетта е като ново начало, заредена с енергия и усмивки, изобилстваща от цветове и аромати, сезон в който животът сякаш се пробужда отново.
Искаше ми се този месец да ви заредя именно с такова настроение, и мисля че поканих точния човек, който да ви го даде.
И ако се питате защо избрах именно това заглавие, то всеки който е преживал сватба, бал, кръщене, знае какво носят тези моменти. Знае защото хората на снимките са целият им свят.
А в ролята на човекът, който трябва да побере цялата тази емоция в рамка се пада на един чудесен фотограф – Мария Тодорова – Марчева.
Мария е от Асеновград, за което самата тя споделя:
„Имам щастието да живея в едно наистина вдъхновяващо място-Асеновград и то точно в най-красивата му част, любимият на всички стар, гръцки кв. Св.Георги, галено наричан през десетилетията ,,Жорж махала“, от тук започват Родопите. Смятам че това е една от причините, аз да се чувствам хронично ВДЪХНОВЕНА!“
Завършва моден дизайн, и по-късно открива първото си фотостудио, където като начало снима детска фотография и бебета. Споделя, че така успява да съчетае любимото си занимание фотография с модата. Може да се каже, че това е професионалното ѝ прохождане в комерсиалната фотография, в което много ѝ помагат нейните лични майчински вълнения.
Практикува вече 16 години (към момента на нашето представяне), като се нарежда сред най-добрите сватбени фотографи у нас. Заедно с това продължава да снима деца, балове и други събития. В работата ѝ всичко е една голяма усмивка, каквато самата тя притежава. Участва в редица международни конкурси под патронажа на FIAP, и не веднъж е печелила престижни награди.
Ето какво разказва самата тя:
„Обожавам да снимам, като тийнейджър първият ми фотоапарат бе ФЕД 5, след него бе CANON AT-1, който и в момента е зареден с филм /макар да съм го позабравила покрай 3-те ми цифрови тела на любимата марка CANON и 1 SONY. Аналоговата фотография е друга тръпка. Мисля че всеки истински фотограф, уважаващ себе си, трябва да се е докоснал до ФИЛМА. Благословена съм да съм родена в семейсвтото на супер сърдечни и топли хора, родителите ми, брат ми и трите ми лели са лекари. Към мен също имаше подобни очаквания, но аз от малка съм твърде емоционална, милозлива и в същото време артистична. Да си лекар е призвание, не е моето. В 4-ти клас баща ми и баба ми ме научиха да шия. По това време всички бяхме еднакви, нямаше нищо различно, красиво….а аз винаги съм се стремяла да съм различна.“
„Пак от тогава започнах да си шия сама дрехите, всички се обръщаха след мен по улиците.(усмихва се) Ясно беше, че с това ще се занимавам и така, вместо медицина завърших в София, в частна художествена академия ,,моден дизайн“. Мислех да създавам уникални, авангардни дамски облекла. В Академията се запознахме с моето страхотно момче, Митака, който завърши графичен дизайн. Рисуваше по-красиво от мен, слушаше рок и метъл, обичаше моторите…..влюбих се и се омъжих и до сега ме търпи милият! (и пак голяма усмивка) Никога не съм ходила на курс по фотошоп, на него дължа всичките си познания в тази област.През това време се появиха двамата ми прекрасни сина – Никола и Александър. Един ден, през май, преди точно 16 години ми се обади най-добрият видеооператор, който снимаше сватби в града ни от ’89г. и ме помоли да станем екип. Не вярвах на ушите си! Просто ей така, беше видял мои снимки, каза че е очарован и си търси добър фотограф…..предложи ми да пробвам и ако желая да снимаме сватби в екип.“
„Беше точно като шега, заоправдавах се, че съм толкова емоционална, че ще размажа от треперене снимките на хората….че аз всъщност съм моден дизайнер и т.н., в крайна сметка и аз самата не знам как се навих. Снимах сватба като втори фотограф, съвсем отстрани… съвсем пробно. Когато предадох снимките, младоженците заявиха, че са изключително доволни…..след 1 седмица снимах първата си самостоятелна сватба и така 16 години до ден днешен, от тогава не съм работила и един ден нещо друго.( и пак голяма усмивка).
Всеки път се срещам с нови и нови хора, съпреживявам техните емоции и трепети, стремя се да уловя всеки техен красив жест и поглед…..а когато си видят готовите снимки, тогава е моята истинска наслада! Всяка втора булка, получавайки диска си със снимки ме прегръща и целува, сякаш цял живот сме били приятелки, а с повечето от тях, съм се запознала в деня на сватбата им! Това чувство е несравнимо, удовлетворението е стократно повече от това да получиш друго възнаграждение и от редовната ми мускулна треска, след всяка сватба. Обожавам си работата, тя ме зарежда!““
Понякога най-хубавите неща се случват съвсем случайно!
„Каквото и да прави човек, ако влага Любов и емоция, то няма начин да не успее, така се преориентирах от модата към фотографията! Баща ми, който е най-вдъхновяващият ме човек, да ми е жив и здрав, освен страхотен професионалист специалист е и чудно пишещ стихове и проза, има няколко издадени книги. Преди 25 години БНТ снима цял филм посветен на него като личност! Харесва ми тази негова мисъл: ,,Светлото и тъмното по равно са в човека. И дали ще светим, вероятно и от другите зависи.
„Вдъхновяват ме децата с първичността и чистотата си. Хармоничните, съвършени извивки на жената. Красивите взаимоотношения между хората, усмивката, добрите слънчеви хора, чувството за хумор. Любовта-най-мощният двигател, не случайно винаги пиша думичката Любов с главна буква! Танцът! Музиката, обичам рок, метъл, джаз, класика и най-любимата ми гайда, когато чуя гайда настръхвам…. хубавите книги! Моторите са ми голяма тръпка със свободата и полета, който ни дават, по татуировки си падам, имам доста. Обожавам планината, цветята и дърветата, обичам селото с всичкия му колорит и натуралност…., обичам Родопите. Пътешествията и опознаването на нови култури, народи, обичаи и местенца разбира се са източник на вдъхновение! Както и талантливи колеги Творци!
Имам безброй случки, жестове и мили спомени от хилядите хора, които са заставали пред обектива ми. Имах младоженец, който на края на сватбата, ми благодари специално, че съм го предразположила и сме направили хубави снимки, а той мразел да се снима. С моята луда визия и стайлинг, всеки път нещо ми се оплита, или закача, но пък клиентите ми се смеят и снимките стават по-искрено лъчезарни.
Изобщо аз съм един смешен човек, който умишлено или неволно предизвиква усмивки в обектите си на снимане. Когато се снимат дечица, това е супер важно. Да се снишиш до тяхното ниво буквално, да ги спечелиш, да им пееш, / ако щеш и фалшиво като мен/, да подскачаш снимайки, това ми е специалитетът с който улавям най-много истински усмивки. Когато снимам големи госпожици, скъсявам дистанцията, минавам на ,,ти“, винаги изтъквам качествата им, правя комплименти, търся най-добрия възможен ракурс, показвам снимките и взаимно се нахъсваме снимайки.“
„Щастлива съм, че със снимките на клиентите си в които влагам толкова сърце и душа, аз вече имам спечелени няколко златни медала в международни фотографски конкурси за артистична фотография под егидата на FIAP/ Fédération Internationale de l’Art Photographique-световната фотографска асоциация/. Защото нямам грам свободно време за мои си проекти, нещо за което мечтая, но пък за сметка на това успявам да превърна комерсиалната фотография често в артистична такава, нещо, с което наистина много се гордея!
Портретите на моите абитуриентки /и не само/ обикалят буквално света. Част съм от 16-те автора от Български Арт Фото Клуб, с който спечелихме 5-то място в света за артистична фотография за Световната купа на FIAP за клубове! Снимките ми досега са били показвани в една самостоятелна изложба и в над 30 още изложби в страната и по света, включително и в САЩ, преди около месец се проведе първата българска фото изложба, в която имах честта да участвам! А тя е пътуваща и ще обиколи доста из Америка в следващите месеци.“
„Тази пролет бях поканена да снимам в Шотландия, една млада двойка, чиято сватба предстоеше. Не ги познавах, българка и французин попаднали случайно на мои снимки в интернет и ме поканиха аз да съм техният фотограф. Много мило. Уви нямаше как да ги снимам, предвид световната пандемия. В студиото си снимам дечица и семейства от цяла България, много често и от чужбина, което ме ласкае и ме зарежда. Съвет към начинаещите: каквото и да правите/снимате, правете го с Любов, емоция и искреност. До ден днешен не подхождам към нито едно снимане, независимо сватба, реклама, студийна сесия или каквото и да е с рутина. Всеки път СЕ ВЪЛНУВАМ! Нали в това е смисълът, да сме добри, да търсим доброто в хората, да се самоусъвършенстваме и …. да създаваме/ оставим нещо след себе си. Фотографите оставяме едно от най-скъпите ни неща-спомените!
Улавяме мига и го предаваме на поколенията.
Безценно. По улицата често ме спират хора за да ме поздравяват, че правя деня им с моите снимки. А аз съм благодарна на всички хора доверили ми се и застанали пред моя обектив.
Щастлив човек съм. Пожелавам го на всеки.“
„Благодарна съм, че съм обградена от такива сърцати, одухотворени, добри хора! Може би това е причината усмивката да не слиза от лицето ми и да търся постоянно и улавям красотата на мига в обектива си. Всеки ден. Аз реално не излизам от нас без фотоапарат. Последните години се оказва, че излизам само за да снимам някой, някъде….. когато се е случвало да седна някъде на кафе без техниката си се чувствам странно, чак нереално. А как реших, че това ще е професията ми а не модата …когато видях лицата и чух суперлативите от устата на първите си младоженци, които и днес всеки ден ми се радват на снимките в социалните мрежи.
Красива е фотографската професия и добре, че е вдъхновяваща, защото честно казано си е доста изморяваща. Особено за жена, снимаща сватби с огромните камери и обективи. През всичките години снимам сватби с….токчета, 10 см. токчета. :)))))) Всички колеги ми се чудят, пословична съм, но аз все пак съм и дизайнер, няма да се излагам я. Снимам в няколко жанра и всички са ми любими.“
Сега ви оставям и вие да се усмихнете с още малко от снимките на Мария, и да се заредите с позитивизъм
Повече снимки на страница ѝ : https://www.facebook.com/MariaTodorovaMarchevaPhotography/
