Преди време споделих мнение за една фотокамера професионален клас – Olympus OM-D E-M1 и някъде там споменах и за нейният “китов” наистина в кавички “китов” обектив – Olympus M.Zuiko ED 12-40mm f/2.8 PRO казвам китов, защото в 99% от случаите М1 идва окомплектована с този обектив.
M.Zuiko ED 12-40mm f/2.8 PRO е обектив от най-висок клас, който на моменти може да си съперничи с праймовете на Оли. Имах удоволствието да го тествам доста продължително време, най-вече за фоторепортерска работа.
Създаден е да покрива матрици стандарт micro 4/3 тоест всички фото камери Olympus и Panasonic със сменяема оптика, както и видео камерата – Blackmagic Pocket Cinema Camera и един Kodak Pixpro S-1 (който бе анонсиран, но не знам дали се предлага).
Изключително здрава и солидна изработка. Вярно не съм пробвал какво ще му се случи ако го изтърва, но и не искам да пробвам. Външният му корпус е изцяло метален, а някои от вътрешните тубуси са пластмасови. В момента, в който го хванеш в ръка се усеща качеството на изработката. Много красив дизайн допълващ красивият дизайна на Oly М1. Гривните за управление на фокуса и на вариото са метални с напречни резки за по-добро сцепление. Признавам, че не съм голям фен на точно такива гривни за управление (предпочитам гумен пръстен който да сменя след време) не дават перфектното сцепление и понякога с вълнени зимни ръкавички са малко хлъзгави. От дизайнерска гледна точка металните гривни запазват добрия вид на обектива.
M.Zuiko ED 12-40mm f/2.8 PRO е защитен от всякъде срещу прах, вода и замръзване. В комбинация с Olympus OM-D E-M1 няма как да се оправдаете от лошо време.
Разчитайки името – M.Zuiko ED 12-40mm f/2.8 PRO и знаейки за какъв тип матрица е създаден си вадя следните заключения: приравнен към 35 mm стандарт това е обектив с постоянна светлосила 2.8 и диапазон 24 до 80 mm. “PRO” в името издава неговият висок клас и доскоро бе сам самичък, но вече има по-голям приятел – M.Zuiko ED 40-150mm f/2.8 PRO и се очаква един по-широк хубавец – M.Zuiko ED 7-14mm f/2.8 PRO – тримата тенори на Olympus
Не е оптично стабилизиран. За снимащите с Olympus, които имат матрична стабилизация това не е проблем, но за всички останали които споменах по-горе може да е недостатък. Липсата на стабилизация го прави по-лек и по-качествен като изображение.
Като всеки вариообектив и този не прави изключение от към количеството стъклария натъпкана в него – 14 елемента в 9 групи от тях: асферичен нискодисперсионен EDA елемент, 2 асферични елемента, DSA (двоен супер асферичен) елемент, 2 нискодисперсионни ED елемента, HD (High Defenition) елемент, 2 HR (висока степен на пречупване) елемента. В добавка и ZERO покритие за минимализиране на отблясъци от повърхността… докато го напиша станало време за 2 ро кафе и мисля да се възползвам.
В 95% от случаите получаваме страхотна картинка доближаваща се до картинката на класика като M.Zuiko ED 12 f/2. Няма как обаче да липсват и някои и друг недостатък.
При 12 mm. макар и оптиката да е телецентрична и смятана специално за матрицата, то се забелязва видимо перспективно изкривяване при снимки на хора в краищата на кадъра от висок или нисък ракурс. Хубаво е да се препозиционирате, за да намалите да минимум ефекта. Не се забелязва ефект буренце или възглавничка, но това е, защото Olympus по подразбиране са включили автоматични корекции в своите фото камери, които биват четени от RAW конвертори (фирменият), Aperture или на Adobe и прилагани. Затова ако погледнете RAW конвертор на Adobe ще видите, че липсват изцяло настройки за Оли обективи – те вече са приложени. Възможно е в някои RAW конвертори на други фирми тези корекции да не се разчитат и да получите некоригирано изображение.
Заради автоматичните корекции не забелязвам винетиране или изявени хроматични аберации. При диафрагма 2.8 и снимане на светлинки “в боке” може да се открие наличието на хроматични аберации, но като цяло M.Zuiko ED 12-40mm f/2.8 PRO е лишен или по-скоро излекуван хардуерно и софтуерно от почти всякакви оптични болести.
Споменавайки “боке” то бих казал дава интересно макар и не толкова приятно както например един M.ZUIKO DIGITAL 45mm f/1.8 Не съм снимал специално портрети, за да докажа това свое твърдение, но тук там съм го използвал за продуктово снимане на максимална диафрагма и резултатите ми допаднаха.
Диафрагмата е от 7 елемента заоблени и при диафрагма 4 още се запазва ефекта на “кръгчето без зъбци”. Нечетният брой ламели дава добър ефект при снимка със слънце в кадър и нарочна търсена дифракция. Тук дифракцията започва да се появява при диафрагма 16 и нагоре, а най-добре обектива работи при стойности 4 и 5.6 – мога да кажа, че трудно се различава коя част от кадъра е център и коя краища, толкова еднакво добре е изображението. При диафрагма 2.8 краищата с малко “омекват” но като цяло снимането на 2.8 е използваемо без компромиси.
Бърз и тих автоматичен фокус. Мотора е линеен и тихата му работа е ценно предимство при снимане на видео с активиран следящ фокус. В статията за Olympus M1 съм споменал подробно за скорост и работа.
За мен черешката на тортата е ръчният фокус, по точно управлението му. Просто дръпваме гривната за фокуса назад и имаме напълно работещ механичен ръчен фокус. Усещането е както на класически ръчнофокусен обектив и в допълнение има скала за разстоянието. Не забравям и възможността да се използва ръчен фокус и в АФ режим. Връщаме гривната в началното и положение и тогава при завъртането и има електронно управляем ръчен фокус. При натискане на полуспусък камерата фокусира, а фотографа посредством въртене на гривната може да дофокусира (като се възползва от функцията пийкинг и увеличение на кадъра), ако не му хареса кадъра пуска спусъка, натиска пак и същото упражнение… Наличието на механичен ръчен фокус ме изкушава често, когато не бързам да се възползвам от него. Така си пазя навиците за времето, в което пак ще снимам с Leica :)
Минималната фокусна дистанция е около 20 сантиметра от фокалната равнина и едва няколко от челната леща (увеличение х0.3) което на моменти може отчасти да замести нуждата на макро обектив.
M.Zuiko ED 12-40mm f/2.8 PRO разполага с функционален бутон, който може да се програмира какво да изпълнява от фотокамерата. За себе си установих, че е най-добре да ме връща на централна АФ точка.
Щеше ми се сенника да е по-голям. За мен той не е само да пази от слънце, но и от механични въздействия, но конструктивно явно няма възможност. Размера за присъединяване на филтри е 65 mm – полезно е за джоба. Май ще се окаже, че капачката е единственото което не ми харесва… това е в реда на шегата, но можеха да поназъбят местата които се хващат когато искаме да я свалим, така няма да се хлъзга толкова.
Не съм поставял M.Zuiko ED 12-40mm f/2.8 PRO на някой от ПЕНовете или Panasonic. Няма как да споделя опит как се държи с тях, но ще споделя, че е роден за OM-D серията на Оли и особено с М1 се усеща истински професионална комбинация.
