Live Composite – забавлението е гарантирано

Преди месец някъде като част от екипа на Фото кафе, бях на представянето на новият Olympus OM-D E-M5 Mk 2 в чешката столица Прага. Домакините се бяха постарали да оставят незабравими спомени от тази презентация и аз описвайки я обещах да обърна по-голямо внимание на една от демонстрациите – Live Composite.
Преди да спомена нещо повече, нека си кажем нещо преди това. Безспорно няма фотограф, за който фотографията да е повече от щракане на снимки за спомен и да не е правил нощни снимки. Камера, закачена на статив бил той добър или не чак толкова добър, включен дистанционен спусък, натискането му и отброяването на дългите секунди от експонацията. Със съвременните дигитални камери резултатът е видим почти веднага и може лесно да се коригира (стига момента да е повторяем) или пък не толкова лесно (ако сте снимали фойерверки). Не винаги се получава точно снимката, която искаме и както я виждат очите ни. За някои по-запалени фотографи, обичащи да снимат звездите в нощното небе оставящи светлинни дъги, се е налагало не веднъж да правят серии от кадри с различна експонация и с маскиране. После следва постпроцес да обединяват снимките в специални програми, за да получат една ефектна снимка на звездното небе и огрени от нощните светлини околни гради. Колко пъти сте искали да заснемете фойерверки на фона на режимно небе (или син час да го наречем)? Залагате камерата на статив, слагате на режим В и чакате. След първия залп активирате затвора на камерата и започвате да снимате последвалите залпове, продължаващи минута – две, но… заедно с тях експонирате и небето, което става все по-светло и накрая… имате снимка с почти бяло небе и губещи се в него светлинни пътеки от фойерверка.
Live Composite е една страхотна функция и мисля създадена и достъпна единствено са снимащите с някои модели фото камери на Olympus. Открих я наскоро когато имах възможността да тествам Olympus OM-D E-M1. Шедьоври не направих, а и нямаше време да се заигравам. Обаче проучих малко по сериозно опцията и си бях наумил да я изпробвам при първа възможност (и по-топло време). Първата възможност (но не и топлото време) се появи в Прага… май вече го казах.
Live Composite е перфектният инструмент за творчество със светлина при дъъълга експозиция. Последното подсказва, че е неприложим през деня или в светли интериори където светлината е в изобилие и експозициите са мигновени. Как да го активирате? Изберете режим М и с помощта на скролера започнете да увеличавате времето за експозиция. Ще се появят 15, 30, 60 секунди, BULB, LiveTime и веднага след това Live Composite.
Кога може да го използвате? Споменах по-горе снимане на фойерверки – идеален е за целта. Тук за разлика от режим В няма да имате преосветено небе, а перфектно експонираното тъмно синьо вечерно небе и ясно открояващи се светлинни фонтани от различните фойерверки. Как се постига това? Live Composite регистрира еднократно светлината, която се е появила в кадъра и след това “зарежда” нов “празен” кадър в очакване на нова светлина. Тоест при първото натискане на спусъка камерата прави снимка на околния пейзаж, осветен от луна, улично осветление или дори светкавица. След това зарежда (виртуално казано) нов кадър и чака появата на нова светлина или осветен обект, който до сега не е присъствал например: светлината на фойерверка. Буквално всеки изстрелян фойерверк се записва на отделен “празен” кадър и когато зарята свърши и натиснете спусъка, за да спрете камерата, то тя комбинира всички заснети отделни кадри в един единствен готов бих казал перфектно експониран кадър. Една добавка. Докато снимате зарята виждате в реално време на дисплея как отделните светлинни букети се появяват един след друг.
Хм… 4 пъти четох по-горният параграф и не го разбрах, дето съм снимал на Live Composite, та какво ли остава за вас читателите. За да го разберете на 100% трябва да го изпробвате. Това е решението. Екипирайте се с едно Оли… ъм… да видя кои го могат… така: O-MD E-M1; O-MD E-M5 (и втората му версия); O-MD E-M10; PEN E-PL7.

Време е да споделя, че това не е автоматичен режим. Вие имате контрол над Live Composite. Може да настроите какво да е времето за експонация на кадрите. Интервала е между половин секунда и 60 секунди. Добре е да снимате на минимално ISO, за да имате максимално качество. Диафрагмата може да изберете според идеята, която имате, но забелязвам, че най-често използваната е 8. Не разчитайте много на светломера на фотокамерата да ви каже дали сте избрали правилните параметри. Все пак снимаме на тъмно. Може на принципа на пробата и грешката с тестови кадри да намерите точната експозиция или пък да подходите професионално и да я премерите със светломер. Да при снимки на фойерверки няма как да мерите, но от практиката съм си установил, че 1 или 2 секунди експозиция са ок (за ISO 100 диафрагма 5.6-8). Не разчитайте на АФ системата особено ако за първия кадър се налага да фокусирате в голяма празна тъмна зала.
За демонстрацията в Прага домакините бяха поканили светлинни художници и се бяха постарали да премерят точната експозиция необходима да се насладим на творчеството на двамата младежи. От нас се изискваше просто да кадрираме, да заложим зададените параметри (5 секунди, ISO 100, диафрагма 8), да фокусираме и да натиснем спусъка. След това започваш да се наслаждаваш на всеки елемент от шоуто, да виждаш как се всяка светлинна четка се появява на дисплея на фотокамерата ти и накрая да получиш един страхотен кадър.

За съжаление имахме удоволствието да направим само няколко кадъра, но подготовката и идеите за тези кадри признавам са отнели доста време на организатори и художници.
Установих, че мога да използвам Live Composite за импровизирани, но качествени продуктови фотографии. Например да заснема предмет само с наличната влизаща от прозореца светлина . В повечето случаи получавам предмета осветен едностранно. Арт, но не винаги използваемо. Понякога си помагам с отражател, но той връща и осветява само малка част от предмета. В режим Live Composite имам възможност да “обиколя” сниманият предмет с отражателя и да “извадя” местата потънали в сянка.

Една последна идея, която ми хрумва и ще пробвам (обещавам) когато се стопли. Ще сложа един хубав ND филтър (неутрално сив) да речем х64 и ще се пробвам да направя снимки през деня, било на вода или на движещи се предмети носещи различни светлинки в себе си… Идеята с ND филтъра е да постигна необходимата експозиция от минимум ½ секунда (при минимално ISO и диафрагма 8… или ако търся боке и по отворена). Ще закача камерата на хубав статив и задължително ще използвам дистанционен спусък. Подчертавам това с дистанционният спусък, защото когато сме заложили скорост от ½ или 1 секунда, се усеща лека нерязкост заради разклащането на камерата (независимо че снимам от здрав, стабилен статив) при натискане на спусъка.
Live Composite е интересна опция и мисля да се заиграя и открия нови приложения. А сега както се казва: до снимане.