Светлината като четка или защо ни е осветление

Осветлението играе огромна роля за възприемане от човека на заобикалящият го свят. Чрез осветление се опознават формата и цветът на предметите, получава се впечатление за обем и пространство. В практиката на фотографа или кино оператора композицията на кадъра и осветлението са тясно свързани. Със средствата на осветлението, както и с помощта на композицията на кадъра вниманието на зрителя така може да се организира, че той да вижда сюжетно важните елементи.

Когато се работи със светлина, трябва преди всичко да се определи ефекта на осветление и свързаният с него характер на осветлението, който представлява едно или друго съотношение на светлината и сянката или, другояче казано, градация на тоновете.

Чрез характера на осветлението ще се определи и метода на осветяването.

В общи черти основните видове светлина могат да се определят по следният начин: рисуваща, запълваща, контурна, моделираща, фонова.

Свойствата на рисуващото осветление е да разкрива формите на предметите, техните скулптурно – обемни качества, както и да разкрива най-важните елементи на композицията, като подчертава сюжетно важни детайли а други оставя в сянка.

Силата на рисуващата светлина често е изходен фактор при определяне на съотношението светлина-сянка тоест при създаването на светлинният баланс на осветяваният обект.

Рисуващото осветление в повечето случаи е остро и насочено. При външни снимки за рисуващо се използва светлината на слънцето, а при вътрешни – светкавици или прожектори с различни мощности.

Запълващата светлина просветлява сенките, получени от източника на рисуваща светлина и в съответствие с отношението с другите видове светлина на първо място рисуващата, определя степента на контрастният на експозицията. Запълващата светлина се създава от източници със силно разсеяна (дифузна) светлина. Особено удобни са светкавици с големи правоъгълни или осмоъгълни софтбоксове, установки с поредица от луминесцентни лампи или енерго спестяващи лампи подредени в големи рефлектори и даващи меко без сенчесто осветление. За външни снимки най често за запълващо се ползва светлината от небето в моменти когато то е покрито с леки облаци и няма наличие на пряка слънчева светлина. Друга опция е да се използват големи дифузни екрани през които преминавайки слънчевата светлина се омекотява. Същият ефект може да се постигне и ако се снима в сянката на някоя сграда, но това може да доведе до проблем с цветният баланс.

Контурната (контрова или светлина която е насочена към обектива) контровата светлина или както често се нарича ефектна светлина в почти всички случаи е остра и насочена. Тя възпроизвежда върху обекта светлинен контур, който спомага за отделянето му от фона. Контурната светлина задължително е по-ярка и силна от осветеността на фона, в противен случай тя ще се загуби. Често се проектира върху косата на действащите персонажи за подсилване на драматургията, ако е необходимо. В киното съществува израза “американска контра”. Тя се получава когато се промени цветната температура и така най-често контровото осветление което пада върху обекта е с по-студена (по синкава) светлина сравнено с цялостната сцена. За получаването на контрово осветление, обикновено се използват прожектори с френелови лещи или светкавици със спотови наставки, за да се насочи действието на лъча върху определеното място. В редки случаи се използва и слънчевата светлина и то при положение, че при външни снимки се използват изкуствени източници на светлина или отражатели, които осигуряват съответно рисуващо и запълващо осветление.

Моделираща светлина. Има функции на допълнителна запълваща светлина (подсветка на сенките) като оглажда твърде резки сенки от основното рисуващо осветление. Чрез възпроизвеждане на леки бликове може да подчертае обем и фрактури на заснеманият обект като, за да се намали силата на бликовете се използват малки хитрости от типа на пудра или леко намазване със сух сапун на местата на бликуване, или поставяне на мрежи или матови стъкла на прожекторите, ако се използват светкавици – софбоксове с мрежа или голям рефлектор тип “бютидиш” с пчелна пита.

Фоново осветление. Тук може да се каже че съществува голям спор както за думата ( фоново ) така и за типа. Операторите преминали първо през фотографска школа и свикнали с фотографската терминология казват: съществува фоново осветление което осветява фона на който се снима. За това пък операторите прескочили тази школа казват: фоново осветление няма, а има общо запълващо осветление (като на запълващото осветление във фотографския смисъл те казват подсветка). Но както и да е според мен фоновото осветление е важна част от работата в кадъра.

Фоновото осветление може да бъде остро или меко в зависимост какво търсим да покажем от фона. Няма строги правила какъв тип източник на светлина да се използва и дали тя да е мека или остра. Фотографа или оператора е свободен да реши сам какво е най-подходящо за драматургията на кадъра.

След като се спряхме основните типове осветление трябва да обърнем внимание на това как се използват в зависимост от ефекта който иска да получи оператора.

Съществуват четири общо приети характерни особености на осветлението с които боравят фотографите и операторите.

1 Осветеност на сниманият обект

2 Контрастност на осветлението

3 Посока и размер на сенките, тоест на затъмнените участъци от повърхността на сниманият обект

4 Спектрален състав на светлината падаща върху сниманият обект

В зависимост от отношението на светлите и тъмните места на обекта изображенията могат да се разделят на силно и слабо контрастни. По-слаб контраст се получава с тънка, лека сянка. Прозрачността се получава като страната която е в сянка се просвети по-силно или като се намали рисуващата светлина.

Светлосенчетият характер на осветлението се отличава по това по-добре се откриват релефните форми на заснеманият обект. Едни места са светли други в полусянка, а трети тъмни като това създава чувство за обемност.

Осветеността на обекта трябва да е в необходимите показатели, за да се получи коректна експозиция освен, ако това не е драматургически търсено (като под или над експозиция).

Спектралният състав на светлината трябва да се знае точно и да бъде съвместим със спектралната чувствителност на филмовия материал. В противен случай може да се предизвика разбалансиране на цветовете или недоекспониране на негатива. Макар да живеем в електронен век където все по-рядко се снима на филмова лента, то не трябва да забравяме, че и матриците “виждат” по еднакъв начин както и фото лентата. Автоматичният бял баланс няма да даде перфектни цветове ако се използват различни светлинни източници с не еднакъв цветен спектър.

Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.