Не бе далеч времето, когато седнах с лаптопа си в един столичен мол с намерението да напиша някаква рецензия по молба на мой колега. Вместо това със заливащо вдъхновени спретнах кратко ревю на Leica M9. Сега няколко години по-късно седя в малка пекарна с една маса, ям мъфини и тракам по клавиатурата в очакване да излезе новата партида (имам уговорка за снимки). Всъщност исках да кажа, че смятам да споделя няколко думи за новата Leica M, но май съм доста гладен щом мъфините ми влязоха първи в устата… Днес няма да ви отегчавам с технически характеристики а и времето ми е малко. В няколко изречения ще да споделя новото в Leica M сравнено с Leica M9. Препоръчвам да прочетете първо статията за Leica M9. Там съм споделил основни неща за визьор и фокус които днес ще са главни действащи лица. По стечения на обстоятелствата се наложи да се разделя с любимата ми Leica M9. За времето което не снимам вече с нея през мен минаха сигурно 20 камери с невероятни възможности, но една носталгия някъде в мен си седеше и въздишаше тихичко и леко укорително. Преди няколко седмици по случай 100 годишнината на Leica ми се отдаде възможност за няколко дни да изпробвам новата Leica M в комплект с 3 обектива (24, 35 и 75). Природата откровено не бе на моя страна и затова снимките са в мнозинството си малко по-дъждовни и мрачни от колкото ми се иска. Дояждам мъфинчето и започвам по същество. Традиционно за Leica е да не усетиш почти никаква разлика с да речем модел от преди 50 години… дизайна продължава да живее и до днес и единствената разлика е, че има матрица и дисплей на гърба… а да и липсват някои и друго лостче и прозорче.
Leica M си класическа телеметрична камера наследник на Leica M9 – първата без огледална камера с размер на сензора 36 х 24 mm (тоест 35 mm стандарт). Тук също има 35 mm сензор, но вече 24 мега пиксела (при М9 бяха 18 мега пиксела) и тук няма АА филтър за максимално добра детайлност.
ISO чувствителността е в диапазона 200 до 6400 като може да се намали до 100. При Leica M9 можеше да се слиза до 50 ISO. Липсата на ниско ISO е малко лоша новина за фотографите като мен които обичат да снимат на екстремно отворени диафрагми (например 1.1 или 1.2 както често практикувах). М серията нямат скорост по-висока от 1/4000 и това понякога е проблем. Проблема има решение – НД филтър (минимум х 8 или 0,9 кой както е свикнал). Заложете на висококачествен защото матрицата не прощава при поставяне на средна ръка филтър и контражур.
Производителя на сензора вече не е Kodak, а белгийската фирма CMOSIS. За първи път чувам за тази фирма, но съм възхитен от сензора, който са дали на Leica M. Като за начало незабелязвам досадният феномен “color shift”който се изразяваше в пурпурни краища при използване на широка оптика. При предишният модел имах откровен проблем с шума при ISO над 800 добре че имах суперсветлосилна оптика. При сегашният сензор, ISO 3200 не е никакъв проблем за качествена снимка. Трябва да се запомни една тънкост. Този сензор трудно понася преекспониране. За сметка на това търпи доста недоекспониране. Това заключение дойде от снимките, които успях да направя за краткото време, което имах. Забелязах как недоекспонирани снимки (снимани в RAW разбира се (DNG)) търпят да “дръпнеш” плъзгачите на почти краен плюс и да извадиш много подробности от сенките. “Изваждането” на подробности от сенките не докарва почти никакъв шум. Направих няколко принт скрийна със съпоставки и може да видите стойностите, които съм приложил на програмата. За съжаление нямам такива резултати при преекспониран кадър. Не се получават добре нещата, затова като съвет: по-добре средно недоекспониран кадър от колкото леко преекспониран. Защо споменавам преекспониран и недоекспониран? Leica M продължава да има слабости като липса на добър експонометър. Имам доста наблюдения по въпроса, за да стигна до този извод. В епохата на лентата това не се усещаше толкова много, защото лентата търпи голяма грешка. В ерата на дигиталното, грешките се усещат. Особено неточно светломера работи при обективи под 35 mm – тоест всички широки. С обективи 50 и 75 почти не съм имал грешки на светломера. Признавам от Leica се опитват да усъвършенстват начина на мерене на светлина, но явно SLR камерите ще имат това свое предимство. За фотографи с доста натрупан опит може би няма да има проблем с неточния светломер. Проблемите се явяват, когато се снима на А режим. Когато се снима на ръчен режим преценката за светлината зависи изцяло от фотографа. Аз самият изключително рядко снимах на А режим, само в редки случаи като бързах и имах закачен 50 mm обектив. През останалото време снимах изцяло на ръчен режим а светломера ми служеше за отправна точка. Ще призная, че този опит заедно с опита за ръчно фокусиране се губят много бързо когато престанете да ги използвате и преминете на автофокусна камера с добър светломер.
Всъщност при Leica M може да се постигне и по-добре мерене на светлината. Как? През Live View. Да Leica M вече има такъв режим. Това освобождава още куп възможности освен доброто мерене.
на моменти много ми липсваше тази полезна екстра при моята Leica M9. В новата камера я има и аз започнах да я използвам с охота… не винаги успешно. Защо не винаги успешно? Да прескоча малко към фокуса. Leica M е камера без опция за автоматичен фокус. Фокусира се на ръка, а системата е на принципа на телеметъра. Цитирам от статията за М9: “Това е класически телеметрична камера с оптичен визьор и ръчен фокус. Определянето на фокуса става посредством на двоен образ във визьора и се върти гривната на обектива наляво или надясно докато двойния образ се превърне в единичен. Тук няма избираеми точки за фокусиране. Само една централна зона и толкова.” Пасажа е доста дълъг и не го поствам целия. Може би продължава да е добра идея да прочетете ревюто на Leica M9. Да речем, че сте го прочели и затова се връщам на Live View възможността. Благодарение на нея може да кадрирате и фокусирате без да се налага да използвате дисплея. Класическо “сапунерково” използване на Leica M. На дисплея виждате това, което вижда обектива, без да се чудите на коя кадрираща рамка сте във визьора. Отпада и доста сложният за някои потребители телеметър (особено в случаите, в които има голям светлосилен7 обектив, който крие половината визьор). Предвидена е опция “Peaking” която оцветява зоните, които са на фокус. Най-големият дюшеш, който дава Live View е възможността да използвате буквално стотици обективи. До преди появата на Leica M използването на обективи различни от М байонет си бе хазартна игра по отношение на фокуса. Фотографа преценяваше на око на колко метра е сниманият обект нагласяше и след това гледаше на дисплея какво се е получило, а ако е лентова камерата то… Сега с преходник може да закачите дори и последен модел автофокусен обектив Canon 600/5.6 и да снимате дива природа или папарашки снимки. Да фокуса продължава да е ръчен, но вече не сте ограничен само до М обективи. Снимате макро? Нищо по-лесно: преходник и съответният макро обектив който желаете. Фишай? Защо не. За съжаление не разполагам с преходници и не можах да се порадвам на тази опция, а тя дава много голяма свобода на потребителя на Leica M. Да отговоря все пак на въпроса: защо не винаги успешно… Когато се държи камерата с ръце и се фокусира по дисплей, не винаги се улучва точният фокус, дори и когато се използва Peaking функцията. Това го установих от опит. Същият проблем съм имал и с други марки камери. Фокусирането по Live View е успешно, когато е през хубав електронен визьор. За щастие Leica M има възможност да и се закачи такъв. Поставя се на гнездото за светкавица и автоматично се включва в куплунга под гнездото. Има резолюция от около 1.4 мега пиксела. При фокусиране дава възможност кадъра да се увеличи и фокуса да е абсолютно точен. Може да се вдига и да застава под ъгъл 90 градуса спрямо камерата – компенсира липсата на подвижен дисплей. Една малка тайна: може да използвате като бюджетен вариант визьор на Oly. Кой? Потърсете сами. Още едно предимство на Live View – използване на филтри, дори най-елементарният поляризатор. За Leica M9 и всички други М преди нея, бе създаден специален филтър който струваше към 400-450 долара. Имаше и алтернативи от трети производители. Сега просто поглеждаме дисплея и преценяваме действието на филтъра. За любителите на градиентни филтри важи същото. Още една възможност благодарение на Live View то – снимането на видео. Точно за тази камера това е малко излишна екстра. От много глава не боли. Който иска може да я използва. Предлага Full HD 1920 x 1080 с възможност за 25 или 24 кадъра за секунда. Формата за запис не е от най-съвременните – Motion JPEG. Става за клипове за спомен, но не и за сериозна работа. Поизчерпах темата за Live View, затова да насоча поглед към друго, например дисплея. По-голям и по-хубав сравнено с Leica M9. 3 инчов 921 000 точки резолюция с възможност за персонализиране. Хубавия дисплей спомага много за всичко, което правим през Live View. По-горе споменах, че е неподвижен. Да, така е. Трудно би се вързал за момента към този дизайн един подвижен дисплей. Защитен е с Gorilla Glass® Визьор – оптичен с увеличение х 0.68 при Leica M9 увеличението мисля бе х 0.72 тоест при новата Leica M може да се постави 25 mm обектив и да не се наложи използването на външен визьор, но ограничителните рамки продължават да са за максимално 28 mm обектив. Нещо много важно. Както казах при Leica M нещо вече липсва – това е добре познатото прозорче, което осигуряваше светлина на кадриращите рамки. През деня добре, но вечер или по сумрак?!?! За пръв път това прозорче изчезна в титановата версия на Leica M9 и бе заменена от светодиод. Тук тази придобивка е запазена и дори може да се избира из между 3 цвята на кадриращите рамки. Сега при нощна фотография не се налага да си носите фенерче, за да видите как аджеба сте кадрирали.
Когато снимам през оптичният визьор някак не винаги успявам да уцеля прав хоризонт. Имайте едно на ум когато снимате да следите дали кадъра ви е прав или морето ще изтече от него. Общо взето май това е… А да… нещо ново по дизайна. Добавена е лека издатина на мястото където попада палеца и в нея има скрол който да помага при избор на различни настройки. Май се досетих за още неща така, че продължавам. Отварям долният капак на камерата. Веднага забелязвам няколко неща: гумени уплътнения, гнездото за статив вече е на камерата, а не на капака, куплунг за включване на мулти функционален грип (с USB изходи и кабелна връзка към TTL светкавица) и една ГОЛЯМА батерия. Най-сетне голяма батерия. Честно казано с моята Leica M9 ходех с по две резервни батерии за да съм сигурен, че няма да “остана на пътя”. Със сегашната по-икономична матрица и голяма батерия общо взето изкарах два дни с почти 300 кадъра (с Leica M се снима бавно и спокойно) като ползвах често Live View.
Подобрено сравнено с предишният. Няма да навлизам в подробности само искам да спомена за една интересна екстра – проверката за замърсяване по матрицата. Тъжен факт е, че матрицата на М ките се цапа… при новата и при М9 наблюдавах този неприятен момент. Общо взето вечер след снимки задължително чистех матрицата. Споменавал съм как се чисти и как не се чисти матрица някъде тук. Аз използвам електростатична четка. Да се върна на Leica M – в менюто има екстра, която показва колко боклучета има по матрицата и къде точно се намират. На мен това ми спестява носенето на специалната лупа, с която оглеждам матрицата.
Файлове и съхранение. Leica M снима в DNG или JPEG (препоръчвам 1 вото винаги) и записва снимките на SD тип карта памет работи със SD, SDHC, SDXC карти до 32 GB капацитет. Стана малко дълго затова ще кажа няколко общи думи, а и мъфините вече са извън печката и ухаят прекрасно. Leica M ще се казват вече всички камери от тази серия ще се различават по едно скрито име. Например: тази е “тип 240”. Снимането със всяка камера от М серията било тя лентова или цифрова е едно несравнимо удоволствие. Трудно е признавам, дори и за мен, който снимам от години. Доста мои колеги са опитвали да снимат с моята М9 и са ми се чудели на търпението, но ние ползвателите на марката знаем какво е. Преди няколко дни четох интервю с един холандец сватбен фотограф. Снима с Leica M9 и от скоро с Leica M. споделяше как е престанал да има усещането че прави фотография след 10 години активно снимане с професионална АФ японска фото система. В един момент е минал на Leica и цитирам “ буквално трябваше да се уча да снимам наново”. Напълно споделям неговото мнение. След близо година не снимане с Leica, първоначално не успях да се справя както си бях свикнал и ми трябваха няколко дни, за да се науча отново да “карам колело” (макар никога да не се било забравяло). С М камера се снима бавно и спокойно, а Leica M има всичко, което ми липсваше в Leica M9 и ръцете все по-силно започват да ме сърбят. Отивам да подреждам мъфини за снимка… и до снимане.
