На 7 ми декември 2017 година започнах един проект с фотокамерата на Photo Cafe за 2018 година, а именно Leica D-Lux. Идеята ми бе всеки ден тази камера да бъде с мен и да правя снимка или снимки, които да показвам на стената на социалката си.
Годината се изтърколи и е време за равносметка.
Защо всъщност реших да започна този проект? В отговор на все по нарасналото снимане с мобилни телефони, дори и от професионални фотографи.
Да мобилният телефон винаги е с нас, а както знаем: “Най-добрата камера е тази с която разполагате в момента”.
Във Photo Cafe пишем за камерата на мобилните телефони и както съм заявявал, камерата е хм… добра, но ако се гледа на дисплея на телефона, или се разпечатва на хартия 10х 15 сантиметра.
Физиката си е физика и за сега никой не може да я излъже, че с микро матрица и обектив може да се извади същото качество като една голяма матрица със съответния обектив.
В стремежа си да имам ежедневна камера, възможно най-компактна и с най-голяма матрица и разбира се светлосилен обектив изборът ми се спря на Leica D-Lux. Ок, признавам, че това всъщност е Panasonic LX100 за който имаме подробна статия във Photo Cafe, но предпочетох да взема ребрандираният Leica вариант заради по-изчистеният дизайн, позволяващ на камерата да влезе в здрав кожен кобур, както и факта, че е “Made in Japan” (за разлика от Panasonic LX100) и червената точка. Да струва повече, но понякога човек иска да се поглези…
Макар и произведени на различни места Leica D-Lux и Panasonic LX100 са абсолютно идентични като технически спецификации и възможности като дори и RAW файловете са им идентични (за мое съжаление, защото тайно се надявах Leica-та да е DNG, както големите и посестрими…).
Няма да пиша ТТ характеристики и възможности, защото в статията за LX100 съм ги описал подробно.
Ще споделя с няколко думи и снимки какво изпитах през този едногодишен период.
Като за начало, такива проекти са трудни, особено ако често ти се налага да седиш пред компютъра и по цял ден да не излезеш някъде. Няма как всеки ден да измислиш шедьовърни фотографии, но ти се налага да измислиш минимум една снимка за да отчетеш деня.
Независимо от това, че доста обикалям с друга или с други камери да правя тестове, то винаги с мен бе и “Лайката” в нейния кожен кобур. Нямам пропуснат ден, макар някои дни да съм се връщал специално да я взема.
Да не е като мобиларката компактна, но и възможностите и са в пъти над смартфона.
Leica D-Lux е една от най-добрите камери, с която съм снимал. Използвах я не само за проекта, но и за почти всички репортажи от събития през годината включително и от Photokina 2018. Макар и да снимах пестеливо навъртях едни 3500 кадъра, част от които отидоха в кошчето.
Светлосилният обектив f/1.7 както и страхотното макро ми позволиха кога снимки на бокенце, кога снимане на детайли от близо. Основни недостатъци – два на брой: липса на подвижен дисплей и управление с докосване (последното бе коригирано в новият модел).
Имаше момент, в който ме е спасявала и като видео камера, поради факта, че съм забравял да заредя батериите на видео камерата в студиото.
Някои фотографи изтъкват, че камерата няма значение. Може и така да е, но добрата камера, ще позволи на този, който умее да я използва да запечата моменти, които в последствие да разпечата в голям размер, защото както знаем… “Фотографията има нужда от тяло”
Тази година ще снима с друга камера и друг проект, но не знам дали пак ще имам сили за проект с всеки дневно снимане.
Leica D-Lux или Panasonic LX100 крият в себе си много повече от колкото показват на външен вид и заедно с това са готови да бъдат с вас всеки ден независимо от прогнозата и без да ви се пречка.
Пускам една галерия от няколко снимки. Не успях да осъществя първоначалната си идея от проекта да изкарам по една страхотна снимка от всяка седмица (тоест 52 шедьовъра), защото както казах имаше дни, в които или бях лишен от творчески заряд, или просто не намирах точното време и място.
Все пак тази галерия издава начина ми на мислене като градски пейзажист. Надявам се догодина пак да се срещнем този път с обзор на настоящият ми проект, а дотогава доснимане.
