Днес е ден за спомени. Спомени за едно 12 годишно момче, което направи първите си снимки с една “Смяна 6”. По някакво стечение на обстоятелствата това момче съм аз. Помня лятото на 1984. Цялото семейство бяхме във Варна при баба и дядо и в един юлски ден на връщане от лозето, баща ми ми даде една фотокамера със зареден черно бял филм. С малко напътствия изщраках 10-15 снимки. Месец след това у дома в банята (както знаем много БГ домакинства използваха банята за импровизирана фото лаборатория за ужас на съпругата (майката) на ползвателя) за пръв път видях как от бял лист хартия оживяват снимките, които направих през онзи юлски ден.
В ерата на дигиталната фотография онази магия на белия лист някак… изчезна. Сега виждаме снимките си веднага на дисплея. Тръпката от неизвестното и очакването дали са станали снимките… сега виждаме снимките веднага на дисплея.
Днес е ден за спомени. През изминалата седмица в ръцете ми попадна една приятна емоция – конструктор. Не, не такъв който да си построиш къщичка или космически кораб, а такъв с който да си направиш напълно функционираща лентова фото камера.
Производител на това средство за забавление добре известната вече фирма Lomography. Комплекта, с който си правиш фото камера се казва “Konstruktor” и самата камера е окичена с това име. Няколко приятели знаещи какъв съвременен техно маниак съм решиха да ми подарят един такъв и да проверят дали все още мога да снимам на лента.
Настанявам се на бюрото, поставям конструктора пред себе си + една чаша кафе и… започвам.
Камерата е съставена изцяло от пластмасови компоненти (да и малко железария под формата на винтчета и пружинки) които са излети в леякова форма. Корпусът е отделно, а кутията с огледалото и затвора са сглобени предварително (явно изискват повечко умения, комплекта е предназначен за 14-16 годишни младежи). Има един инструмент – отвертка, но ви съветвам да се подсигурите и с една по фина пила, с която да почистите елементите, които сваляте от леяковата форма. Аз свих една картонена пила от комплекта за маникюр на половинката (надявам се да не ме усети). Обърнете внимание как до всеки компонент в отливката има номерче. Това номерче плюс инструкцията за сглобяване ще ви помогнат да сглобите апаратчето.
Времето за сглобяване: 1-2 часа според зависи колко се разсейвате. Следвайте точно стъпките описани в инструкцията. Отделяйте елементите (не всички на куп, спазвайте последователността на нужните елементи) от формата, като ги срежете с малко ножче или ножичка, след това загладете с пилата. За закачането на някои пружинки (тази на спусъковият механизъм) използвайте игла или карфица, за да ги наместите, където трябва (внимавайте да не ги разтеглите) сглобявайте бавно и без да упражнявате насилие, комплектът е добре отлят и ако нещо не влиза както трябва то… значи не е за там. Внимателно отделете всички винтчета по вид. Те имат строго определени места и не са взаимнозаменяеми.
След като сглобите фото камерата, може да я персонализирате със стикери и кожени лепенки (кожените лепенки са малко неточно изрязани…).
Два часа по-късно имах сглобена, работеща огледално рефлексна филмова фото камера.
Може би все пак трябва да кажа някакви технически характеристики.
- Обектив – сменяем, тип около 50 mm (тоест нормален). Да обектива може да се сваля от камерата, остава въпросът с какъв друг може да се замени, но да истинска камера със сменяем обектив.
- Оптична система – една леща в една група (шеговито)
- Диафрагма – 10 (да, десет)
- Фокус – от половин метър до безкрайност. Фокусирането е малко трудно защото се трие пластмаса в пластмаса, но след малко работа въртенето на фокуса става по-лесно. Не бих рискувал да сложа смазка която да ми се разтече по ръцете.
- Размер на матрица… а… тоест на филмовото прозорче – 36 х 24 mm. Може да се зареди лайка формат филм с до 36 кадъра дължина.
- Визьор – шахтов със спомагателна лупа.
- Скорост на затвора- 1/80 sec. (само толкова). Май излъгах… има и режим В – колкото време държите натиснат спусъка, толкова време ще експонира.
- Скорост на снимане (кадри в секунда) – колкото смогнете, тоест пренавивате ръчно, зареждате ръчно и снимате, но експериментирайте с бързо зареждане системата е крехка.
- Място за статив – да.
- Уши за ремък – да.
Сега и няколко думи за употребата на “Konstruktor” на Lomography.
Онази “Смяна 6” с която снимах преди 30 години вече я няма. Един ден от чисто любопитство я разглобих и ме домързя да я сглобя. Тя не бе със сменяема оптика, не бе и огледално рефлексна. Визираше се през оптично визьорче. Разстоянието до обекта се определяше на око, но имаше едно сериозно предимство – няколко диафрагми и набор от експозиционни времена (скорости), нещо, което Konstruktor няма. Някъде по-горе написах какви са единствените му възможности като диафрагма и скорост.
Зареждането на филма става лесно, а и в книжката е описано. Преди да заредите филм преценете особеността да една скорост и една диафрагма. Филм 100 ISO е ще ви свърши работа през по-голямата част от слънчев ден. Искате да снимате в по мрачно облачно време или да речем по-привечер – 200 или 400 ISO. След като заредите филма поставете брояча на 36/24 или 12 в зависимост какъв филм сте заредили като брой кадри. При превъртане ще видите, че показва колко кадъра остават а не колко сте изснимали.
Като техно маниак реших да се доверя на допълнителната техника, с която разполагам – светломер, но не професионалният ми уред, а този, който имам като програма в моя iPhone. Благодарение на него се ориентирах кое е подходящо за снимане и съвпада с възможностите на фото камера Konstruktor.
Konstruktor ви позволява да кадрирате, гледайки “през обектива”, позволява да се фокусира… ъъъъ не бих казал точно, но визуално близко. Ще трябва да свикнете с особеността на шахтовия визьор да… всъщност няма да издавам, разберете сами. За по “прецизно” фокусиране използвайте помощната леща.
Проверете показалеца на скоростите на коя позиция е: N е за 1/80 sec. а В е ясно за какво е.
След като кадрирате и направите снимка, презаредете филма в камерата. Това е като препоръка, за да избегнете наслагването на кадри един върху друг. Ако сте решили да правите точно мулти експонации то да, Konstruktor е перфектно създаден за това. Аз пробвах един кадър (табелата метро станцията, но не бе успешен).
Качеството на обектива е като от преди 100 години – аберира, криви и видим фокус има едва ли не в центъра, но това в момента е изключително модерно като идея за снимане. От моя филм 36 кадъра, “извадих” 30 снимки. Причината да са само толкова е в моята предпазливост. Причина първа: брояча лесно се размърдва и моментално се губи представа колко кадъра са изснимани. След като загубих представа почнах да пренавивам много внимателно (за да не скъсам филма) и в един момент усетих лек напън, който реших, че се дължи на достигане края на филма. Уви при проявяването се оказа, че имам “запас” от още 7 кадъра.
Пускам всички кадри без да съм рязал от тях за да добиете зрителна представа какво може да се очаква от Konstruktor.
Нямам претенции за художествени качества, макар някои от кадрите да харесвам много. Важното за мен бе тръпката да се гмурна отново в неизвестността както онова момче преди 30 години. Може би отново ще заредя филм както в Konstruktor, така и в някой от лентоваците седящи във витрината ми (много по-съвършени и надежди от пластмасовото фото камера) и ще направя едно паралелно снимане, което ще опиша, а до тогава до снимане.
