Мина много време от както се роди идеята да направим това интервю с Иво, много срещи, изложби, на които все ставаше въпрос за любовта ни към пътешествията. Истаната е, че покрай снимките от пътешествия се запознахме, и както обикновено при мен се случва със сродни души, еми роди се мисля едно чудесно приятелство. Преди време Иво откри една прекрасна изложба именно със снимки от едно такова пътешествие, и признавам си онова което лично мен ме грабна беше прекрасния му черно-бял поглед върху място, което човек рядко би си представил без цвят. Грабна ме, защото е предизвикателство пред което и аз се бях изправяла, и да успееш да пресъздадеш успешно такава картина иска особен поглед и майсторство.
Аз няма да ви губя повече времето с мои размишления, защото като гледам ви чакат още много редове за четене, уверявам ви увлекателни, които ще ви запознаят повече с Иво Орешков.
Иво благодаря ти, че прие нашата покана, и дадe артистичното начало на 2020 в сайта ни :).
Представи се накратко.
Казвам се Иво Орешков. Роден съм в гр. Мездра, учил съм в художествено у-ще в Троян, специалност керамика. Така че, по диплома съм художник, но по професия и призвание – сватбен фотограф.
Как започна да снимаш? Помниш ли първата си снимка?
Първата си снимка няма как да я помня, тъй като снимам още от много малък. Баща ми ме научи как се снима с един лентов фотоапарат Байрет, както и да си проявявам сам снимките, в домашната ни фото лаборатория. Тя се намираше в тоалетната на мазето ни. Ползвахме я, защото беше тъмна стаичка без прозорци. Слагахме вътре фото увеличителя, две – три ванички и една червена лампа и лабораторията беше на лице. Прекарвал съм по цели нощи там, проявявайки снимки до сутринта. Беше ми много забавно и интересно. Явно страстта ми по фотографията е горяла в мен още тогава.
Но въпреки това, не смятам онези години за старт на снимането ми, тъй като реално не разбирах нищо от принципите на истинската фотография. Много години по-късно, след като бях излязъл от тъмната стаичка на мазето ни, аз преоткрих фотографията, в началото на цифровата ера. Сдобих се с една сапунерка с ръчни настройки и ултра зум (който беше само 7 Х ), но по онова време се водеше за мега голям зум. След което се записах на курс по фотография за начинаещи. Едва там открих истинската магия на фотографията. Там научих, че думата „фотография“ означава рисуване със светлина. И тъй като не бях успял да се реализирам като художник според дипломата си, аз осъзнах, че отново мога да бъда творец, но този път рисувайки с фотоапарат и светлина. Това изключително много ме вдъхнови. Така аз научих доста неща за фотоапаратите, обективите и фотошопа. За светлината, за цвета, за начините на снимане на портрети, пейзажи, нощни снимки, и др. И едно от най-важите неща е, че научих що е то композиция и как да я прилагам в снимките си.
Това беше през 2007 година и беше началото на моята истинска фотография. Започнах да снимам буквално всичко и всеки, и да качвам много снимки във фотографските форуми, нашумели по онова време у нас, като се учех от добрите фотографии на утвърдените автори там. Беше доста ценно и творческо време за мен. Две години по-късно се запознах със сватбения фотограф Влади Балевски. С него веднага разбрахме, че сме от една кръвна група и започнах да работя при него в „Балевски фотография“, където продължавам и до днес, вече цели 12 години
Какво те вдъхновява?
Много са нещата, които ме вдъхновяват. Най-силните от тях са любовта и вярата ми в Бог. Вдъхновява ме също самият живот. Не само моят, но като цяло животът на хората, който се случва непрестанно около нас. Много обичам да пътешествам и може би пътуванията се нареждат сред нещата, които най-много ме зареждат и вдъхновяват за творчество. Обичам да ходя в планината, сливайки се с природата между върхове, долини, гори и езера. Там човек разбира всъщност, колко е малък той и колко величествен е Бог – Творецът на цялата тази заобикаляща ни красота. Творецът на вселената.
Обичам да пътешествам и до други страни и да опознавам света. Правейки много снимки по тези нови за мен места. Това ми носи изключително вдъхновение и ми дава хъс да продължавам да творя с фотоапарата си, търсейки нови и интересни неща за снимане. Почти навсякъде откривам неща, за които мога да разкажа история с фотографиите си. Например монголските ловци с орли, които снимах преди няколко години в Монголия. Или пък безкрайните пясъчни дюни на пустинята Сахара, чиято необятност направо ме грабна и превзе душата ми. Или може би азиатците от Мианмар, живеещи изключително бедно, но въпреки това, винаги усмихнати, позитивни и не оплакващи се, за разлика от нас в България.
Кой жанр те описва най-добре?
На този въпрос е трудно да се отговори, тъй като обичам да снимам изключително много и разнообразни неща. Интересно нещо, което съм забелязал в по-голяма част от колегите е, че повечето от тях снимат основно в един жанр. Например, портретистите снимат основно портрети. Пейзажистите основно пейзажи. Сватбените фотографи основно сватбени снимки. Стрийт фотографите показват най-вече снимки от улицата. И така списъкът може да продължи доста.
Аз обаче съм друга порода животно. Работя като сватбен фотограф, именно защото обичам сватбените снимки. Там жанровете са основно репортажен и портретен. Обичам да улавям моментите с емоции на хората в неповторимия им сватбен ден. Но също така харесвам и портретните снимки, които подчертават любовта между младоженците.
Извън работата ми, обичам да снимам много други неща. Например пейзажи. Тях ги харесвам именно заради любовта ми към природата и страстта ми да планинарствам. Не разбирам фотографите, които са планинари, но не им харесва да снимат пейзажи и природа. Това ми е изключително странно, а пък имам такива познати.
Обичам да снимам също артистична и стрийт фотография. В последно време съм се запалил да снимам с телефона. Много по-лесно е да се снимат, такъв тип снимки с него. Вадиш смартфона по улицата или в градския транспорт, кадрираш и щракаш. А хората дори не разбират, че снимаш. После веднага обработваш кадъра на телефона си и ако си фен на социалните мрежи, на мига си го постваш. Доста е забавно и се получават хем интересни, хем художествени снимки.
Обичам да снимам в ежедневието. Постоянно снимам децата си и други близки хора.
Една друга моя страст е и снимането с Пинхол или известно още като Камера Обскура, или най-просто казано – безобективна фотография. Имам си картонена кутийка, в която се слага филмът и често снимам през „без обектива ми“. Стават изключително интересни картинки.
А понеже обичам да пътувам, следователно си падам и по Травъл фотографията. А тя от своя страна, съчетава всички жанрове, които харесвам. Там не липсват пейзажите, портретите, репортажа, стрийта, жанра и др. Там снимам дори и пинхол на лента.
Изключително смешно ми стана, по време на последното ни пътешесвтие в Азия, като си позволих да напрая лека градивна критика на едно от момичетата в групата, с което много се обичаме и уважаваме. Тя ми отговри по следния начин: „Ти не си Травъл фотограф, а си сватбен. Аз от теб критика за травъл снимките си, няма да приема“. Направо паднах от смях защото и аз вече не знам какъв точно фотограф съм, хаха J
И след като отговорих толкова подробно за всичко, което харесвам, може би аз трябва да ви задам въпроса – кой жанр ме описва най добре? J
Как би описал перфектната снимка?
За мен няма перфектна снимка. Има снимки, чийто изображения могат да ти спрат дъха и да те грабнат, държейки те за години напред.
Но за някой друг, същите тези снимки може да не означават абсолютно нищо и гледайки ги, в тези хора нищо да не трепва.
Има ли автор на който се възхищаваш?
Има много автори, на които се възхищавам, но много от тях не са фотографи, а художници. Импресионистите са ми най-любими. Но харесвам и други стилове, например сюреализма и творци като Миро и Магрит.
Във фотографията има много артисти, от които се вдъхновявам и от предишната епоха и от сегашната. Но един от най-любимите ми е Себастиао Салгадо. След като гледах филма на Вим Вендерс за него – „Солта на земята“, направо бях разбит на парчета. И историята на живота му и творчеството му са голямо вдъхновение за мен. Аз винаги съм бил влюбен в черно-бялата фотография. Но именно от него се запалих по черно-белите пейзажи.
Днес социалните мрежи са наводнени с красиви, шарени пейзажи. И понеже сега е модерно да се снима пейзаж, а и съвременната техника го позволява почти на всеки, не е особено трудно да се направи приличен, технически издържан цветен пейзаж. Но на фона на всички тези шарени картинки с красиви места по света, черно-белите пейзажи на Салгадо направо те грабват и те държат за години напред.
Това беше и една от причините да направя изложба, в която да покажа чара и красотата на пустинята Сахара, изцяло в черно бяло. Напълно лишена от невероятно красивите цветове, които тя по принцип притежава.
Какво би пожелал на нашите читатели?
Бъдете творци и преследвайте мечтите си. Но най-вече бъдете себе си!
