Христо Свинаров – в надпревара с времето

Тази седмица на гости ни е Христо Свинаров – фотограф посветил личното си време и любов на интимните моменти в природата.

Фотографията е търпение, фотографията е очакване, а понякога и състезание. Съзтезание не срещу кого да е, а срещу времето. Когато светлината е най-необходимото, времето е от ключово значение. Едни от най-красивите моменти в пейзажната фотография са изгревите и залезите, когато светлината е оскъдна, но придава изящност на кадрите. В такива моменти времето е не просто ценно. Важно е не само да уцелиш точния момент за да уловиш на време изгрева или залеза, но и да изчакаш достатъчно, за да получиш добър кадър. Случва се така че Христо е в постоянна надпревара с времето – това на природата и това в апарата си.

Ето какво споделя лично – за търпението, техниката и очакването:

1. Какво те запали по фотографията: 

При мен е по-скоро „Кой?“, а именно мой приятел от гимназиалните години, който се занимаваше със снимане. Един ден го придружих до Казанлък, където ме запозна с Александър Иванов в тогавашното му студио. Имаше закачени негови пейзажи наоколо, които ме отвяха. По-късно открих за себе си и работите на Цончо Балканджиев. Тези случки в комбинация с вродената ми склонност да зяпам природните красоти предполагам резултираха в сегашната ми страст.

2.  Пейзажната фотография е любим жанр на много хора и всички мислят, че се снима лесно- ти на какво мнение си?:

Нищо не е лесно в това число и качествената пейзажна фотография. Моментите, които заслужават снимка са много редки и често се случва да се връщам на едно и също място няколко пъти, докато се случи нещо, което да ме накара да си извадя апарата. Обикновено се става рано, ходи се много или пък се спи малко, ако нощта предлага материал. Като цяло, най-хубавите моменти се случват във време, в което повечето хора предпочитат да правят нещо друго, но не и да са навън.

3. Какви трудности се срещат обикновено при снимане на бавна скорост сред природата. В общи линии на каква техника и аксесоари разчиташ:

Дългите експозиции си имат своите тънкости най-вече при измерването на експозицията – обикновено снимаме по залез или изгрев, когато количеството светлина се мени бързо и това трябва да се има пред вид. Ако примерно по изгрев светломерът ни показва, че можем да снимаме две минути, това може да е подвеждащо, понеже след минута вече слънцето е по-високо, светлината – по-силна и лесно можем да преекспонираме, и да загубим кадъра. Винаги трябва да се внимава и за специфичните условия на терена, които могат да те изненадат: случвало ми се е да сложа статива край морския бряг и да си мисля, че е стабилен; около минута и десетина вълни по-късно се оказва, че през цялото време бавно е потъвал в пясъка и кадърът е неизползваем.

Задължителните технически аксесоари за дълги експозиции са стативът, неутралните филтри за удължаване на експозицията и дистанционния спусък. Стативът трябва да е качествен и да поема поне тройно теглото на апарата и обектива; използвам два филтъра с различна плътност, като ги сменям или комбинирам според осветлението; дистанционното пък е нужно за експозиции над 30 секунди, което е най-дългата вградена експозиция на повечето апарати.

4. Имаш ли кадър мечта който все още търсиш?

Принципно в главата си почти постоянно рисувам хипотетични кадри, които бих искал да ми се случат на дадено място. Някои са малко вероятни, а други са си направо невъзможни :) На края естествено снимам това, което ми се предлага от пейзажа на момента, но колкото и да се мъча да си го избия от главата и да „кацна“, не мога да спра да мечтая за невъзможната снимка.

Личният сайт на Христо: https://slowlight.bg/