Златно сечение

Както и друг път сме говорили, предварителното композиране на кадъра е 90% от успеха на снимката. Именно това е нещото, което ще открои снимката ви и дори би се превърнало във ваша запазена марка или подпис. Това различава хората които просто „щракат” за спомен от професионалистите – художници.

Има различни схеми за златното сечение, но Златните правоъгълници и Спиралата на Фибоначи са най прочути. Тук може да видите, както спиралата, така и няколко други примери за водещи линии при композиция, включително правилото на третините, за което сме говорили в отделна тема.

Най-простичко казано златни правоъгълници са правоъгълници, чиито страни са в „златно“ съотношение и имат някои интересни свойства. Ако отрежем от „златния“ правоъгълник квадрат, със страна равна на по-малката страна на целия правоъгълник, остатъка ще бъде „златен“ правоъгълник с по-малки размери. Ако продължим  така в период ще забележим една и съща зависимост – ще получаваме все по-малки и по-малки „златни“ правоъгълници.

По интересното е, че ще са подредени по златна спирала, по известна като спиралата на Фибоначи. Полюсът й лежи на пресечната точка на диагоналите на началния правоъгълник и първия отрязан правоъгълник. При това диагоналите на всички следващи намаляващи „златни“ правоъгълници лежат на тези диагонали.

Числата на Фибоначи в математиката образуват редица, при това със следната закономерност: Започва се с 0 и 1, а всеки следващ член на редицата се получава като сума на предходните два. Първите няколко числа на Фибоначи са 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89,… Освен това, колкото повече нараства редицата, толкова последните числа се приближават до златното сечение, докато в един момент при безкраен брой числа в редица те се изравняват с него.

Разбира се за някой математик това е лесно разбираемо, но за повечето фотографи е достатъчно просто да запечатаме тези няколко схеми на хармонични пропорции, за да построим кадър по правилата.

Хайде стига математика. Въпреки че във фотографията я има в изобилие.

Честно да си призная, докато писах този материал, се замислих колко често самата аз се сещам за златно сечение докато снимам – ZERO. Защо ли? Може би нямам толкова тренирано око, а онези които имат – на тях им идва отвътре и те едва ли се сещат за  Фибоначи и СИЕ. Е, ако сте чели до тук и по някаква случайност се окажете под някое вито стълбище, може и да се сетите – кадъра веднага изплува в дълбочина. Напоследък доста се опитвам да чета по различни въпроси за кадър и композиция и така реших да спретна нещо и по тази тема. От много мислене една сутрин се събудих със странния въпрос „Мога ли да построя спиралата на Фибоначи в квадрат?“ Въпрос с очевиден отговор НЕ, защото квадрата не е със златни пропорции. Налудничево нали… но веднага почнах да разсъждавам по въпроса „Как се композира квадрат“? Тема, по която предполагам може доста да се пише. Аз обаче за сега се отказвам, докато не науча да си композирам добре по принцип.

А колкото до графиките по-горе – може просто да ги наложите върху няколко ваши снимки и да видите дали са по правилата за композиране или ги нарушават – което разбира се понякога правим умишлено, така че не винаги е грешка.

По долу сме се опитали да направим нещо такова с няколко наши снимки, които да покажат как пропорциите действат в различните жанрове. Естествено за мен по-интересни примери са архитектурните – снимани в двореца Долма Бахче в Истанбул и Готическата катедрала в Рим, тъй като именно в архитектурата често търсим симетрията, която по принцип избягваме в пейзажа примерно. Както и да е – идеята е една – винаги имате един определен център на внимание, независимо от композиция и жанр.