Още докато подготвях днешната публикация за рубриката ни, ме обзе особено вълнение, виждайки видяното през обектива на днешния ни гост. Някои от вас може и да помнят тези събития, за други / като мен/ които не са били преки свидетели, тези кадри са впечатляващи, защото са запечатали емблематични моменти и личности. Радвам се, че благодарение на НСФА „Янка Кюркчиева“ можем да ви покажем поне една малка част от тях, уловени от големият Георги Панамски. Снимките са част от изложбата „Аз очевидецът“.
Георги Панамски / роден през 1934г. в Ловеч/ е знакова личност в българската фотожурналистика. Юрист по образование, безпартиен, отрасъл в семейството на засегнат от „мероприятията на народната власт“ дребен кожар, името му се свързва с флагманите на някогашния социалистически печат – в.“Народна младеж“, в.“Работническо дело“, в.“Дума“, както и с Пресфото – БТА и вестник „Футбол“, където се пенсионира през 1995 г. Разчупил визуално щампите на вдървения следвоенен „социалистически реализъм“, още с първите си фотографски изяви в началото на 60-те години Панамски внася нещо ново в закостенелите образни възприятия на властта – репортерските му кадри са живи, неочаквано човешки за тогавашните стандарти и в по-голямата си част документално обективни. Това дава основание на писателя Георги Мишев да отбележи, че във времето на дирижираната журналистика, на фалшиви усмивки и перфидни цензори, фотографът от изпълнител и механичен снимач е бил „ свидетел и съучастник в събитието“.
В изложбата „Аз, очевидецът“ са включени репортерски фотографии на Панамски, заснети от 1960 година до днес. Много от тях са получавали награди на международни конкурси, били са излагани и на негови самостоятелни фотоизложби – „Мигове в парламента“/1991г./ и „Портрет на един народ“ /1999 г./. Фотосвидетелствата на Георги Панамски са част от образната памет за един един сложен, непознат за младите поколения днес, но живян период от най-новата българска история.
