Професионалната терминология е специфична за сферата, в която се използва. Тя не е универсална и еднаква на всички езици, а често зависи от богатството на дадения език.
Не винаги за всеки професионален термин дошъл от чужд език има аналогичен на български да речем. Защо български? Все пак ние сме българи и говорим този език. Няма начин да спрем обаче навлизането на чуждици в езика. Така или иначе в големи периоди от време има световно доминиращ език, от който в другите езици навлизат думи, които постепенно се възприемат като собствени за езика, защото трудно е намерен техен аналог на съответния език.
Много често обаче казваме чуждици от мързел, или в стремежа си да покажем, че владеем чужд език.
Защо казваме “дефолт” вместо “по подразбиране”, или “уоркшоп” вместо “работилница”, а може и “работно ателие”. Накратко за много чужди терминологии в дадена професионална сфера има български аналози, но те не винаги се познават от потребителите в дадената сфера.
Такъв е примера с прословутите:
Кадри в секунда
Кадър също не е типично българска дума. По произход е латинска и означава най-общо, че нещо е рамкирано – тоест рамка, а как е рамка на английски – frame.
Използвайки фотокамера ние я насочваме към това, което искаме да заснемем, ограждаме го с рамка с определен размер (зависещ най-вече от зрителния ъгъл, с който разполагаме) и снимаме, получавайки снимка.
Едно натискане на спусъка една снимка / кадър. Натискайки многократно спусъка получаваме последователност от снимки / кадри.
При модерните фотокамери с наличен мотор, може да задържим натиснат спусъка и камерата ще снима (според техническите и възможности) определено количество кадри в секунда като всеки кадър е отделна снимка.
На английски серийното снимане се отбелязва като frame per second/fps, на български език не се превежда буквално “фреймове в секунда” а като “кадри в секунда” защото както казах по-горе всеки кадър във фотографията е единична снимка (изключение наслагването по няколко кадъра един върху друг).
Във фотографията израза “кадри в секунда” е напълно приемлив и верен.
Какво се случва в кино и видео заснемането?
Принципа на работа и двете е абсолютно идентичен, разликата е в начина на записване на заснетото. При киното това е на филмова лента, при видеото на видео лента… или по-скоро на някакъв тип електронна памет, както е в съвременните видео камери.
Говорейки за кино, логично е, че същото е валидно и за видеото.
В киното, както и във фотографията съществува понятието кадър. За разлика от фотографията, където кадърът е една готова композиционно завършена снимка, то в киното кадъра най-просто казано е от пускането на камерата до нейното спиране.
Кадъра в киното за разлика от фотографията често не е статичен, в него може да има движение, смяна на крупността, композицията и понякога самата осветеност.
Кадъра е съставен елемент от “сцената”, както самата сцена е съставен елемент от филма.
Мисля, че няма нужда изяснявам произхода на “сцена” при киното нали?
Квадрати в секунда
Как се формира кадъра в киното? Посредством експониране на филмова лента. С определена честота изображението от обектива се експонира на нов неосветен участък от филмовата лента, създавайки отделни рамки с изображение.
Вземайки една проявена кинолента в ръка тя наподобява почти едно към едно една проявена фотолента, с разлика може би единствено големината на отделните рамки с изображения.
Докато при фотолентата всяка една рамка е отделен кадър, то при киното множество рамки изграждат един кадъра. Както казах продължителността може да варира според това колко дълго е работила камерата и какъв е бил каданса на заснемане.
В българския професионален кино език рамките изграждащи кадъра е прието да се наричат квадрати, както например италианците са възприели думата “inquadratura”.
В киното като стандарт е възприето да се работи с 24 квадрата за секунди – това е нормалният каданс. В последствие се прожектира със същия каданс и нашите очи и “мързелив” мозък възприемат това като нормално движение, макар всеки един прожектиран квадрат да е статичен.
Промяната на броя квадрати за секунда, води до промяна на възприятията, но това е тема на друг разговор.
Общо казано: един кино кадър се състои от множество квадрати / фреймове, от тук при професионалистите идва терминологията квадрат, която е правилна вместо грешно използваната кадър, който има друго значение.
Чисто смислово и граматически на български не бихме могли да построим вярно изречение от типа “Кино / видео кадър с продължителност 10 секунди е сниман с каданс от 24 кадъра в секунда”. И за това както италианците в българската кино / видео терминология сме възприели израза “квадрати за секунда”.
Знаейки непопулярността на този термин, много съвременни колеги професионалисти в жанра използват директно английският израз фреймове, тъй като както започнахме, това се възприема по-лесно, защото така или иначе в ежедневието си ползваме много чуждици.
Нещо в допълнение – в родният ни ТВ ефир дори, около 2000-та година вървеше едно телевизионно предаване, което беше изцяло на кино и филмова тематика – казваше се “24 квадрата”.
С това накратко искахме да споделим причината, защо говорейки в статиите на Photo Cafe, за това какви са възможностите за снимане на видео камерите, използвам израза квадрати в секунда, вместо неправилния кадри в секунда.
Голяма част от грешната информация идва от недобро познаване на професионална терминология, както и от буквално превеждане на чужда такава.
Когато учите литературен английски там почти няма да научите професионалната терминология. Много често тя се трупа с годините опит в дадена сфера. Нерядко съм получавал преводи от официални преводачески агенции за нанасяне на корекции поставяне на термини използвани в професионалния фото език.
