Фотографски изразни и технически средства при постановъчната фотография – част втора

Автор: д-р Енчо Найденов

Част втора

Фотографски изразни и технически средства

Фотографията разчита на снимачната и осветителната техника за постигане на крайния резултат и тя е немислима без тези технически средства. Ще разгледаме някои от параметри им, от които зависи финалния продукт на нашата работа.

През годините резолюцията на матриците се покачваше плавно на 12, 20, 24, 26 Мегаписела, като преди няколко години достигна нивото от 50 Mp, което се оказа на практика достатъчно за почти всички възможни комерсиални апликации. Разделителна способност по-висока от тази има много малко приложения и се ползва значително по-рядко. Затова повечето висок клас съвременни камери имат резолюция около 45-50 Mp и само няколко са с по-голяма резолюция – например 100 или над 100 мегапиксела.

            Високата резолюция дава повече детайл в изображението, възможност да виждаме по-чисто и ясно изображение. Съответно и възможността за по-големи увеличения с фотографско качество. Това е изключително полезно при снимането на бижута, храна, интериор, пейзажна фотография, архитектура и не толкова подходящи за снимки на хора, главно портрети, защото се виждат прекалено много излишни детайли.

Изображение с висока резолюция изглежда по-остро и „бляскаво“. За определен вид фотография повишава усещането за стойността на обектите в кадъра – търсен ефект при комерсиалната фотография. Интересен страничен ефект от детайлността на изображението е увеличената дълбочина и въздушна перспектива, особено при външни снимки на голямо разстояние. Независимо от въздушната димка, повишената резолюция ни позволява да видим повече нюанси и обекти в далечината и така създава по-дълъг преход между напълно острото изображение близо до нас и най-далечните обекти.

Тук трябва да споменем и новата чисто практическа възможност, която дават голямото количество пиксели – възможността за прекадриране на изображението при пост обработка. От една страна, това дава опцията да подобрим композицията и да разположим обектите по-добре на рекламния носител (или печатно издание), но по-важното е, че можем да използваме един и същ кадър на две различни медии – например вертикален ситилайт и хоризонтален борд, защото след отрязване на част от изображението резолюцията пак ще е достатъчна.

Предимствата на увеличената резолюция са ясни, но дали има и негативи от гледна точка на портретната фотография?

Ако говорим за предметна, пейзажна фотография или за снимане на храни е безспорно предимството на високата резолюция – виждат се всички детайли, обектите изглеждат качествени и „съвършени“. Храната изглежда свежа и вкусна, а пейзажите – дълбочинни и по-реалистични. Но не стоят така нещата при снимането на хора. Прекомерното детайлно изображение показва всички недостатъци на човека, всички несъвършенства на кожата му. Виждат се буквално всички косми. В реалния живот това не е така. Ако си направите експеримент и застанете на една ръка разстояние от човека (преди да навлезете в личното му пространство), ще ви направи впечатление, че не се виждат повечето дребни детайли, а кожата и лицето стоят като едно цяло.

Снимка 1: Портрет на актрисата Илияна Лазарова, реализиран само на естествена дневна светлина, с използването на допълнителен контрол на светлината.

Снимано с камера с невисока резолюция и наличен шум.

Снимка 2: Кадър за външна реклама (ситилайт), сниман на 16 Mp.

Къде е границата на този свръх реализъм?

Трудно може да се постави точен вододел като технически параметри кога настъпва този момент на прекаления детайл. Но може да се очертае примерна рамка. При снимането на филм ползваме основно два формата фотокамери – малък формат 24/36мм (така наречения лайка формат) и среден формат (4.5/6см или 6/7 см). Чисто математически е трудно да се приравни резолюцията на тези формати (тук трябва да бъде отчетена и резолюцията на самия филм) към мегапикселите на съвременните камери, но все пак може да се направи по-скоро визуална зрителска оценка. От моите опити и наблюдения съм стигнал до извода, че качествената филмова фотография започва от 6 Мп за малкия формат и може да стигне до 15-40 Мп за средния. Това е доста над средната резолюция на съвременните камери.

Подходът, който аз прилагам при снимането на портрети (освен ако няма специално техническо изискване) е да използвам дигитална камера с минимална резолюция – основно 16Мп, също така 12Мп и рядко 24Мп и нагоре. Особено ако се касае за портрет над гърдите. Ако кадърът е американски план или цял ръст, не е проблем да се използват камери и с по-висока резолюция, защото процентният дял на лицето и кожата се доближава до този на крупен план. В последния случай бих сменил камерата само ако изображението ще се използва за големи качествени увеличения (над 60/90см). Но дори и в този случай съдържанието доминира над детайла на изображението, като говорим за снимки на хора (портрети).

За да получим максимален детайл и качеството от новите камери, трябва да се използват най-нови обективи. Те се характеризират с по-висока резолюция, по-малки изкривявания и по-равномерно качество по цялата площ на матрицата. Повишеното качество на тези обективи е реално и видимо, дори ако ги сравняваме с обективи произведени само преди 10 години. Нивото на детайл при снимането на портрет е впечатляващо. Но дали това точно търсим в портрета? На мнение съм, че вниманието не трябва да се отвлича по всеки дребен детайл, а лицето да се възприема като цяло, като общо излъчване. Този проблем с прекомерния детайл се вижда най-вече в косата, веждите, но реалният проблем е в дребното леко окосмяване, което има човешката кожа. То почва да прави силно впечатление и да привлича погледа. Предпочитам да използвам предишните поколения обективи, които не са толкова остри и детайлни, а това работи благоприятно за общата картина. Като пример мога да кажа, че за много от най-крупните лица обичам да използвам портретен обектив на Nikon с дефокус контрол, който е проектиран преди повече от 30 години.

Снимка 3: Снимането на грим е един от редките случаи, при които е добре да има повече детайл в изображението. Но това е валидно само ако финалният носител е с високо качество – например постер или плакат.

Ако снимките са за социалните мрежи, а дори и за билборд – не е необходимо много висока резолюция на снимките.

Ако разгледаме картините дори на най-детайлните художници няма да видим толкова подробности, колкото може да регистрира съвременната техника. В последните няколко години същият проблем се наблюдава в киното и мини сериалите, които са заснети с повишената резолюция от 3840х2160 пиксела (4К). Там се вижда всеки детайл на човешката кожа при крупните планове, което може да не е никак ласкателно, особено за по-възрастните актриси. Затова използването на специализирани филтри като Tiffen Black Pro-Mist (вариант с малък „ефект“ 1/8-1/2) и дори Tiffen Pearlescent (видимо по-силен ефект) зачести в киното и сериалите. Ефектът на тези филтри е нежното намаляване на детайла, особено в кожата и действа благоприятно на нейната мекота. В този линк може да се види много ясно ефектът при различните филтри кадри: https://www.youtube.com/watch?v=Ne5htfQiccs

Разбира се, дори и при много висок детайл на изображението остротата може да се намали в последвалата пост обработка на кадрите, но това коства допълнително време, специализирани умения (за да не си личи намесата) и съответно по-висока цена на крайния продукт. Затова ако няма някакво задължително техническо изискване към детайл и резолюция, комбинацията от камера с не висока разделителна способност, по-мек обектив и евентуално минимален омекотяващ филтър, дава по-добри и реалистични резултати, отколкото тежката компютърна обработка. За мен това е обичайният начин за снимане на портрети.

При първите цифрови камери шумът много се влияеше от чувствителността, на която е настроена камерата. Дори висок клас дигитална камера показваше видим шум още на 800 ISO, аналогично на филма, затова рядко ги използвахме за комерсиални цели. Освен ако не искаме точно този ефект и да прилича повече на „класическа“ фотография. Показателят ISO/шум се подобрява с всяко поколение камери – например снимането на 1600 ISO от години е допустимо за комерсиална рекламна работа, а в някои случаи и по-високи стойности.

Ползата от този технологичен напредък е, че вече използваме по-малко на габарити и по-маломощно осветление (съответно и по-малък финансов разход), но най-вече възможността да снимаме при много ниска осветеност и така да постигаме натуралистичен ефект.

От няколко години отново е на мода снимането в натура, почти без никакви допълнителни помощни осветителни средства, както през деня, така и изцяло нощни кадри. Това важи и за рекламни комерсиални кадри благодарение на подобреното съотношение шум/чувствителност. Има немалко сцени в съвременните игрални филми заснети изцяло само на „светлината на града“. Фотографът Кирк Тък също се възползва от повишената чувствителност на камерите: „През последните няколко години съм осветявал обектите с най-невероятен асортимент от източници: луминисцентно осветление, LED, кино-прожектори, фарове на кола, екрана на лаптопа и т.н. Изборът на постоянни източници е ограничен единствено от вашето въображение“[1] .

Нека да погледнем и снимките с естествена светлина и по друг начин – снимки в студио при наличие на големи прозорци или оберлихт[2]. Защо можем да го предпочетем пред сигурния начин за снимане в студио с осветление? Ето какви са предимствата и недостатъците при едно такова снимане:

• Не е необходима скъпа осветителна техника
• Слънчевата светлина е качествена и има характерен рисунък, както острата, така и меката от прозореца
• Трудно можем да я направим нереалистична или изкуствена
• Не притеснява модела (например от светването на светкавиците)
• Може да е с по-нисък интензитет (мека светлина в облачен ден) и да ни „принуди“ да снимаме на високо ИСО (добавяне на шум в портрета)
• Също така да има малко размазване от движение или плитък фокус
• „Принуждава“ ни да работим бързо, защото често се мени, а това помага за съхраняването на емоцията на модела
• Основният недостатък е, че е непостоянно и не може да се разчита на него

Показател колко се е променила реалността, поради подобрената чувствителност на камерите, е написаното от Джос Марчези през 1998 година в една от най-популярните и полезни книги за студийната фотография със светкавично осветление: „Днес постоянното осветление е малко значимо за фотографията. В редки случаи за дадена работа може да се използва. Основната причина за това е, че 90% от работата в наши дни се извършва на цветен обратим материал. За да се гарантира качеството на заснетия материал, трябва да се използва дневна цветна температура. Постоянното осветление има някои ограничени приложения в модната или черно-бялата фотография“[3]. Само две десетилетия по-късно фотографската практика се променя радикално, използвайки всички възможни светлинни източници и естествена светлина.

Последното се потвърждава и от операторът Блейн Браун: „С високочувствителните камери, които използваме днес,  можем да променяме, разсейваме, отразяваме и да правим двойни дифузии, без да се притесняваме за интензитета“[4]. И наистина в наши дни можем да снимаме почти навсякъде, при почти всякакви светлинни условия и да постигнем хубав резултат. Но все пак ще разгледаме комбинацията светлина и чувствителност на камерите от два аспекта – какво искаме да постигнем и комфорта на нашите модели. За референция ползваме интензитета на  естествената светлина.

Както казахме тенденция в последно време е да се снима колкото може по-натурно, на естествена светлина, защо тогава е необходимо да използваме и разглеждаме изкуствени светлинни източници? Най-честият отговор е за удобство. Понякога не можем да снимаме навън заради метеорологични условия. Или времето навън е прекалено облачно и не може да влезе достатъчно светлина за кадъра през прозорците. Също така може да искаме облачно време, а навън да е слънчево. Може да има различни технологични и логистични причини.

Светкавиците все още са най-използваното осветление във фотографията. Те са единственият източник с уникалната комбинация на технически спецификации: портативно, мощно, преносимо и може да работи на батерии. Ако фотографът няма асистенти и трябва да работи навън, то е най-подходящата опция. Също така, когато имитираме облачен ден или осветяваме портрет в рял ръст (да, това също е портрет) с мека светлина, само голямата мощност на светкавицата може да компенсира загубите от дифузиите и все още да има добри снимачни параметри. Но има два съществени недостатъка. Техническият е, че светлината му се вижда само по време на самата снимка и фотографът трябва да има голям опит и теоретични познания за да се справя в различни ситуации и приложения. Вторият недостатък е, че не е най-комфортното осветление, защото светва ярко само в момента на снимката. Това може да създаде напрежение  в портретувания, особено ако се прави бърза серия кадри – кадър в секунда или две. Също така има хора, които страдат от фотоепилепсия и това мигане им се отразява наистина неблагоприятно. Други реагират чрез бързо и силно зачервяване на очите. И в двата случая снимките трябва да спрат и да изчакаме колкото време е нужно, за да се успокоят хората. Затова ако гоним максимално безпроблемни и комфортни снимки, при възможност следва да изберем друг тип изкуствена светлина.

Снимки 4,5,6. Тези кадри са направени със студийна светкавица с голяма мощност, поради по-общия план, дифузирането на светлината и осветяването от по-голямо разстояние.

От съвременна гледна точка за снимане на портрети най-голям интерес от постоянните източници представлява LED осветлението, защото то има няколко много подходящи характеристики:

• Не излъчва топлина към модела, която я прави комфортна за работа, но се нуждае от охлаждане от към задната страна на светещия диод
• Консумира малко енергия и може да се захранва на батерии
• Всички имат регулация на изходния интензитет, което ги прави изключително лесно съвместими с налична светлина
• Някои модели имат възможност за регулация на цветната температура и така да постигаме лесно различни ефекти
• Някои модели мога да излъчват и цветна светлина, като така отпада нуждата от цветни филтри за осветление

За съжаление LED-овете не са най-евтиният светлинен източник.  Редно е да ги сравняваме с HMI като някои параметри (включително и цена), отколкото с халогенния прожектор. Хубавото е, че за много от портретите не ни трябва мощна светлина предвид крупния план и честото снимане на по-отворени бленди. Затова по-малки и маломощни лампи биха свършили чудесна работа. Ако ще снимаме хора в цял ръст или ни трябва много мека светлина (може и двете в комбинация) светкавицата си остава най-икономичният и удобен избор.

Снимка 7. Този портрет е направен изцяло с LED осветление, като са използвани възможностите му за регулиране на цветната температура за постига на топла рисуваща светли и студена контра.

Но кое е най-голямото предимство на постоянното осветление (в частност LED осветлението) при снимането на хора и в частност на портрети? Когато го използваме заедно с наличната светлина, неговият интензитет е съизмерим с амбиентното осветление и следователно не дразни модела и той се чувства комфортно. Дори то да е единствената ви светлина в тъмното студио, нейният интензитет рядко е висок и така отново не притесняваме хората, които снимаме. И да не забравяме, че то не си променя интензитета като слънчевата светлина и няма този неприятен „мигащ“ ефект от светването на светкавицата.

В момента на пазара има огромен избор от лед светлини, които до скоро нямаха голямо приложение в професионалната работа, поради факта, че не можеха да постигнат добро цветопредаване. В началото само най-скъпите LED осветления бяха подходящи, но за няколко години се появиха много призводите и общото ценово равнище стана достъпно за повече фотографи и видеографи.

Снимка 8. На тази снимка са показани едни от най-малките LED осветителни тела. Първото може да се ползва и за портрет, ефектна светлина или за светлинен акцент. Втората крушка заменя обикновените такива на локацията или сета, като гарантира контрол и качествен цвят. Третото осветително тяло (в два варианта) е малък прожектор с променлив ъгъл на осветяване и мощност напълно достатъчна за доста приложения в портретната фотография.

За последното десетилетие осветителната техника много се промени. С подобряването на характеристиките на качеството на светлината, LED източниците вече  доминират в по-ниските мощности. Но вече на пазара има осветителни тела с COB (chip on board) с мощност 1200 W, което успешно конкурира HMIосветление с мощност 1.8 kW.

Снимка 9. Тук вече виждаме значително по-висок клас осветително LED тяло, което дава повече възможности, голяма изходна мощност, но и значително по-висока цена, съизмерима с качествена студийна светкавица.

В практиката няма проблем да се смесват различните източници на светлина, например дневна светлина с изкуствена или различни типове изкуствена светлина като светкавица с постоянно осветление.

Снимка 10. Този кадър е реализиран изцяло на LED осветление, което позволява да се правят с едно и също осветление както фотография, така и видео-клипове. Това става все по-актуално при генерирането на съдържание за социалните мрежи.

Подобряването на динамичния обхват на цифровите камери също работи в полза на по-естествените портрети. В началото той беше ограничен, видимо под възможн остите на един класически филм, но последните модели камери с лекота постигат 13-15 бленди динамичен обхват според различни тестове. В този линк могат да се видят сравнителните тестове на различни камери за последните 10 години и да се види ясно как динамичният обхват е нараснал в пъти за това време. https://www.dxomark.com/category/camera-reviews/[5]

Но каква е реалната полза от повишен динамичен обхват за портретната фотография?

По-високият динамичен обхват на една камера дава възможност да се заснеме сцена с по-голям контраст (често срещано в натурните снимки) без да се загубят детайли нито в светлините, нито в тъмните части на изображението. Така би могла да отпадне нуждата от допълнително осветление в дадени локации или сцени. Отделно дава по-големи възможности при пост-обработката за насочване на вниманието към определени места в изображението – чрез изсветляване и/или потъмняване, благодарение на пълното регистриране на контраста на сцената. Това важи със същата сила и за съвременните хибридни камери, които снимат и видео.

Тук ще добавя и още една допълнителна възможност, която дава повишения динамичен обхват, макар и да не звучи професионално. Бихте могли да снимате портретния кадър с голям толеранс на експозицията, която да бъде компенсирана на пост продукция. Като цяло това не е желателно, но ако трябва да уловите емоцията на момента, е по-добре технически несъвършен кадър, отколкото да нямате кадър.

Снимка 10. Този кадър е реализиран изцяло на LED осветление, което позволява да се правят с едно и също осветление както фотография, така и видео-клипове. Това става все по-актуално при генерирането на съдържание за социалните мрежи.

Снимка 11. В тази нощна фотосесия за списание ЕВА е използван един основен източник на голямо разстояние до модела и спрямо камерата се явява в контра. Лицето е просветлено с използването на отражател, който използва светлината на основния източник. В резултат на това имаме сцена с огромен динамичен обхват точно на границата на възможностите на цифровата  камера.

Характерна черта на филмовата фотография е наличието на зърно в изображението като неговата видимост е функция на чувствителността на материала и размера на заснетия филмов оригинал. В практиката от нискочувствителен филм лайка формат (24/36мм) зърното ставаше видимо при увеличения от порядъка на А4. Когато бяха нужни по-големи формати, например плакати или календари, използвахме среден формат камера, но зърното отново беше част от изображението – видимо, но не натрапчиво. От гледна точка на портретната фотография това зърно играе благоприятна роля за кожата като намалява нейния детайл и я прави по-гладка и нежна, без това да изглежда изкуствено. За съжаление този ефект (леката загуба на детайл) се получава и при снимането на храни, но там това вече не играе положителна роля. От своя страна цифровото изображение, ако е заснето при същите оптималните условия като за филм, няма да има и следа от зърно, което в дигиталното изображение се нарича шум. При модерните цифрови камери се вижда все по-малко шум, обикновено до 800-1600 ИСО е незначителен. Ако искаме да наподобим усещането за несъвършенството на филма, може да снимаме на по-висока чувствителност, например 3200 ИСО и повече, и така да внесем малко „зърно“. Ако поради технически причини не можем да снимаме на подобни стойности на чувствителността, имаме опция да го добавим в последствие в пост обработката. Сега софтуерите предлагат доста реалистичен „филмов“ шум. Подобна е практиката за добавяне на цифров шум и в кинопродукциите.

Всички описани техники, както и самата снимачна техника, са предпоставка за получаването на добра фотография, пресъздаване на съдържание изпълнено с желаната от автора емоция. Но само техниката не е достатъчна, за да се постигне изразителен портрет. В книгата на Тери Хоуп има много подходящ цитат от Андерсън и Лоу, който много точно обобщава идеята за връзка между техника и съдържание: „Толкова много снимки са технически перфектни, но им липсва душа. Основната ни цел трябва да бъде да използваме фотографията като артистичен инструмент, а техниката да е само средство за постигането ѝ“[6]. В следващата част ще опиша моят подход към създаването на портрети с дадено емоционално внушение.

[1] Kirk Tuck, Photographic Lighting Equipment, Amherst Media, 2010, стр. 53

[2] „Оберлихт“ е от огромен прозорец на тавана или от изкуствен източник, който го симулира.

[3] Jost J. Marchesi, Professional Lighting Technique, Bron Elektronik, 1998, стр. 30

[4]  Blain Brown, Motion Picture and Video Lighting, Focal Press, 2008, стр. 51

[5] Тук също може да се види и как се намалява динамичния обхват с увеличаването на чувствителността (когато искаме да внесем повече шум в картината за хомогенност).

[6] Terry Hope , Nudes – Black and White Photography, Rotovision SA, 2001, стр. 109

Тук ще откриете допълнителните източници, използвани за създаването на цялата статия.

Библиография:

• Jost J. Marchesi, Professional Lighting Technique, Bron Elektronik, 1998, ISBN 3 7231 0059 7
• Blain Brown , Motion Picture and Video Lighting, Focal Press, 2008, ISBN: 978-0- 240-80763-8
• Terry Hope , Nudes – Black and White Photography, Rotovision SA, 2001, ISBN 13: 9782880465339
• Kirk Tuck, Photographic Lighting Equipment, Amherst Media, 2010, ISBN-13: 978-1- 58428-993-7
• Blain Brown, Cinematography – theory and practice, Focal press, 2012, ISBN-13: 978- 0240812090
• Fil Hunter, Steven Biver & Paul Fuqua, Light-science and magic, Focal press, 2007
• Christopher Grey, Master Lighting Guide, Amherst Media, 2004
• Christopher Grey, Studio Lighting, Amherst Media, 2010
• Joe McNally, The Hot Shoe Diaries, New Riders, 2009
• Pascal Baetens, Nude Photography, DK Publishing, 2007
• Harry C. Box, Set Lighting Technician’s Handbook, Harry C. Box, Focal press, 2010
• Luis Benjamin, The naked and the Lens, Focal Press, 2010

Интернет и други дигитални източници:

1. https://www.youtube.com/c/Znqt
2. https://www.youtube.com/c/BrianHunt
3. https://www.youtube.com/c/geraldundone
4. https://www.youtube.com/c/jamiewindsor
5. https://www.youtube.com/c/WaqasQazi
6. https://www.youtube.com/c/StudioBinder
7. https://www.youtube.com/c/KarlTaylorPhoto
8. https://www.youtube.com/c/PotatoJet
9. https://www.youtube.com/c/PeterMcKinnon
10. https://www.youtube.com/c/SeanTuckerphoto
11. https://www.youtube.com/c/MiguelQuilesJr
12. https://www.youtube.com/watch?v=puBHrY_HmQw
13. https://www.youtube.com/watch?v=tG81DPy_Djc
14. https://www.youtube.com/watch?v=GsAv0veE8F4
15. https://www.youtube.com/watch?v=kB5xkGZmf_Q