ПОЗНАНИЕ е новата рубрика на Фото Кафе, в която гостуващи автори ще бъдат фотографи и преподаватели от академичните среди, и с която се надяваме да предоставим още по-интересна, и полезна информация на читателите ни, обогатявайки познанията им в сферата. Даваме началото ѝ с цикъл публикации на д-р. Енчо Найденов – преподавател в НБУ, който в 3 последователни статии ще ни запознае с една интересна тема от неговата практика.
Фотографски изразни и технически средства при постановъчната фотография
Автор: Енчо Найденов
Въведение
Всеки творчески проект минава през различни етапи на реализация, като в зависимост от типа на изкуството или медията, някои етапи може да са разширени, a други да присъстват само частично. Фотографските проекти не са изключение и при тях можем да отделим следните етапи: тема, визуална идея, техническо обезпечаване, подготовка, реализация, презентация и анализ на финализирания продукт. Тук под фотографски проекти ще разбираме както лични проекти на самия фотограф, така и комерсиални такива. Последните са най-често с рекламно или информационно съдържание, обслужващо интересите на дадено търговско дружество или организация.
Темата е най-генералната и обобщена представа за съдържанието на проекта. Тя показва посоката на мисълта и полето на изява. Много често носи и голям емоционален заряд и смисъл за твореца. Дълбоко мое убеждение е, че без значение дали ще е комерсиална, социална или лична, една тема трябва да има голям потенциал и значение, да рефлектира в съзнанието на повече хора, да представлява интерес за по-широка група хора, не само в близкия кръг на автора. Темите могат да варират от обикновено емоционално състояние (щастие, мъка, депресия и т.н.), през социални проблеми като зависимостта от социалните мрежи, до чисто комерсиални такива – да накараме хората да си сменят колата с електрическа.
Творческата идея е визуалният преводач на темата, така че хората да могат да я възприемат и разберат. Това е фундаментален момент, но също може и да е проблем, защото е важно зрителят да усети и осмисли посланието на автора. Иначе в противен случай ще имаме още един пример за „неразбран автор“ или „неразбираемо изкуство“. Тук не искам да навлизам в това дали едно изкуство трябва да е елитарно или близко до масите. Това не е предмет на настоящото изложение и често е избор на самия автор или дадена конюнктура.
В повечето изкуства реализацията на творческата идея е свързана с физически обекти, тяхното място в пространството и подходяща светлина. Независимо, че в наши дни почти цялата фотография е цифрова и няма реален физически носител, това не променя факта, че тя снима реално съществуващи обекти. В някои случаи постфактум могат да бъдат добавени и компютърно генерирани обекти към заснетото изображение, стига те да не доминират. Защото в противен случай говорим за дигитално (компютърно генерирано) изкуство, което е съвсем различно от фотография и няма да го анализираме тук. Фотографията борави с технически средства за реализирането на дадена идея.
Техническото обезпечаване на тази реализация е съществен момент във всеки фотографски проект (и не само – важи и за кино и видео проекти). Тук можем да разделим проблемът на две части: физическа реалност и финансово изражение. Първото касае доколко изобщо е възможно да се реализира вече формираната творческа идея и второто – колко би струвала тази реализация. И тук много често възникват проблеми, защото или идеята е трудно реализуема, или твърде скъпа. Този етап прилича на математическо уравнение, което има за цел да реши задачата с наличните финансови средства, без получаването на минусови или имагинерни величини. Това e може би втората по трудност, но за сметка на това и интересна част от фотографската задача, след самото творческо измисляне на тема и идея. За жалост в някои случаи се налага преосмислянето и ревизирането на идеята, ако тя не може да бъде физически заснета или това би струвало непосилни финансови средства.
След като вече е изяснена идеята и как ще бъде технически реализирана, идва моментът на подготовка за самите снимки. Този процес може да е дълъг и сложен, в зависимост колко човека участват, мястото на снимките и необходимите допълнителни материали. При повечето проекти този процес е в пъти по-дълъг от самите снимки. Но от точното му планиране зависи крайният резултат и това снимките да протекат леко и безпроблемно. И без допълнително финансово натоварване.
Реализацията е самото заснемане на кадрите. Обикновено става организирано, бързо и стегнато. Както ще разберем в последствие, за мен това е изключително важно за улавянето на емоцията на хората, които снимаме. В реализацията е редно да включим подбора и последващата обработка на изображенията.
Най-често като се започва един проект почти винаги се знае каква ще е финалната медия (или медии), на които ще бъде показан. Това има значение за самата реализация, тъй като трябва да се отчитат особеностите на всеки носител – дали ще е списание, билборд или изложба например. Възможно е реализацията да се направи и подготви за повече от един медиен носител, но е добре това да се знае предварително.
След приключването на всеки проект е добра идея да се прави анализ на самата подготовка и реализация, да се отчетат евентуални грешки и пропуски. Най-вече, за да се направи процесът по-ефективен и съответно финансово по-рентабилен. Защото и при най-големите проекти, винаги има бюджетно ограничение и нещо, което не може да си позволим да направим.
В следващите части ще насочим нашето внимание към превръщането на една идея във фотографска реалност, като разгледаме процесите и разсъжденията по време на планирането и техническото обезпечаване на даден проект. Също така какви фотографски изразни и технически средства да използваме, за да получим по-добро въздействие и предаване на нашата идея на зрителя. Етапът с планирането на целия проект често се неглижира, защото повечето непрофесионалисти (или хора с малък опит) не отчитат неговата важност за гарантирания краен резултат. Дори снимачният ден да е само един, обикновено преди това за него се отделят няколко дена подготовка и не малко човекочасa работа.
Ще бъдат разгледани подробно два творчески проекта на базата на предходното разделение на етапи. В отделна част ще бъдат разисквани принципно някои възможности и начини да се направи изображението по-въздействащо като цяло.
Част 1
Проект „Red Apple” по повод 15 години списание ЕВА
Темата на този проект е ясна – да се направят снимки, които да се публикуват в юбилейния брой на списанието в един голям разширен материал. Като място бяха предвидени над 20 страници, което е повече от обикновените статии в списанието.
Бяха обсъждани различни идеи, но едно беше ясно от самото начало – проектът трябва да е с хора, ЕВА е лайфстайл списание и е най-логично да се покажат хора. Финално редакцията избра тази идея – симулираме парти по повод годишнината и снимаме „поканените“ гости. За място беше избрана интересната и чисто нова сграда “Red Apple”. В нея има голямо входно фоайе, подходящо за провеждането на нашето „парти“.
Докато редакцията финализираше списък на „гостите“, работа на фотографския екип е да огледа мястото за снимки. Този оглед е много по-различен от друг тип оглед – да кажем оглед за купуване на жилище. Екипът се състоеше от арт директор (Биляна Савова), фотограф, главен (или първи) асистент на фотографа (Александър Осенски) и представител на сградата. Нашата цел беше да установим как се стига до мястото, откъде влиза светлина, кои са възможните локации за снимки, гледни точки, опции за осветяване, захранване на техниката. Трябва да се огледа и за места за гримьорна, стая за чакане и т.н.
Първият проблем, с който се сблъскахме беше топлината – понеже снимаме във фоайето на сградата, а там няма никакво отопление. Отделно входната врата беше дизайнерска – само метална решетка, откъдето влизаше вятър и студ. Снимките се провеждаха в края на ноември и навън вече беше доста хладно. Стана ясно, че ще трябва да покрием цялата врата – около 10 квадратни метра с черен плътен плат. Но този плат трябваше да може да се сваля, тъй като имахме и кадри където се вижда извън сградата.
Част от входното фоайе на Red Apple, където ясно се вижда големина и височината му, както и входната врата.
Обсъдихме различни варианти на отопление, като някои се отхвърлиха като неефективни или невъзможни. Финално се взе решение да използваме лъчисто отопление, което по своята същност е осветителен уред с червена светлина. Предимствата бяха, че е леко, лесно за пренасяне и се насочва от разстояние и има ефект върху обектите на снимката. Недостатък можеше да е фактът, че то реално свети и осветява обектите и в дадени ситуации можеше да е проблем. Но от друга страна темета е парти, значи е допустима цветна светлина. Също така самата сграда е с червени тухли и затова се казва червена ябълка. Така че нямаше да е нелогично, ако се вижда червената ни светлина от отоплението. Затова го оставихме като ефект на някои от кадрите.
Отоплението е част от комфорта при един снимачен процес, което е изключително важно за постигане на емоционално състояние на „гостите“. Това е част от моето разбиране как се постига подобен краен резултат на кадъра. Разбира се, снимачният екип нямаше този комфорт и през повечето време работеше при ниски температури, но това не е важно – те не са пред камерата.
Вече имахме яснота колко гости ще присъстват и започнахме да обсъждаме конкретните кадри по места на локацията. Стана ясно, че ще ни трябват около 20 различни кадъра и горе долу толкова различни фонове или локации. Някои кадри щяха да са цял ръст, други – американски план и няколко по-близки. Това значи, че при смяна на плана бихме могли да снимаме два кадъра почти на едно и също място. Също така вече се изясни, че гостите ще трябва да се разпределят в три снимачни дена с оглед на тяхната заетост. И така се оформиха 3 снимачни дена и един предварителен за декорация и подготовка.
20 кадъра за 3 дена означава по 6 или 7 кадъра на ден. Като всеки кадър беше на различно място и имаше нужда от подготовка на декора и пренасяне на техника и т.н. Отделно подготовката на нашите гости с грим, коса и дрехи. За това се грижеше цял екип от гримьори, фризьори и стилисти. След като задачата е вече ясна, тук е моментът, в който фотографът преценя всички снимачни опции и предлага визуално решение на идеята. Защото дотук всичко е на идейна основа, а реализацията зависи от техническото обезпечаване и изпълнение.
Нека да обобщим задачата и нейните параметри:
- Общо 20 кадъра, единна визия, като от едно място и събитие
- Различни типажи модели – като пол, възраст, черти на лицето
- Максимално време за изпълнение на един кадър – 1 час
- Мобилен снимачен сет, за спестяване на време
Едно от най-големите фотографски предизвикателства на подобен проект е снимането на много различни хора. Трябва да добавим, че те са известни и популярни личности. Значи трябва да са разпознаваеми и да изглеждат добре. Предвид ограниченото време, отпада възможността да се изгражда за всеки един от тях конкретна светлинна схема за постигане на максимално добър резултат за всеки гост.
Преди да стигнем до финалното решение на казуса, нека да разгледаме принципно как може да се реши подобна светлинна задача. Единият вариант вече го споменахме – изграждане на светлина, специфична за всеки един от гостите, но за жалост нямаше да имаме време за това и имаше риск за краткото време да не се получи сполучлив резултат. А няма опция гост, който е дошъл да бъде сниман, после да не е във финалния проект.
Друг популярен подход е „сетването“[1] на цялото място като светлина. Тоест разполага се достатъчно количество осветление в цялото помещение, така че накъдето и да се обърне камерата да снима, да има подходяща светлина. И за всеки кадър с 1-2 малки допълнителни източници дооформяме светлината – бързо и лесно. Този подход сме го използвали при друг проект, отново за списание ЕВА, където 12 жени вечеряха на една маса в хотел Шератон.
Работен момент от друг проект на списание ЕВА, където светлинно е сетнато цялото помещение. Ясно се виждат множеството прожектори качени на ферма на височина.
За тези снимки бяхме наредили голямо количество осветление в помещението на ресторанта, тъй като снимките се случваха само там. За подреждането на това осветление в помещение от около 40 квадрата отне 3 часа и екип от 5 човека да го направи.
В случая с локация като Red Apple говорим за няколко стотин квадратни метра площ на няколко нива и при наличието на стълби, стъкло и други прегради. Подготвянето и сетването на толкова голяма площ е изключително тежка и сложна задача, изискваща много време и хора. Самото помещение е с тъмни стени – червена тухла, което също не помагаше в случая. В крайна сметка такова решение беше извън пределите на възможностите на нашия бюджет. Така че не беше реална опция. Това е по силите само на високобюджетен филм или реклама.
След горния анализ на опциите, стигнах до извода, че най-оптималният вариант би бил да ги снимаме „като за снимка“ – позиращи за камерата гости със ярка предна светлина, като от светкавица на фотоапарат. Такава светлина отговаряше на идеята и щях да постигна правилното усещане за атмосфера. Но подобно светлинно решение може да не е благоприятно за някои хора, особено ако са на възраст или с остри черти на лицето. За целта трябваше да измисля модификация на светлината, така че да изглежда все едно е заснета със светкавицата на камерата, но да е по-подходяща за чертите на лицата на повечето хора.
Блеър Браун говори за опасности при използването на подобна светлина: „Плоско фронтално осветление имаме когато светлинният източник е близо до камерата. Резултатът е изображение почти без сянка, плоско и без дълбочина и обем. Също така обектът рядко се отделя от фона или от другите обекти в кадъра. С малки изключения предното плоско осветление е безформено, скучно и отегчително“. [2] Трябваше да намеря начин да използвам предна светлина, като избегна и минимализирам горепосочените недостатъци. Това е решението, което намерих.
Реших да използвам някои физични особености на светлината от изкуствен светлинен източник за постигането на този ефект. И така да я доближа малко повече до това как се разпространява естествената светлина. За целта „проектирах“ мисловно светлината от малката светкавица на по-голямо разстояние зад камерата и я увеличих като размер до около 1 метър в диаметър. За да постигна по-естествено усещане държах осветлението един метър по-нагоре от камерата, подобно на слънце 2 часа след изгрев.
Ето характеристиката на светлината, която постигнах по този начин:
- Усещане за остра светлина
- Горна посока на светлина, подобна на дневната (но не обедно слънце)
- Висок контраст и плътни сенки
- Посока на светлина от страна на камерата, подобно на репортерска светкавица
- По-благоприятен рисунък за лицата на хората
- Равномерност на осветяване дори на обект в цял ръст
- Изпъкнал източник на светлина, който покрива и голяма площ от помещението.
Основното ми притеснение беше да не се получи прекалено плоска светлина, да няма обем и дълбочина – характерен ефект при използването на предно осветление. За същото говори Бетран Бетанс: „Основно правило е да избягвате предната светлина, тъй като тя изглежда плоска. Страничната или задната светлина дават значително по-добър ефект“ [3]. Подобно притеснение има и Блеър Браун: „Като основен принцип е основното осветление да идва странично или задно за да даде повече обем и пространство на кадъра“ [4]. Проблемът на предното осветление описват и тук: „Предното осветление показва възможно най-малко дълбочина, защото видимата част от обекта е изцяло осветен. Сянката пада точно зад обекта, където камерата не може да я види и така нямаме вариация в тоналността, което води и до липсата на дълбочина.“ [5]
За да избегна тези неблагоприятни аспекти на предното осветление, трябваше да експериментирам с различните модификатори и разстояния до обектите, докато получа предно осветление, което да не е прекалено ниско или прекалено заливащо.
За целта използвах отделна глава с модификатор Varistar към 1200J генератор. На някои от кадрите е разположено и допълнително осветление за просветляване на други помещения и създаване на дълбочина. Отделно има и налично осветление под формата на лампи или други светлини (практикъл кайт).
Това е формата на използвания светлинен модификатор, тук е показан с моноблок. За нашите снимки вместо моноблок е използван генератор на ток от мрежата.
След като се одобри моето предложение за светлинна визия, аз знаех, че ще имам някои проблеми при съвместяването на нужното количество светлина и време за експониране, защото трябваше да балансирам между изходна мощност, дължина на импулса, необходима бленда (за да имам достатъчно фокус) и чувствителност на камерата.
На десният кадър имаме съвместяване на светкавица със светлините на свещите
При съвместяването на светлината има следната особеност, от една страна трябва да бъде затворена блендата така, че да има достатъчно фокус, което води до използването на по-ниска скорост на затвора, което от своя страна е неблагоприятно за размазването на движещи се обекти ( в случая пламъка на свещите). Това може да се реши със снимане на по-високо ИСО, но това означава че трябва да може да се намали много изходната мощност на светкавици, което не винаги е възможно. За подобни кадри съм използвал друг модел светкавица с по-ниска изходна мощност – моноблок 300J.
И за двата кадъра е необходим по-кратък импулс на светкавиците (t0,1 около 1/1000с) за да мога да „замразя“ движението.
Ниската изходна мощност на светкавица има и друго предимство – по-кратък импулс. Това е много подходящо за замразяване на движение. Недостатъкът е, че е необходима по-отворена бленда. Ако е нужно да имаме повече обекти на фокус, може да повишим отново ИСО-то, в разумни граници. В случая при моите кадри ми помогна по-общия план в асансьора на единия, а при другия – близостта на фона зад Кобилкина.
Друго техническо предизвикателство на снимките беше, че за няколко кадъра не можеше да съберем заедно хората, поради голямата им ангажираност. Това са кадрите на проф. Вукчов и Камелия, Фънки и Софи Маринова и кадъра по-долу. Затова се наложи да ги снимаме поотделно като трябваше да запазим логиката на светлината и позицията на камерата. В дигиталната ера това не е голям проблем, но има един недостатък от гледна точка на съдържание и реализация на идеята. Когато хората не са физически заедно на снимката не може да има пълноценна интеракция по между им, не може да се постигне по-интересно емоционално състояние и да се изгради „връзка“ помежду им. Затова винаги когато мога избягвам направата на подобни кадри.
За тази снимка се наложи да снимаме героите Димо, Калин и Сашо поотделно и да ги съберем на постпродукция, затова няма интеракция помежду им и всеки позира сам за себе си пред камерата. Единствено лъвът беше наличен за всички снимки.
Друго важно нещо при реализирането на толкова голям и сложен снимачен проект е гарантиране на финалния резултат. За целта трябваше да имам постоянен контрол върху заснетите кадри, камерата беше свързана с компютър и арт директорът контролираше във всеки един момент дали кадрите са това, което очакваме. Това се прави, защото нямаме право на грешки или време за повторение на кадри. Трябваше да сме сигурни, че има полезни кадри, които можем да използваме. Също така, някои от героите на нашето парти искаха да се видят, за да са спокойни за това как изглеждат на снимките.
При реализацията на подобни проекти за мен най-важното е всичко да се случва бързо и спокойно, да няма проблеми и напрежение. Това ми е необходимо, за да мога да се концентрирам основно върху емоцията и състоянието на нашите „гости“ в постигането на подходящо емоционално излъчване (в случая „парти“ излъчване). Дълбоко вярвам, че едни снимки трябва да носят даден емоционален заряд, който според мен до голяма степен се получава от енергията по време на самите снимки. Затова отделям заедно с екипа достатъчно време за планиране, обсъждане и експериментиране преди самите снимки, за да сме подготвени максимално за всякакви ситуации и да минават гладко снимките.
Ето и конкретен пример свързан с тези снимки за проекта на списание ЕВА. Въпреки че взехме добри мерки за осигуряване на комфорта на гостите, на снимачната площадка беше по-студено от комфортната температура. Затова трябва да държим героите колкото е възможно по-малко време пред камерата, за да не загубим техния комфорт и съответно тяхното добро настроение. Подготвеният екип трябва да действа бързо.
Основната част от екипа, реализирал снимките в Red Apple. В средата е Биляна Савова – арт директор на проекта.
Биляна Савова – арт директор на проекта казва за него: „Преди самия старт на проекта, вечерта, си спомням, че подредих всички списъци с дати, часове, екип, задачи, гости… на бюрото си, погледнах ги и си казах – толкова добре сме го измислили, подготвили, организирали, че няма как да не се получи точно така, както си го представяме. И да, получи се, но не в това беше успеха на този грандиозен проект. Успехът беше естествен резултат от работата на много хора, които дадоха най-доброто от себе си, на 100%. А когато заработят любов и доверие заедно, резултатът винаги е феноменален и запомнящ се.“
ЕКИП:
- По идея на Милена Попова, главен редактор на списание ЕВА
- Артдиректор: Биляна Савова
- Фотография: Енчо Найденов
- първи асистент фотограф: Александър Осенски
- асистенти фотографи: Валентин Ваклинов, Вергиния Янчева, Георги Станчев, Зорница Радулова, Мила Печенякова, София Митева, Христо Христов, Цветана Георгиева
- видео BTS: Бианка Хинова за FORT
- дизайнери: Анатоли Тодоров, Добромир Бъчваров
- стилисти: Кристина Симидчийска и Лиляна Гергишанова
- асистент: Мануела Панайотова
- в ролята на тигъра: Методи, ivet fashion
- сет дизайнер: Йордан Ангелов
- логистика мебели: Елка Влаховска
- грим: Даниела Аврамова, Елиза Попова, Слав
- коса: салони Арлет
[1] В киното и фотографията често се използва чуждицата „сетване“, която носи смисъл на подготовка, аранжиране и позициониране на всичко на една локация (сет), включително и осветлението.
[2] Blain Brown, Cinematography – theory and practice, Focal press, 2012
[3] Pascal Baetens, Nude Photography, DK Publishing, 2007
[4] Blain Brown, Motion Picture and Video Lighting, Focal Press, 2008
[5] Fil Hunter, Steven Biver & Paul Fuqua, Light-science and magic, Focal press, 2007
Тук ще откриете допълнителните източници, използвани за създаването на цялата статия.
Библиография:
- Jost J. Marchesi, Professional Lighting Technique, Bron Elektronik, 1998, ISBN 3 7231 0059 7
- Blain Brown , Motion Picture and Video Lighting, Focal Press, 2008, ISBN: 978-0- 240-80763-8
- Terry Hope , Nudes – Black and White Photography, Rotovision SA, 2001, ISBN 13: 9782880465339
- Kirk Tuck, Photographic Lighting Equipment, Amherst Media, 2010, ISBN-13: 978-1- 58428-993-7
- Blain Brown, Cinematography – theory and practice, Focal press, 2012, ISBN-13: 978- 0240812090
- Fil Hunter, Steven Biver & Paul Fuqua, Light-science and magic, Focal press, 2007
- Christopher Grey, Master Lighting Guide, Amherst Media, 2004
- Christopher Grey, Studio Lighting, Amherst Media, 2010
- Joe McNally, The Hot Shoe Diaries, New Riders, 2009
- Pascal Baetens, Nude Photography, DK Publishing, 2007
- Harry C. Box, Set Lighting Technician’s Handbook, Harry C. Box, Focal press, 2010
- Luis Benjamin, The naked and the Lens, Focal Press, 2010
Интернет и други дигитални източници:
1. https://www.youtube.com/c/Znqt
2. https://www.youtube.com/c/BrianHunt
3. https://www.youtube.com/c/geraldundone
4. https://www.youtube.com/c/jamiewindsor
5. https://www.youtube.com/c/WaqasQazi
6. https://www.youtube.com/c/StudioBinder
7. https://www.youtube.com/c/KarlTaylorPhoto
8. https://www.youtube.com/c/PotatoJet
9. https://www.youtube.com/c/PeterMcKinnon
10. https://www.youtube.com/c/SeanTuckerphoto
11. https://www.youtube.com/c/MiguelQuilesJr
12. https://www.youtube.com/watch?v=puBHrY_HmQw
13. https://www.youtube.com/watch?v=tG81DPy_Djc
14. https://www.youtube.com/watch?v=GsAv0veE8F4
15. https://www.youtube.com/watch?v=kB5xkGZmf_Q
