Nanlite Forza 60C – пълноцветно осветление за мобилна употреба

Ще бъда честен, казвайки, че до скоро неглижирах RGB LED прожекторите. Падам си класик и в студиото не използвам оцветена светлина, както в момента не е модерно, а направо си е масово явление. Случайно изпробвайки наскоро RGB прожектор установих, че той не е създаден само да добави цвят към вашите фотографии или видео, а е по-високо ниво за тези които търсят чистят, точен баланс на цветове, без досадните червени или зелени оттенъци.

Това ме накара при една от разходките ми до Dynaphos да загледам Nanlite Forza 60C – мини LED прожектор с пълен набор от цветове. Това е една мулти функционална ламБа, която може да работи както на постоянен ток, така и на батерии.

Създаден е предимно като мобилно осветление с оглед здравият компактен куфар в който идва заедно с няколко аксесоара и опцията да се привърже статив за осветление в горната част на куфара.

Макар да носи числото 60 в името си то този прожектор има максимална мощност от 88W и от измерените мощности по-долу може да видите, че в контролирана среда може да е много полезен като сила на светене.

Толкова с въведението, нека започна както винаги с:

Дизайн

Признавам, че не съм пробвал много Nanlite осветления, но силуетът на прожекторите ми е разпознаваем от далече. Метален корпус със декоративни карбонови страници. Предният и задният панел са от здрава пластмаса. Има собствен байонет „FM”за закрепване на аксесоари като за този байонет открих за сега няколко модификатора като: октагон, френелова леща с клапи, спот приставка, рефлектори и още там няколко добавки.

Добрата новина е, че идва в комплект с преходник към класически Bowens байонет. Преходника има собствена стойка за статив и поема натоварването на по-обемисти и тежки модификатори, докато прожектора седи свободно закачен към преходника.

С преходника може да използвате и чадъри, но установих, че стандартният 18 сантиметров рефлектор не може да се използва заедно с чадър. Може да е от това, че моя рефлектор е на друга марка… накратко, ако ще ползвате чадъри то или потърсете рефлектор на Nanlite, ако имат за този модел, или снимайте без рефлектор.

В долната част има USB порт, който служи за инсталиране на ъпдейти. За целта трябва да проверите през менюто с коя версия сте, след това и на сайта на Nanlite. Ако има по-нова версия за осветлението ви, сваляте, разархивирате и на една чиста флашка слагате файла с разширение .upd и след това закачате флашката на прожектора и там следвате стъпките. Отнема известно време и трябва да сте търпеливи.

Иначе управлението е лесно имате два потенциометър и бутон меню като всеки един от потенциометрите е мултифинкционален – върти се и се натиска. Прочетете инструкцията за употреба вместо да налучквате, макар да си призная доста е интуитивно управлението. Може да се управлява и дистанционно чрез DMX пулт (има порт на корпуса на прожектора) или с приложение, за което ще стане реч.

Охлаждането на системата става с металния корпус и вентилатор. Има опция да се изключи вентилатора, но това редуцира силата на светене. Аз лично трябва да си залепя ухото до прожектора за да го чуя. Мисля е доста тих и едва ли ще се усети от видеокамерата или някой микрофон, освен ако наистина не е много близо.

Към комплекта идва и много насочен почти спотов рефлектор с ъгъл на разпространение 45 градуса, но за него по-надолу.

Захранване

Има избор из между две възможности: на постоянен ток или на батерии. В комплекта имате адаптер към 220 волта, както и дръжка с плочка за две NP-F тип батерии. Въпросната дръжка е за случаите, в които имате “индийски статив” тоест асистент, който държи прожектора и го насочва според командите на оператора, но същи така има опция да се постави на статив за осветление и да освободите асистента за някоя друга работа… например да ви донесе кафе.

Мрежовото захранване има “ухо” за закачане на някой болт на статива за осветление и идва с вграден кабел към прожектора с дължина от около 150 сантиметра. За стандартна употреба е ОК, но ако искате да сложите осветлението на жираф, то може да дойде малко къс, особено ако жирафа е с по-дълго рамо. Захранващият кабел е стандартен като за касетофон и с дължина от 3 метра.

Аз съм свикнал с по-дълги кабели и бих го заменил с 5 метров.

Да се върна на плочката за батерии. Колко време ще работи прожектора зависи от това колко големи батерии ще му сложите. Тук важи принципа на мечо Пух – “колкото повече, толкова повече”

Копчето, което отключва батериите от плочката, малко преди да ги отключи показва с 4 светодиода какво е състоянието като заряд. За да работи добре е нужно и двете батерии да имат еднакъв заряд, защото, ако едната остане без заряд, то прожектора престава да работи – нужни са винаги две батерии.

Може да използвате и V-Lock тип батерии, но за целта трябва да си закупите друга дръжка, която поддържа този тип батерии. Дръжката е идентична като функционалност с тази за която говорих, просто гнездото за батерии е различно.

Пълноцветно осветление

Може би чак сега започвам с най-интересното за Forza 60C. Микро LED панела е изграден от 6 вида диоди – RGBLAC: “Red” червен, “Green” зелен, “Blue” син, “Lime” специфичния жълто зелен цвят на лимона сорт „лайм“, “Amber” кехлибар и “Cyan” синьо-зелен. В статия за друго пълноцветно осветление съм отбелязал, че има и друга схема за диоди осигуряващи пълен набор за цветове – RGBWW като WW означава – широк диапазон бяло.

След като съм изпробвал и двете системи, смятам, че RGBLAC е по-добрата от към качество на цвета сравнено с RGBWW. Надявам се занапред да имам възможността да изпробвам още пълноцветни осветление и да натрупам нужната статистика за това дали съм прав.

За мое съжаление пред микро LED панела има матово стъкло и няма как да снимам схемата на диодите особено в различни светлинни моменти. Това матово стъкло хомогенизира светлината преди употребата на модификатори, така, че няма как да се сърдя на производителя.

Качество на светлината

Споменах по-горе, че освен като прожектор, който може да свети в някакъв от хилядите цветове или нюанси на цветове, Forza 60C може да се използва като класическо осветително тяло с много точен бял баланс.

Няма LED осветление, което да съм пробвал и да не е имал отклонение от към зелено или червено. Казано лаишки синьото и жълтото се коригират с промяна на цветната температура, но червените и зелените нюанси могат да се коригират само при пълноцветните LED осветления.

Ако сте чели книгата ми „Влез в студиото“ вече ще знаете, че и всеки светлинен модификатор не е цветно неутрален и променя по някакъв начин цветната температура. В случай, че не сте чели книгата, ето подходящият момент да си я вземете и така да подпомогнете Photo Cafe.

Лошата новина е, че за да използвате напълно потенциала на пълноцветното осветление ви трябва колориметър. Всъщност не е лоша новина. Колориметъра, както и светломера са задължителни уреди за професионалистите, които предпочитат сами да контролират светлината.

Sekonic Spectrometer C-800 е колориметъра на който се доверявам вече над година време. Направих серия от замервания на определени стойности на цветна температура.

Наличието на 6 различни диода позволява на прожектора да свети в диапазона от 1800 до 20 000 Kelvin. Избрах стойности на цветна температура: 1800; 2500; 3200; 4500; 5600; 7500 и 10 000 без максималната стойност от 20 000К.

Защо тези стойности? Вече съм ги избирал при тестването на друга пълноцветна ламБа, така лесно може да направите сравнение. Реших да не тествам 20 000К, защото колориметъра ми работи само в диапазона 2500-10 000К . Съответно не съм свалял колориметрични данни, затова не видях смисъл да меря и силата на светене при максимална цветна температура, за което ще си дойдем на думата малко по-късно.

Направих два типа замерване: без корекции и съответно с корекции, които да ме доближат максимално до търсеният точен бял баланс, без нюанси.

Може да ги видите в галериите, които следват като за галерията с корекции, ще дам числата, които промених от приложението, за да постигна точния, или приблизително точния баланс.

Добрееее на 1800К няма галерия с корекции, защото просто не успях да коригирам. Колкото и да се опитвах да премахна червенеенето явно „кехлибареното“ не подлежи на корекция. Не постигнах и точен баланс, защото е извън диапазона на колориметъра. 1800К е малко използваема светлина, може би само за случаи, в които се снима в църква и има запалени восъчни свещи без никаква друга светлина. В случая по-скоро е „надуване на мускули“ както и с 20 000К, които са почти неизползваеми.

От там насетне след 2500К вече имаме коригирани замервания. Написал съм на каква цветна температура в Kelvin съм получил точен бял баланс и каква е корекцията на червенеенето на прожектора. Единиците добавено „зелено“ не отговарят на тези на колориметъра, а са някакви единици, каквито Nanlite са решили. Казвам го за по-наблюдателните, които ще се запитат защо написаните единици не отговарят на скрийшотовете.

След всичко изтествано, вече мога да разделя на каква цветна температура е добре да снимат фотографите и кога видеографите.

За фотографите най-лесно могат да се ориентират по стойностите на CRI, съответно видеографите по стойностите TLCI.

Накратко фотографите ще имат най-добри резултати на 3200К, тогава имаме най-високо CRI и може би най-малко нюанс червенеене. Така и да нямате колориметър, може да се доверите на измерванията, които съм правил, но с уточнението, че това важи, без да има някакъв поставен модификатор от типа на чадър или софтбокс.

За видео операторите добри стойности на TLCI са, когато използват 5600К – дневна светлина.

Интересен ми е този феномен, защото обикновено при двуцветните осветления CRI и TLCI често вървят ръка за ръка като показатели, тоест високо CRI означава и високо TLCI.

Разглеждайки внимателно виждам, че при приложени корекции за нюанса, при по-високи стойности на цветна температура се повишава и качеството на светлината CRI, на моменти с почти цяла единица. Да, при 10 000К имаме корекция на нюанса в много голяма стойност но все пак се коригира. Забелязвам и факта, че почти никоя от избраните от мен цветни температури не е точна и се налага коригиране, а при 10 000К има разминаване с почти 600К, което е доста. Още един коз в това да имате колориметър, ако искате да имате пълен потенциал на осветлението си.

Малко недоволство от моя страна. Цветната температура независимо през потенциометър или през апликация е на стъпки от по 100К. Това не позволява супер прецизна настройка на търсената цветна температура. Съгласен съм, че е адски досадно да се превърта през 10К (десет) за да има висока прецизност. Просто в апликацията можеше да има опция за смяна на стъпката.

Обобщено: Forza 60C има много висок показател на CRI. Средно над 97. Като TLCI средната стойност е по-ниска, но на дневна светлина (5600К) има също висок показател от 98, което е добре за видеографите. Повече информация за изредените индекси, както и за TM-30, може да откриете в тази суховата разяснителна статия.

RGB

Това е интересният момент за творците обичащи да използват цвят в своето творчество. Преди време (а и сега) се налагаше да се използват фолирани филтри, които се поставят пред прожектора и така се създаваше цвят. Сега е лесно благодарение на 6-те различни светодиода с които може да направите много хиляди цветове и нюанси.

Има възможност да се управляват цветовете от самия прожектор, но… не си причинявайте тази мъка. През апликацията за смартфон или таблет имате пълен контрол и доста по-лесен. Конкретно за апликацията, ще намерите след известно количество редове надолу.

В пристъп на любопитство реших да пробвам кога основни цветове са най-силни като ефект. В смисъл когато ги комбинираме с друго LED осветление, което не свети в свят, а в светлина за нормално използване.

Получиха се интересни резултати, които обаче ми се ще да споделя в последваща статия, защото днешната става космически дълга, а още не е приключила. Следете кафето, за да прочетете за експеримента.

Сила на светене

Редовните читатели си знаят, но нека да си повторя процедурата за тези, които за първи път попадат на страниците на “Кафето”.

Измерих силата на светлината по 4 начина: без рефлектор, с рефлектора в комплекта, който усилва светлината, стандартен равно светещ рефлектор и 55 сантиметров параболичен октагон.

В таблицата може да видите измерените резултати със Sekonic Speedmaster L-858D на един метър от LED микро панела и съответно на един метър от повърхността на параболичният софтбокс, за да е честно.

Заложените данни на светломера са 1/60 сек. и 100 ISO, така, че всеки може да си пресметне сам за себе си при различна скорост или ISO как би се променила диафрагмата. Давам резултатите с десетичната степен на диафрагмата (например: диафрагма 2.8.9 е 2.8 и 9 десети, тоест почти диафрагма 4). За по-любопитните прилагам и стойности в луксове.

Тези резултати са измерени от мен в моето студио и не се ангажирам с официалните тестове измерени от производителя. Вадя светломера и меря…

Без рефлектори прожектора прави на един метър разстояние светлинен овал с диаметър от около 180-200 сантиметра. Светлината е по силна в центъра на петното и това по светло петно е около 80-90 сантиметра. С поставянето на класически 18 сантиметров рефлектор светлината се събира в почти равномерно осветен овал с диаметър някъде около 14-15 сантиметра. Добра идея е прожектора да се използва с някакъв рефлектор, когато търсите остра светлина, така хем тя ще е по-събрана, хем няма да има толкова изявен “горещ” център… разбира се ако не използвате от новите и модерни рефлектори, които усилват светлината но за сметка на много горещ център.

Когато се използва специфичният рефлектор, с който идва Forza 60C и има ъгъл на разпръсване от 45 градуса, на един метър разстояние получаваме светлинно овално петно с диаметър от около 80 сантиметра, като имаме по-горещ център с диаметър от около 40 сантиметра.

Макар да не дава точно ефекта на спот, този рефлектор може да се използва за по-ефектно осветяване на даден обект. Също така, понеже усилва светлинният поток, евентуално може да освети малко по-далечен обект. Направих един експеримент за да се уверя в това предположение.

Поставих прожектора на около 2 метра разстояние. Създава се светлинен овал с приблизителен диаметър еднакъв с този на класическия 18 сантиметров рефлектор. Разликата в осветеността с бе около 2-3 десети по-малка.

Дистанционно управление

DMX или приложение за смарт устройство – телефон или таблет. Споменах по-горе, че ъпдейти стават само през USB и флашка, което ми е странно. Надявам се скоро да се появи и през смартфона, защото е по-удобно. В допълнение на теория новата версия на “Nanlink” би трябвало да има опция за ъпгрейд през апликацията, но макар да имам инсталирана новата версия, както и прожектора да е ъпгрейднат… не намерих опция за проверка фърмуеъра през апликация.

Към днешна дата апликацията за смартфон е по-нова сравнено с тази за таблет (iPad в случая). Винаги е по-удобно през апликация, защото там нещата се случват много по-бързо сравнено с потенциометрите на прожектора. Най-вече когато ще търси точни цветове и нюанси. Управлението на прожектора е оптимизирано предимно когато се използва като класически такъв. Лесно се настройва цветната температура, мощността, както и когато искате да коригирате цветовите зелено/червени нюанси.

Цветната температура е през 100К, както и в приложението, а мощността и нюансите през единица. Споменах по-горе, че не съм много хепи от голямата стъпка на цветната температура. Може да има в менюто настройка за по-малка, но (моя грешка) забравих да си изпия гинкото и да се сетя да проверя.

Така или иначе ми се ще да направя отделна статия за апликациите за таблет и телефон, така ,че имам време за поправителен.

Хубаво е да знаете, че активирана апликацията не „заспива“ независимо, че сте си пуснали опцията след време смартфона да заспи. Това от една страна хаби батерията да. От друга страна е удобно ако снимате активно и променяте често светлинната схема. Закачате телефона (таблета) на стойка някъде близо до вас или пък давате на чирака-асистент да ви помага и учи същевременно. Апликацията не товари процесора и всичко зависи, колко е ярък дисплея ви за консумацията на енергия – харчи по-малко от това да ровите във фейса по мои наблюдения. Ок, тази опция с незаспиването, може да се изключи в настройките.

Както може да видите в галерията със скринйншоти, апликацията е богата като възможности, особено в раздел управление на света. Много лесно се избира даден цвят или нюанс, като имате възможности да го въведете като стойности, или с повечко търпение и пързаляне на пръст по дисплея да го докарате от кръга с цветове.

Може да се разходите и през подковата на цветовете, където да играете с “X/Y” координатите, каквито има на дисплея на колориметъра и до сега не бях много наясно за какво служат.

Хареса ми факта (макар да е частен случай), че използвайки едновременно апликацията и фотокамерата на телефона ми, то апликацията не се разкача от прожектора и мога бързо да управлявам цветовете и да превключвам след това на камера и да снимам.

Нещо, което не съм пробвал е опцията да си изградя схема на осветление в апликацията и така по-лесно да управлявам всяко осветление. Разполагам само с едно тяло и някак си… не се получават нещата.

В заключение за апликацията, разполагате с 15 ефекта, с които да обогатите видео сцените си. Фотографите едва ли ще се развълнуват от “полицейски светлини” или пък “дефектна стара крушка”… в кръга на шегата. Аз реших да си спретна малко уют докато пишех тези редове и остави прожектора да имитира огън без да съобразя, че студиото има голяма стъклена витрина и на комшиите им се е видяло малко странно това огнено сияние.

Nanlite Forza 60C

Както казах и в началото е по-скоро мобилно осветление от колкото такова закотвено в студио. Наблегнато е да е леко, компактно и да има възможност за захранване с батерии и то два вида: евтини и скъпи. Лесно се пренася, лесно се управлява и с добра опция да се държи в ръка.

Към стандартния FM байонет могат да се закачат няколко добре подбрани аксесоара, също мислени да са леки. Ще ми се някой път да изпробвам специално разработения за този байонет оптичен спот и да го сравня с моето студийно осветление, за което ще спомена мнение съвсем скоро.

За трети път сигурно ще кажа, че ако искате пълния потенциал на прожектора, то инвестицията в колориметър е повече от желателна, особено ако се занимавате с продуктова фотография и не искате в последствие да висите пред компютъра, чистейки нюанси, каквито не искате да имате.

Повече може да намерите в книгата ми „Влез в студиото“.