Увеличаването на дълбочината на рязкост, посредством заснемането на поредица от изображения, с различна позиция на фокуса и в последствие тяхното събиране в едно не е новост. Съществуват специализирани софтуери за целта, като дори и от Adobe, интегрираха такава опция във Photoshop.
Накратко събирането на отделните изображения стана лесно, трудно си остава създаването им. Пролетта един от гостите на “Неформално за фотографията” Цветан Ганев разказа за своята работа в областта на макро фотографията, показвайки невероятни снимки на насекоми като всяка снимка бе съставена от 200-300 отделни снимки. (Може да изгледате този епизод). Това упражнение изисква много време, спокойствие и специална микрометрична система за преместване на фокуса за всеки следващ кадър.
Интересно занимание, каляващо нервите.
Почти е невъзможно да се създаде добра събирателна снимка от комбинация от снимки с изместен фокус, ако сте фокусирали на ръка. За да са добри резултатите всяка стъпка трябва да е еднаква и същевременно много малка.
Цецо бе създал самоделна микрометрична система, благодарение на която можеше да придвижва камерата с винаги равни части от милиметъра стотици пъти. Така си гарантира безпроблемно сглобяване в специализираният софтуер.
АФ технологии
С напредване на технологиите за автоматичен фокус се появи и възможността камерите сами да премества фокуса с части от милиметъра и да заснемат кадри с различен фокус, които в последствие да се съберат.
В началото това бе възможно за малък брой кадри. Усъвършенстването на стъпковите двигатели, отговарящи за фокусирането позволи повече кадри, заради по-фините стъпки, които могат да се правят.
Съвременните безогледални фотокамери вече могат да правят 300 и нагоре кадъра с изместване на фокуса. Тествал съм с Canon R5 и Nikon Z6 и двата със 100 милиметрови макро обективи възможностите им за създаване на изображения с голяма дълбочина на рязкост.
Каква е идеята
Снимането от близко разстояние намалява дълбочината на рязкост. Прекомерното затваряне на диафрагмата не винаги ще е достатъчно, за да се хване целия обект на максимален фокус, а е възможно дори и да се влоши рязкостта заради ефекта на дифракцията.
Тук идва опцията за заснемането на поредица от кадри с различен фокус, за да имаме максимална дълбочина на рязкост. Не е задължително да е макро фотография. В практиката ми като рекламен фотограф нерядко съм снимал дребни предмети които да не мога да ги докарам на фокус целите. Да, използването на “шифт” обектив помага, но те са скъпи и не всеки има възможност да си вземе такъв.
Мога да се възползвам от възможността да направя много кадри с изместване на фокуса и да ги сглобя, постигайки ефекта, който търся. Това и правя и както казах вече е сравнително лесно.
Отнема време
Това е един от негативите на този тип заснемане. Също така става за снимане само на неподвижни обекти. Сред природата в момента, в който сложиш макро, статив и решиш да снимаш, ако ще да е пълно безветрие се появява игрив ветрец…
После се налага кадрите да минат обработка, да се изсипят в събиращата програма и всичко да се сготви, а хубавата манджа си отнема време. Колкото по-слаб ви е компютъра, толкова по-дълго време ще готвите.
Как да снимаме фокус стакинг
Фокус стакинг, фокус шифт… различни изрази еднакво значение. Всяка компания е решила сама за себе си да си кръсти тази възможност. Както казах пробвал съм с Canon R5 и Nikon Z6 и двата със 100 милиметрови макро обективи.
Споделям личен опит. Не съм навлизал в дебрите на сериозното стакване, каквото правят фотографи като Цветан, за който говорих по-горе. Използвах наличните ми ресурси като програми за обработване – Adobe Photoshop и Adobe Lightroom, без да инвестирам в специализиран събирателен софтуер (например Helicon Focus). И за десерт, това не е ръководство как се снимат и стакват снимки.
Подготовката
Статив. Здрав и стабилен. Задължително условие. Фотокамера с възможност за снимане с изместване на фокуса. Не всички фотокамери имат тази възможност. Постоянно осветление (да, може и импулсно, но определено ще ви е по-трудно и ще отнеме повече време). Ръчен бял баланс (според типа осветление). Таблица за намиране на точен бял баланс (ColorChecker например). RAW формат! За предпочитане макро обектив ново поколение с мотор. Дистанционно, ако има. Предмет за снимане. Маса, или място за поставяне на предмета. Столче… ако искате.
В случая използвах Nikon Z6 като камера, с която да онагледя статията, затова и почти всички кадри са с нея, от нея и на нея.
Закрепваме камерата с обектива на статива. Кадрираме, като може да оставим малко въздух… за всеки случай. Пред обекта поставяме сива карта, или таблица за калибриране и правим снимка с настройките, с които ще снимаме. Това е за собствено удобство и ако искаме да сме прецизни в цветовите настройки.
Превключваме на електронен затвор. Е то защо казах постоянно осветление. Импулсното и електронният затвор за момента не се обичат много. Слагаме на серийна снимка (при някои камери това става автоматично при избор на режим за снимане с изместване).
В менюто намираме режима за снимане с изместване. Има няколко настройки. Брой кадри които искате да направите. Няма точен отговор и става с налучкване. Ако не ви се чака много пробвате с 50 като за начало, след това гледате дали фокуса е стигнал до края на снимания обект. В случай че не е пускате по-голяма серия.
Аз например слагам 200 кадъра. Предпочитам в последствие да махна излишните кадри, вместо да гадая колко точно ми трябват. Поне до сега винаги съм успявал да се вместя в рамките на 120-150 кадъра, но пак казвам снимал съм само няколко десетки пъти, тоест не много.
След като сложите броя кадри има настройка за стъпката между отделните кадри. Често тя е в диапазона от 1 до 10. Тук също няма точен отговор. Аз предпочитам минимална стъпка 1, в разните съвети споменават за 2 или 3. Малката стъпка според мен е по-добре. Нужни са повече кадри, но е по-прецизно.
Следващата настройка е как да процедира камерата при снимането, може да зададете интервал между отделните кадри с цел предпазване от разклащане. Както казах: здрав статив и електронен затвор – при тях няма опция за разклащане, затова не слагам интервал между кадрите. Избрал съм и серийно снимане за да не натискам всеки път спусъка.
Заключвате експозицията по първия кадър, както предлага камерата, а също така слагате на ръчен бял баланс, ако вече не сте сложили.
Електронен затвор. Щади механичния, премахва разклащането. Обекта на снимане е неподвижен, тоест няма евентуален проблем с шутерроулинг.
Диафрагма. за предпочитане по-затворена. Надолу в статията ще сложа пример между кадър заснет на 2.8 и на 16 диафрагма (максималната, която даваше перфектна острота) кадри се получават и на двете, но при отворени диафрагми се увеличава и риска от артефакти в изображението.
ISO – минимално. На статив сте, за къде да бързате?
Снимането
Готови сме за снимане. Казах ли, че трябва да сме на единичен автоматичен фокус? Не? Ок значи: сложете на единичен автоматичен фокус. Фокусирайте в най-предната част на снимания обект. Камерата придвижва фокуса в дълбочина, затова се започва от началото.
Използвайте дистанционен спусък, за да премахнете всякаква идея за разклащане на камерата в първия кадър. Ако нямате сложете на самоснимачка за няколко секунди.
Дали с дистанционно, или самоснимачка камерата стартира и започва да снима. Сядате на столчето и мирувате, особено ако скоростта на която снимате е ниска. След като камерата завърши със снимането на дисплея се показва по-скоро контурно изображение на заснетия обект, който не е готов кадър, а може би симулация. Може да се ориентирате дали сте свършили добра работа. Тази опция я има при Nikon, но при Canon не я видях.
Компютъра
Вадите картата памет от камерата (надявам се сте поставили) и точите в компютъра. Импорт в Adobe Lightroom и преглеждам до кои кадри има фокус и от кои е тръгнал да излиза извън кадъра, съответно ненужните се чистят. По кадъра със сива карта, или таблица определям белия баланс, след това оправям експозицията, ако е нужно. Тъй като снимам в RAW синхронизирам всички снимки. След това експортвам в JPEG пълен размер и качество.
DPP на Canon позволява да се обработят снимките в RAW и директно да се пристъпи към събиране в една, но си отнема време, защото всяка една снимка се конвертира в буфера на програмата, а при много снимки, това може да отнеме часове.
Отварям Adobe Photoshop и всъщност галерията по-долу съм показал най-общите стъпки, по които да се ориентирате. От LR до PS.
Предупреждавам, че сглобяването на снимката отнема доста ресурс и време. Мощен компютър е за препоръчване и въпреки това се въоръжете с търпение.
Интересното, е че крайната снимка не е класическият формат 3:2, а е малко по-широка, заради изместването на фокуса. Пожелание може да я кропнете.
Може да видите и разлики, когато се снима на отворена и затворена диафрагма. При отворена имаме повече артефакти, както и понякога изкривяване на перспективата. Затова и препоръчвам по-затворената диафрагма.
Не е задължителна употребата на макро обектив. Всички нови обективи стават и е въпрос на проби и желание за експериментиране.
Едната снимка е от събрани изображения снимани на диафрагма 2.8, другата е от изображения снимани на диафрагма 11. Вижда се как при 2.8 имаме лека промяна на перспективата, както и доста повече артефакти, особено в частта с фините елементи на синджира.
