Знаете ли какво е „Работна отсечка“

Със сигурност всеки, който се е занимавал по-активно с фотография, или по-скоро се е заигравал да експериментира с различни обективи е стигал до момента за съвместимостта. Защо някои стари обективи става на моята камера? Защо други не стават? Само в начина на прикрепване ли е проблема?

Предполагам фотографите, снимащи с Nikon най-често са чували за така наречената работна отсечка. Признавам, че и аз като стар “никонджия” съм имал ядове с тази прословута работна отсечка и невъзможността някои стари оптични класики, струващи малко пари, да ги закача на моята Nikon фотокамера.

След цялата тази увертюра, да споменем пак “Работна отсечка” и да видим какво означава.

Работната отсечка е разстоянието между фокалната равнина (там където седи филма или матрицата) и равнината, в която се захваща обектива към камерата, било то на резба (остаряло) или на байонет.

Дължината на отсечката варира според това каква проекция трябва да направи обектива – най-често зависи от размера на кадъра – големите изискват по-голямо разстояние между обектива и фокалната равнина. Съвременните оптични конструктори използват комбинация от лещи за да намалят работната отсечка, когато това е възможно. Защо? Колкото по-голямо разстояние има между обектива и фокалната равнина, толкова повече загуба на светлина има. За да се компенсира трябва да се изработва обективи с по-големи лещи а това води до по-високо тегло и… цена.

На теория всеки производител на камери и обективи към тях ще търси най-кратката възможна работна отсечка с цел да спести от загубата на светлина.

В момента съществуват две фотографски системи: огледално рефлексни и безогледални. Тук включвам и камерите снимащи с филми, били те на ролка, или плаки.

Няма да изпадам чак в такива подробности за работните отсечки на всички видове камери. Разгледайте таблицата която следва. Помислете и може да си отговорите на доста въпроси още преди да е стигнало до разискване.

Така… направи ли ви впечатление, кои камери са с по-къса работна отсечка? Да, безогледалките. Преди години, много години обаче безогледалните камери (Leica и производните и като Contax, Зоркий, Киев и т.н.) са имали ограничени възможности по отношение на използване на широка гама от обективи. Това налага създаването на огледално рефлексните фотокамери. Поставянето на огледало обаче налага увеличаване на разстоянието между обектива и филма, тоест работната отсечка.

Виждате от таблицата, че Canon с успяват да направят най-късата работна отсечка за камера с огледало и покриваща “Лайка формат”. В последствие при създаването на EOS системата увеличават с леко работната отсечка, за да може огледалото да покрива 100% от кадъра безпроблемно.

Проследявайки поглед надолу между другите огледални рефлексни фотокамери, се вижда увеличаване на работната отсечка. При някои това е заради по-лесното конструиране на обективи, при други… за да се използват само фирмените обективи.

Наречете го теория на конспирацията. За много никонджии от Nikon не случайно са избрали по-дълга работна отсечка.

Преходници

Преходникът позволява обектив, предназначен за определена марка фотокамера, да стане на друга марка. Няма сериозно снимащ фотограф, който да не знае за тази възможност, особено сега в ерата на новите безогледалки.

Преходниците не са от вчера. През 1954 година се появява Leica M3, която вместо с М39х1 резба (LTM) има байонет за бързо освобождаване, носещ името М. Новият байонет е по-голям и в него може да влезе преходник, който позволява да се използват старите обективи на резба.

Nikon Пускат своят модел F през 1959-та година. Малко след това собственици започват да експериментират с преходници към обективи на М42х1  резба и остават неприятно изненадани, че не могат да фокусират на безкрайност.

Причината – работната отсечка на Nikon – 46.5 mm срещу работната отсечка на М42 резбовите обективи – 45.5 mm. Този един милиметър се явява все едно сте поставили макро пръстен с дебелина от 1 милиметър, а тогава няма как да имате вече безкрайност. За да може да се използват коректно обективи на М42 резба е необходим преходник с оптичен елемент, който компенсира този един милиметър, но от друга страна влошава качествата на обектива. Някои майстори успяват да преправят обектива да компенсира този 1 милиметър, но пък той става вече само за Nikon.

Дали е теория на конспирацията, или Nikon са го направили нарочно… нямам идея, но е факт.

Canon от друга страна с тяхната работна отсечка: 42 mm за FD системата и 44 mm за EOS системата позволяват безпроблемна употреба на преходници и М42 резба. Когато работната отсечка на камерата е по-малка от работната отсечка на обектива, то преходника компенсира това разстояние и нещата “заспиват”

Съвременната безогледалка

Съвременната безогледалка вече е цифрова и за разлика филмовите си предшественици няма проблем с широката гама обективи. Говорил съм за това в статиите за визьора и електронният визьор.

Nikon като фирма с най-дълга работна отсечка при огледално рефлексните си камери, пуснаха своята безогледална система точно обратното – с най-късата възможна и най-широк отвор на байонета (визирайки покриването на “Лайка формат”). Сега всеки собственик на Nikon Z камера с помощта на преходник може да закачи почти всеки един обектив създаден за “Лайка” или среден формат. Какъв обрат…

Накратко

В случай че не искате да вниквате в сухата материя от по-горе. Ако вие сте собственик на съвременна безогледална фотокамера, то с помощта на преходник лесно може да закачите почти всеки обектив, правен за огледалнорефлексна камера, дори и за някои от по-старите лентови безогледалки (на М39 резба).

Вашата камера е огледалнорефлексен Canon, Pentax, Sony то с преходник може да използвате безпроблемно обективи на М42 резба.

Имате Nikon огледалнорефлексен… използвате само обективи предназначени за N байонет, или преходник с оптичен елемент, ако искате такива на М42 резба.

Може да погледнете статията за преходници за съвременните безогледалки или пък да изгледате запис на лайфа, в който говоря с доста повече примери по темата за работната отсечка. Около 1 час е, но мисля има повече информация.