Преди няколко дни бях седнал с един приятел фотограф да разглеждаме една видео камера. Бях много въодушевен и му обяснявах, кое какво е и колко много копчета има как се използват. Пича ме слушаше с интерес и си сръбваше от кафето.
В един момент ме прекъсна и каза „хубаво де, ама какво е БАРС КОД?” е че не знаеш ли попитах – това е нещо елементарно? Не, аз се занимавам с фото камери, не с видео… осъзнах, че е прав. Знам понятията и термините за себе си, а и защото почти всеки ден съм в тази среда.
После се замислих – хубаво пиша статии за видео колегите ми в бранша ги харесват (евентуално), но никой друг не ги разбира. Затова си седнах на четирите букви и реших да драсна няколко реда за някои термини. Със сигурност няма да се сетя за всички, за което сори, но все пак работейки непрекъснато с тези термини пак казвам за мен са нещо естествено. Надявам се да ги обясня достъпно и да не звучат някак си изкуствено.
Като за начало какво е CCD елемента. Това образно казано е електронният филм нещото, върху което обектива проектира изображение и то се превръща в информация, която се записва после на магнитен носител (в случая видео касетката).
Стандартното CCD се състои от подредени в решетка фото диоди чувствителни към светлина. Върху тях има разположена мозайка в строго определен ред от филтрите на основните цветове – червен, зелен и син. В комбинация помежду си тези цветове създават всички останали цветове, а трите заедно смесени правят бяла светлина.
Върху мозайката има микролещи с цел подобряване качеството и остротата на изображението. Общо сумарно, ако погледнем имаме 25% червени, 25% сини и 50% зелени елемента. За да станат всеки по 100% се налага софтуерно да се създадат допълнителните елементи с цел да имаме вярна картинка. Това става посредством обмяна на информация межди съседните полета.
Разбира се има голяма доза риск върху червено или синьо поле да попадне зелена светлина и тя няма да бъде възприета. И по този начин да се загуби част от истинската информация за цвета. Е, софтуерите вече са достатъчно съвършени, за да не допускат такива фрапиращи грешки.
При 3 CCD системата нещата стоят малко по-различно. Има система, която разделя светлината на трите основни цвята и ги изпраща към три отделни CCD сензора всеки, от които чувствителен към определен цвят. Загубата на светлина и информация за цвета е сведена до нула, защото имам е по 100% пиксели за всеки цвят и не се налага специален софтуер да измисля липсващите звена както при едночиповата система.
В резултат на това получавате по-наситени и верни цветове, по-качествена детайлност на изображението и разбира се по-добра чувствителност (дори и при по-малко светлина имате забележителни резултати).
Анаморфотна оптика. В средата на миналия век телевизията остро започва да конкурира киното. Все повече домакинства се сдобиват с телевизор и започват да гледат филмите в къщи. Киното противодейства на това като измисля нов формат известен като широк екран или ако го сравним със съвременните технологии това си е чисто 16:9 формат.
Кино камерите снимат тогава със стандартна 35мм кино лента със съотношение на кадъра 4:3. как се е постигал ефекта широк екран? С помощта на оптична приставка поставена пред обектива на камерата. Тя е деформирала изображението издължавайки обектите в рамките на кадъра.
После при прожекция, ако не поставите приставката пред обектива на прожекционния апарат ще гледате неестествено високи и слаби хора (някои жени или мъже биха се зарадвали на тази перспектива). Приставката разтегля картина обектите стават нормални, а екрана широк.
Подобен е принципът и при по-старите модели видео камери с размер на страните 4:3. При тях има псевдо анаморфотна оптика, която в случая не е оптична приставка, а специален софтуер, който смачква изображението, а после при прожекция го разтегля. Разбира се качеството не се очаква да е на нивото на реалния 16:9 формат.
Предполагам повечето читатели се досещат какво е панорама. Човешките очи са създадени за панорамно гледане. Има моменти, в които се въртим на едно място и оглеждаме заобикалящата ни среда с цел да добием представа за нея и къде се намираме. Във фотографията това се постига с помощта на заснемането на последователни кадри и тяхното слепване и получаваме една дълга снимка с изглед на мястото, където е снимано.
При камерата просто се завъртаме с нея както все едно гледаме с очи, защото всъщност тя вижда както нашите очи – в движение. Това се нарича панорамиране. Може да бъде хоризонтално, когато показваме картината около нас въртейки се по оста, и вертикална, когато си избираме посока на показване отгоре надолу или обратно.
Ракурс се нарича гледната точка на камерата спрямо снимания обект. Ако е на едно ниво с него се нарича нормален ракурс, ако е над него или под него се нарича съответно горен или долен ракурс. Използва се често в професионалното заснемане с цел подчертаване или пресъздаване на драматургичен ефект.
БАРС код. Сигурен съм всеки е виждал телевизионната дъга състояща се от вертикални линии. Е това е барс кода. Интегрира се при камерите от висок клас обикновено заедно със звуков сигнал с честота от 1 кило херц с цел да се запише около 30 секунди на касетката и после при монтажа, ако трябва да се направят технически корекции.
Не знам дали ще обясня добре какво е зебра. Освен африкански раиран кон (обикновено храна за някои хищни котки) това е и една много полезна придобивка за видео операторите. Тази опция им помага да определят коя е застрашената от преекспонирана част от кадъра във всеки един момент.
Проявява се като светли и тъмни ивици (от там и името) в преекспонираните части от кадъра. по-добрите камери може да се настройва кога да се появява в проценти от 10 до 100. При някой по стари модели има два варианта 75 или 100% като 100% е напълно преекспониран (прегорял) участък от кадъра.
Професионалните камери обикновено в 99% от случаите са с ръчен фокус. Имат хубави чернобели визьори, с които вземането на фокус е сравнително лесно. В полутъмна обстановка обаче това упражнение е малко трудна задача и тук на помощ идва PEAKING системата, която оконтрастява изображението в кадъра така, че в момента, когато има фокус изображението сякаш „светва” в кадър. Трудно е да се разбере само от едно такова обяснение. Може би е все едно да обясня какво е син цвят.
Broadcast е термина за професионално телевизионно разпространение. Или направо казано трябва да изпълните дадени критерии за качество на картината и звука за претендирате, че имате готов за разпространение продукт. По принцип снимането с малка Mini DV камера и обработката на филма на домашния ви компютър едва ли, че постигнат тези критерии. За целта се използва broadcast техника и студия.
И като споменах за студио да спомена и едно нещо, което освен в студиото го има вече и в някои нови полупрофесионални камери, а именно TRANSITION. В буквален превод означава преход и е някакъв вид преход, който при монтаж се слага между два кадъра (тук терминологията малко се обърква: кадър за разлика от фотографията не е единична величина, ами времето между спиране и пускане на камерата, а камерата снима с квадрати за секунда в случая 25) и може да е някакъв вид преливане или по-специален ефект. Е при видео камерите може да се слага и по време на снимане с цел постигането на ефект, който в някои случаи е невъзможен при последващия монтаж.
Ако погледнем един CCD елемент, ще видим, че пикселите в него са подредени като решетка. При видео камерите свалянето на информацията от CCD то става посредством сканиращ лъч, който се движи по хоризонталните редове с пиксели. При дигиталните фото камери информацията се сваля от всеки отделен пиксел. Затова резолюцията на телевизията се дава в линии и се казва колко пиксела има на линия (ред) например PAL системата е 576 линии със 720 пиксела на ред или направо казано PAL е 576/720 линии.
Ще спомена резолюциите на някои от най-употребяваните системи.
NTSC американска и японска система за телевизионно разпространение. Има разлика с европейските PAL и SECAM, защото при тях електропреносната честота е 60 херца, а в Европа е 50 херца. Резолюцията е 487/720 линии.
SECAM е френска система за цветна телевизия разработена през 1953 година и в последствие възприета от СССР и наложена до преди 10 години в страните от източния блок. Резолюцията е 625/720 линии.
PAL е разработена от ФРГ в годините 1962-66 от Телефункен. Прилича по принцип на работа на NTSC но както споменах работи с 50 херца електропреносна честота. В момента почти цяла Европа работи на този стандарт. Резолюцията както вече казах е 576/720 линии.
Новите стандарти, които предстоят да бъдат въведени и които вече се използват при видеокамерите са: HDTV и HDV.
И двете са системи за картина с висока разделителна способност и пропорции 16:9.
HDV стандарта е съвсем нов и е ориентиран като заместител на Mini DV стандарта който ползва PAL резолюцията. Той предлага реално 16:9 отношение на страните и позволява гледането на висококачествена картина на плазмени или LCD телевизори с размери над 32 инча. Предлаганата резолюция е 1080/1440 линии (за Sony) или 720/1280 линии (за JVC).
HDTV е стандарта на бъдещето за сега се използва само при видеокамерите. Резолюцията от 1080/1920 линии позволява заснетият материал да се прехвърли на кино лента и да може да се прожектира в кино театрите без потребителя да усети голяма разлика. В последствие новите модели плазмени и LCD телевизори ще поддържат без проблемно тази резолюция, което ни връща в средата на миналия век, когато телевизията пак заплашително е завземала територията на киното. От това следва киното може пак да ни изненада с нещо ново…. например всеки филм да е стерео, но…. за това друг път.
