Вече сте се прибрали у дома с кутия подмишница и тръпнете веднага да почнете да снимате с новата си фото камера. Ако това е поредната ви камера, то мисля няма нужда да се спирате на следващите редове, защото се предполага сте минали по пътя който сега ще опиша.
Следващите няколко реда са за тези, които се радват на своята първа фото камера било тя огледално рефлексна или без огледална.
И така, у дома седнали удобно в меко кресло започваме да изваждаме съдържанието на кутията. В повечето случаи вътре има камера, обектив, батерия, зарядно, презрамка или иначе казано ремък за врат, от един до няколко кабела и… според зависи от комплекта може да има още джунджурии. За малко да забравя: инструкция за употреба и софтуер с драйвери и евентуално програма за обработка. Инструкцията за употреба може да е в два варианта: книжен или електронен. Разлики? Ами едното е напечатана книжка, а другото е PDF записан на диск и се налага да го четете на персоналния си компютър (или смартфон след трансфер). Инструкцията за употреба е доста важна. Защо? Защото тя дава отговор на много въпроси и ви позволява да се възползвате от топлата вода вместо да я откривате наново.
Да започваме по ред.
Отваряте инструкцията за употреба и започвате страница по страница. Най-често първото което е показано как да поставите ремъка на камерата. Не пренебрегвайте този първи съвет и задължително поставете ремъка. След това винаги дръжте камерата окачена на врата ви (освен в случаите, когато снимате от статив, високо над главата си или ниско долу). По този начин предпазвате камерата случайно да се възползва от закона на Исак Нютон за гравитацията и последвалата среща на камерата с твърдата земя. Спестявате си проблеми – казано с думи прости. Ако смятате, че ремъкът ще ви пречи… да речем при снимки от статив, то може да си закупите специален бързо откачащ се ремък например Lowepro.
След закачите ремъка, прелистете инструкцията. Най-вероятно има картинка как да поставите обектива към камерата. Свалете предпазните капачки, нагласете маркерите на обектива и камерата да съвпаднат и завъртете в указаната посока докато се чуе леко щракване. Не е нужно да насилвате нещата. Те трябва да се случват плавно и без голямо усилие.
Време е да включите камерата. Всъщност май няма как да стане. Нещо забравих… значи ремък… обектив… включване… хм?!?! А да батерия. За къде без батерия в този дигитален свят.
Обикновено повечето камери идват с презареждаеми литиево-йонни батерии. Все още на пазара има камери, които имат опцията да работят и с АА тип батерии (например: някои камери на Pentax), но те са частен случай и не са на дневен ред. Батерията която идва в комплект с камерата има фабричен заряд, който често е около 1/3 от капацитета на батерията. Поставете батерията във фото камерата и започнете да я разучавате следвайки инструкцията за употреба. Разредете батерията по този начин – с разглеждане на менюта и функции и тук там по някоя снимка. Когато батерията се разреди напълно, едва тогава я поставете да се зарежда. Докато се зарежда не прекъсвайте процеса. Според типа зарядно, с което идва тази процедура може да отнеме между 2 и 5 часа (легендите гласящи да оставите да се зарежда по 12 – 14 часа може да не ги изпълнявате). Зарядното индикира кога зарежда и кога е приключило (погледнете инструкцията) не бъдете нетърпеливи и не прекъсвайте процеса. Не случайно го повтарям. Нека първият път батерията да се зареди от начало до край без прекъсване. По-нататък може да я зареждате когато и колкото искате (нали е литиево-йонна).
Съвременните фото камери и техните зарядни са предпазени от погрешно поставяне на батерията, което изключва възможността да объркате поляритета. Батерията трябва да влиза свободно в гнездото. Всякакво усилие означава, че може да не я поставяте от правилната позиция. Ако няма да използвате своята камера в период по-дълъг от седмица, извадете батерията от камерата. Заредете я напълно и я оставете настрана. Презареждайте я на всеки 3 месеца. Е, ако я използвате всеки ден то горната процедура не е нужна. Хубаво е да знаете, че при температури под 0 градуса капацитета на батерията намалява по-бързо сравнено с работата и при 20-30 градуса над 0. Зимата не е добър приятел на батерията, защото тя си няма кожухче като фотографа (ако си е облякъл де).
След като сме окомплектовали камерата с обектив, ремък и батерия, е време да се постави и карта памет. Повечето фото камери могат да снимат без карта памет като запазват снимките във временният си буфер, но няма как да ги свали от там, а и не се събират кой знае колко снимки. За да не изпаднете в ситуация да снимате без карта памет, добре е да погледнете в менюто за опцията: забрана за снимане без карта памет. Това ще ви предпази от грешката да снимате цял ден в планината и да се върнете без нито един кадър.
Има различни типове и трябва внимателно да проверите вашата фотокамера с какъв тип карти памет работи. В предишна тема е говорено подробно и ако отделите няколко минутки ще получите добра представа за различните типове памет.
Внимателно следвайте инструкцията за поставянето на паметта в камерата. Макар да има някакъв вид защита срещу неправилно поставяне, много често в бързината е възможно да се допусне грешка и това да нанесе повреда на камерата. Картата памет трябва да влезе леко и без особено усилие. При камерите които използват CF тип карти – те се вадят след натискане на малък бутон в гнездото. При камерите с SD тип – натиснете самата карта леко в(все едно да я вкарате още) и пружинен механизъм ще я извади. Ако картата не излиза обърнете се към специализиран сервиз.
Включете фото камерата и потърсете в менюто опцията за форматиране. Някои фото камери сами предлагат тази опция, когато в тях се постави нова карта, не използвана до сега от тази камера карта памет. Форматирайте картата и вече сте готови да снимате.
Малко допълнителни настройки преди това. Направете си кафе и докато чакате да стане ще ги споделя. Искате да снимате и не ви се чака? Ок слагайте на зелено квадратче и бягайте навън да снимате, като се върнете ще прочетете какво да настроите, за да разширите възможностите на своята камера.
И така всички имаме кафе (моето е с мляко) взели сме камера в едната ръка и “цъкаме” из менюто. Всяка фирма има собствена концепция за подредба и затова няма как да се каже унифицирано кое къде се намира. Ще се налага малко да се играе на Шерлок Холмс. В повечето случаи си има раздел камера – където се настройва работата на камерата, раздел превю – това е за режима на разглеждане – раздел други настройки. Това е малко грубо разпределение, но на фона на миналите за тестване фото камери мисля, че е вярно.
Преди да премина към софтуерните настройки, може да се направи една хардуерна – корекция на диоптъра.
Не всеки има нужда от такава настройка, а и тази настройка е за малки корекции. Носещите очила трябва да преценят дали ще снимат с или без очила. Ако снимат без очила да проверят дали възможностите на диоптричната корекция ще покрият диоптъра, който имат на очилата си. В случай, че не се покрива, е добре да снимат с очила на неутрална позиция (без корекция) или да си закупят допълнителна леща (с нужния диоптър) която да поставят на визьора на камерата. Как се разбира коя е точната настройка? В момента, в който си поставите окото на визьора, трябва да виждате отчетливо символите на вътрешния дисплей или АФ зоните. Знайте, че окото има възможност за бърза акомодация (способност на окото да се приспособява за виждане на предмети, намиращи се на различно разстояние от него) което може да ви подлъже, ако почнете да се взирате във визьора и да настройвате диоптричната корекция, затова поглеждате и бързо коригирате (ако има нужда).
Дисплея на камерата няма как да коригирате за диоптър, което означава, че ако носите очила ще трябва да си гледате през тях. Малко шеговито.
Дисплея може да се коригира като яркост (при някои камери от по-висок клас и като контраст и цвят) когато настройвате дисплея се стремете той дава правдива картинка, каквато после виждате на своя монитор или на отпечатаните снимки. Не добре настроеният дисплей ще ви подлъже. Настройката се извършва през менюто най-често през раздел “други настройки”
Какво да се вижда като информация на дисплея зависи също само от вас. Камерата предлага опция с това колко и каква информация да виждате в едно и също време, да не виждате никаква информация или направо да не се показва нищо на дисплея. При снимки в Live View има възможност и за хистограма в реално време. Трябва да прецените каква информация искате да виждате когато разглеждате снимките си и просто да го изберете от менюто.
Друга интересна настройка е автоматичното завъртане на снимките. Когато снимате във вертикал снимките се завъртат автоматично. Това спестява досадното въртене на камерата, когато разглеждаме снимките, също така те излизат на компютърния дисплей правилно ориентирани.
Ако дисплея има предпазен екран задължително го поставете. Ако няма, желателно е да залепите предпазно фолио (като за мобилен телефон) или твърда кристално прозрачна защита. Предпазва екрана от надиране, защото все пак окачената на врата ви камера се търка в дрехите ви и там може да си организира близка среща с някое метално копче… да речем. Има различни фирми които предлагат протектори. Изберете такъв който да е правен специално за дисплея на вашата камера.
При включване на фото камерата е възможно тя да е започнала с предложение за настройка на дата и час. Направете настройката, за да имате актуално време кога сте правили снимките. Ако смятате да използвате външен GPS е добре двете устройства да съвпадат до секунда. Повечето камери имат опция за лятно часово време, от която може да се възползвате. Камерите с вграден GPS си настройват автоматично времето, а тези със SIM карта (да има и такива) дърпат информация от мобилния оператор, към който са свързани. При пътуване в чужбина е хубаво да имате навика освен ръчния часовник да променяте е този в камерата.
Много от съвременните софтуери за каталогизиране и разглеждане на снимки се възползват от датата и часа за по-добро подреждане или пък показване в календарен формат.
Настройка за поредност на кадрите.
Всяка една снимка, която правите има някакъв пореден номер. Някои фирми предлагат на своите клиенти възможността всяка една направена снимка да носи уникален номер, който никога няма да се повтори, за съжаление повечето фирми предлагат стандартно номериране от 0001 до 9999 и след това пак от 0001… това може да доведе до неприятната възможност да се получат различни снимки с еднакви имена и по този начин неволно да се изтрият тези с по-стар номер при прехвърляне на хард диска. Като съвет: след прехвърляне на снимките на хард диска на компютъра ви, преименувайте ги, по начин, по който лесно ще го намерите после. Аз например като пътувам и след това именувам снимките с името на града + дата и пореден номер, например: Milano_273130001; Milano_273130002 (където 273 е датата 27 март 13 година) и така нататък. Получава се малко дълъг и досаден номер, но шанса за дублиране на кадри е изключително минимален. Всяка една програма за обработка или разглеждане на растерни изображение може да променя имена на снимки буквално на един дъх. От вас зависи само да подадете основната информация, а програмата ще се погрижи за номерацията.
Да се върна на стандартното номериране от фото камерата. Най-често то е по два начина: IMG_0001 (или DSC в превод Digital Still Camera – DSC_0001) или IMG0001 (_DSC0001). Както виждате има разлика в позицията на долното тире. То показва какво цветово пространство е избрано за снимане – sRGB или Adobe RGB. За цветовите пространства има да се говори доста и то след като сте преминали първите стъпки затова за момент ще оставим тази тема. Споменавам ги тук само защото често пъти съм имал питане защо номерацията на снимките се извършва по различен начин. Когато долното тире е между буквите и цифрите това значи, че използвате sRGB пространство, когато тирето е пред буквите – Adobe RGB. Тоест това е чисто информационно показване.
Фото камерите имат възможност да слагат последователна номерация от 0001 до 9999 или всеки път когато се сложи карта и се форматира да започва от 0001. Препоръчвам да се използва опцията с последователна номерация и след това при прехвърляне на снимки да ги преименувате.
Настройка на превю.
Когато направите снимка камерата ви показва на дисплея готовия кадър. Може да настроите колко дълго да се показва или въобще да не се показва (ще се покаже след натискане на бутон play). Най-често заводската настройка е 3-5 секунди. От практиката съм забелязал, че 2 секунди са напълно достатъчни. По-малко време за превю повече ток в батерията. За да издържа повече батерията е добре да настроите колко бързо да “заспива” камерата. Може би 30 секунди е един добър срок в който ако не правите нищо камерата да си по мързелува без да използва батерия.
От тук насетне следват сериозните настройки. Сега предполагам вече сте си допили кафето и нямате търпение да снимате. Ще се видим следващият път, но преди това пак някои основни неща:
- Поставете ремъка на фото камерата.
- Разредете и заредете докрай батерията.
- Научете се как се поставят обективите и картите памет безпроблемно.
- Настройте дата и час.
- Изберете как да номерира снимките ви камерата.
- Научете как да пестите батерия или най-добре си вземете още една.
Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.
