Днес ще съм на професионална вълна. На гости в кафето е един сравнително компактен принтер, който обаче има претенциите да залее навсякъде около него със снимки, със скорост от около 360 на час. Представям ви: Epson SureLab SL-D700.
Първата ми среща бе преди някоя и друга седмица на едно събитие. Имаше червен килим, стена с реклами и хора, които се снимаха пред стената… нещо ала “оскарите”. Всеки гост се снимаше и след това през вечерта можеше да дойде да си вземе снимката за спомен. За снимането си имаше фотограф, за печатането един пич с компютър и Epson SureLab SL-D700.
След събитието, като професионален опитвач, врътнах една шайба на Фактор България и няколко дни след това разопаковах кашона с принтера. Последва инсталация (за тарикатите с мак, нямащи CD устройство, ще се наложи да си свалят софта от нета), зареждане с мастила (става лесно само пъхаш 6 касети в указаните джобове), добавяне на ролка хартия и 20 минути цъкане из сураттефтера в четене на статуси и фукания кой къде е. Вече имам работещ принтер.
Преди да отпечатам някоя и друга снимка, ето и малко технически еквилибристики. Epson SureLab SL-D700 като дизайн прилича на класически офисен лазерен принтер. Бял на цвят, кубичен дизайн, свръх минималистичен. До такава степен минималистичен, че тавичките за събиране на снимки се купуват отделно. После, казах лазерен, но всъщност е мастиленоструен (вярно споменах го) работи с 6 мастила: черно, магента, светла магента, жълто, циан и светъл циан.
Малко за мастилата – материя която все още ми е малко далеч предвид, че съм се занимавал предимно със снимане. Тук се обърнах за помощ към Фкатор България, които ми предоставиха принтера да си поигра… ъъъ да го тествам.
Мастилата са DYE, от най-висок клас – UltraChrome D6-S – по-висок клас от мастилата, с които работи Epson L800 например. Какво значи DYE – оцветителят е изцяло разтворен в носителя (в случая вода) и благодарение на това, че няма пигментни частици в тях, шанса да се запуши главата е изключително минимален, дори и при рядко използване на принтера. Споделям от личен опит защото напоследък рядко печатам на моя Epson L1800 а жегата в последните дни в кафелаба е на ниво. Освен това, DYE мастилата имат и друго предимство – те „потъват“ в покритието на хартията и не образуват слой отгоре, затова при снимки, отпечатани с такива мастила, няма да забележите никаква разлика в гланца между белите полета и участъците с най-интензивните цветове. Няма как всичко да е съвършенно. Единствен недостатък (по принцип) на DYE мастилата е, че обикновено имат по-кратък живот. Ще изпреваря резонният въпрос който очаквам да чуя от читателите си и го зададох на представителите на Epson – “Няма ли да избеляват снимките, като са с DYE мастила?” Отговора който получих: “EPSON гарантират дълготрайност на отпечатаните снимки, която надвишава тази на снимките от стандартния цветен фотохимичен процес! Това е и причината, мастилата да са UltraChrome – запазената марка на EPSON за пигментни фото-мастила.”
Касетите с мастилата са с вместимост от 200 ml, като EPSON гарантират, че с една касета се печатат 1000 цветни снимки (10х15 cm.), поне! Разбира се, че в живота не се печата никога само с една касета, но идеята е, че за хиляда снимки ще се изхарчи по толкова мастило от всеки един цвят, че събрано заедно, би дало 200 мл. Представителите на EPSON ме увериха, че себестойността на снимките с оригинални консумативи– хартия плюс мастило, ще бъде около 15 ст. за размер 10х15 cm.
За всеки цвят си има отделна касета. Просто ги пъхате в гнездото и толкова. Първоначалното зареждане на системата от маркучи ще отнеме част от мастилото, но при последвани смяна на мастилата, вече пълната система няма да “хаби” от наличността. Това го казвам, в случай че някой установи как с първия комплект отпечатва по-малко снимки, сравнено с последващ. Нивото на мастило в касетата може да се следи по два начина: през драйвера на принтера или да чакате да светне индикатор за намаляващо мастило.
Мастиленоструйните принтери имат “памперси” в които отива мастилото необходимо за чистене на главата или при печат “без бели полета”. Тук памперса е консуматив, който може да смените сами без да е нужна сервизна намеса. Просто го изваждате от джоба му и слагате нов. За състоянието на “памперса” може да се информирате от драйвера на принтера (там където отчита нивото на мастилата).
Хартия – ролка с дължина 65 метра (като нова разбира се) възможни ширини: 102mm, 127mm, 152mm, 203mm, 210mm (A4). За да може човек да си направи сметката ще кажа, че от ролка 152mm/65 метра, например, при автоматично рязане на снимките, ще произведем 600 снимки. Възможни повърхности: гланц, лустър и мат и в допълнение два типа качество на хартията. За да я поставите е нужно да отворите предния капак на принтера. Внимавайте, защото не е закрепен на панти и, като едното нищо, може да го изтървете (както направих аз, но за щастие го хванах още във въздуха). Хартията се поставя на нарочна макара и се поставя в принтера (използвайте ръкавици).
Задават се ограничителите в зависимост от широчината на хартията. Зареждането е лесно, поставя се края на хартията в нужния процеп и се пробутва леко докато светне индикатор, че всичко е ок. После затваряте принтера и готово. Ако обърнете внимание ще видите, как по пътя на движение на хартията има кечета, поставени с цел да обират прах и песъчинки (ако се наложи), а освен кечетата има система за въздушна циркулация, която охлажда и същевременно действа като прахосмукачка, изхвърляйки извън принтера възможните замърсители. Това е и причината Epson SureLab SL-D700 непрекъснато да бръмчи тихичко, но все пак осезаемо.
Освен прахосмукачка, има и малка сушилня, която нагрява хартията след печат, с цел моментално изсъхване на нанесеното мастило. Снимката не излиза в никакъв случай гореща, охлаждащата система се справя перфектно. Така изсушената снимка мога да накисна във вода, ей така за проба и мастилото остава там където му е мястото – на хартията, без да се размазва или разтича.
Е, май сме готови за печат!
Отново подчертавам, че днес съм на професионална вълна! Epson SureLab SL-D700 е принтер, предназначен изцяло за професионална употреба. За да използвате напълно възможностите му, то е необходимо да използвате специален софтуер, например Epson OrderController (работи само на Windows) или Mirage, какъвто аз използвах, защото има демо версия и съвместимост с Mac OS. Може и да го ползвате със стандартния софтуер на Epson: Easy Photo Print или с PS, LR или всеки браузър с опция принт, но по този начин ще загубите ресурсите време и хартия. Защо? Когато се използва друга програма за принтиране, то принтера възприема всяка една снимка, която му подадете, като отделна задача, независимо че сте ги пуснали в един процес. Така преди всяка снимка той калибрира системата на движение на хартията и рязането на ножа, като отрязва 4 малки ленти (всяка от около 5 mm) и една лента след отпечатването на снимката, тоест за всяка снимка ще губите по едни 2,5 cm. Отделно и времето, което се изчаква между отделните задачи. При използването на специализиран софтуер снимките вървят една след друга и не се налага повторна калибрация след първоначалната, единствено между снимките се губят едни 5 mm хартия, включващи по малко от предната и следващата снимка, които ножа реже, за да има ефекта “без бели полета”. Съществува опцията да пуснете снимките на една цяла ролка и после да си ги нарежете сами с нож (ако имате прецизна ръка и нерви), и тогава имате 100% използване на хартията… е, добре де, 99%, нали все пак има първоначална калибрация.
Времето за печат се подобрява забележимо. Може да избирате измежду 3 скорости (с различно качество разбира се). При най-бързата постигнах време за печат от около 8 секунди на снимка (стандартна цветна), при средна скорост 11-13 секунди, а при най-качествена – 19 до 20 секунди. Ако махна опцията за рязане, времето намалява с около секунда.
Относно 3 те скорости/качество. Разликите не са видими с просто око, честно казано. Да, ако река да се инатя, с много взиране и болки в очите, ще видя разлики в полутонове, а ако взема печатарска лупа, определено ще видя разлика в нанасянето на точките. Но за клиентски цели, с ръка на сърцето, не виждам смисъл да се печата на нещо различно от “фаст”.
Разни.
Може да печатате панорами. Дължина до 1 метър, широчина според избраната от вас хартия. Може да сменяте медии по всяко време, но една подробност преди да извадите хартията от принтера, проверете колко е останала и си го запишете. След това, когато върнете вече използвана ролка влезте в драйвера и укажете останалата дължина. Така ще си гарантирате спокойствие, а и принтерът ще е наясно дали би могъл да отпечата снимката, която ще хване края на ролката.
Не съм тествал колко струва едно копие А6 или А4, все пак не върви да избумкам всичкото мастило и хартия, а и все пак първото зареждане както казах пълни маркучите с мастило, затова ще се доверя на уверенията на Epson, които споменах по-горе
Ножът е самонаточващ се, а от Epson заявяват, че при качествена експлоатация, Epson SureLab SL-D700 ще направи над 100 000 снимки, без да се налага да бъде сервизиран.
За кого е предназначен Epson SureLab SL-D700?
Определено, това не е вашият домашен принтер! Създаден е да го скъсате от работа, дали като киоск (на самообслужване с тъчекран), или пък като съвременен дигитален минилаб във фото-ателие. Компактен като размер, добре “опакован” от всякъде и с добра скорост на печат. С подходящият софт, например Epson OrderController, може да печатате паспортни снимки, стандартни 10х15 или 13х18 или А4 (в нета видях системи от по 4 принтера, всеки зареден с различна хартия), като имате голям контрол над снимките, като цветови корекции или пък предварително създадени шаблони тип картичка. Снимките излизат бързи и напълно сухи за разлика от класически мастиленоструен принтер, където освен че печата по-бавно, но и се налага известен период от няколко минуди за напълно изсъхване на снимката. Ах да, забравих, че е подходящ и за промоутърски агенции (нали бях на такова шоу преди няколко седмици).
Хм родата разбра за принтера и сега са ме подхванали да попълвам семейните албуми. Що ли трябваше да се хваля…
