Вече няколко години имаме А3+ принтер в студиото и често го товарим с работа. Дали за тривиални неща като документи, за разпечатване на тестове от ревютата на фотокамери или дори за малки импровизирани изложби. Вярно принтерчето не е висок клас – Epson L1800, но е много изгодно като себестойност на отпечатаният продукт заради системата за непрекъснато подаване на мастила от големи резервоари, в които може да наливате мастило от шише.
ОБАЧЕ… този 6 цветен принтер се справя добре с цветните разпечатки и… за съжаление не много добре с черно-белите…
Последната година стилът ми здраво се носталгира и се върнах назад във времето, когато снимах на черно-бели филми и копирах на черно-бяла хартия. Повлиян от Acros профила, който имах удоволствието да използвам в последните модели на FujiFilm, забелязах, че почти всеки кадър го виждам черно-бял.
Сигурно съм попаднал в сатурнова дупка с оглед наближаващият ми рожден ден (след 6 месеца). Това в кръга на майтапа, наистина съм обхванат от страст да печатам черно бяло и затова предложението на Factor.bg да ми дадат новият Epson SureColor P600 (тихичко ще спомена, че дойде в комплект и с по-големият модел Epson SureColor P800) по случай 5 годишнината на Фото кафе, за да може да отпечатаме малко примери за някои от лекциите.
Докато печатам снимките, част от които се надявам да видите на живо през май, реших да споделя и няколко думи за двете принтерчета.
Доста от показатели те им съвпадат, затова ще се спра по-активно на Epson P600, а Epson P800 ще добавя само разликите.
Epson P600 е пряк (поне така смятам) наследник на Epson R3000. Даже и корпусите са им абсолютно еднакви, както и теглото. Разликата на първи поглед е в цветът на дизайна. Epson P600 е черен с тъмносин (почти черен) кант за разлика от Epson R3000 който е черен със сребрист кант…
Оказва се, че съм изключение сред колегите, с които говорих, защото те харесаха цветовият дизайн на Epson P600, а аз предпочитам този на R3000.
Освен смяната на цвета на канта, се вижда и едно голяма разлика – таблото за управление. При Epson P600 вече има по-голям сензорен дисплей (2.7 инча) за разлика от по- малкият от при R3000 и джойстика…
Обичам управлението с докосване, все пак съм смартфон потребител и вече се сърдя като нямам такава екстра. Освен това дисплея заедно контролните бутони е подвижен и то е адски приятно когато принтерът ти стои на ниска масичка и не се налага да клякаш, за да управляваш настройките.
Epson P600 дойде в един голям кашон (а Epson P800 в още по-голям) и с тегло от около 20 килограма (самият принтер тежи 15 килограма). Позиционирах го на една специална икейска масичка (сега моя
Epson L1800 сега низвергнат без масичка) и понеже бе зареден с мастила направо се насочих към печат.
Вместо да търся кабели за връзка към компа, се възползвах от вграденият Wi Fi на принтера. С няколко стъпки го направих точка за достъп, излезе ми като мрежа и се включих към него.
Всъщност по-добре е да го включите в общата офисна мрежа и от там да го виждате, защото, ако се вържете директно към принтера, оставате без Wi Fi интернет. “Цялото си трепери” както каза по-добрата половинка на Фото кафе докато гледаше как директно зареждам един А4 лист фото хартия и натискам принт. Да, без да съм инсталирал никакви драйвери моя Mac разпозна и намери Epson P600. За да съм съвсем точен това е благодарение на функцията “AirPrint”, която имат като екстра устройствата с нахапана ябълка и позволява да се печата без инсталиране на драйвери.
Настроих формат, тип и качество за печат и ето малко по-късно снимката бе в ръцете ми.
По принцип принтера идва с диск с драйвери, които на съвременните компютри може и да няма къде да се сложат. Интернет е за това. Трак трак по клавиатурата Epson P600 в чичко Google и на първо място ви изплува европейският сайт на Epson с модела който търсите и от там лесно може да свалите безплатно драйвери програми и инструкции за употреба.
Инсталирайте необходимите според операционната ви система пакет от драйвери, така ще може коректно да разпечатвате от Adobe Photoshop (например) коректно с точния цветови профил, а освен това излизат и различни типове хартия, необходимо за максимално качество на печат.
Като говоря за цветове.
Epson P600 е принтер, работещ с 8 + 1 мастила. Говорил съм и в други статии относно мастилата, но хайде да не ви размотавам из дебрите на Фото кафе (много пораснахме) и ще ги спомена отново.
Използваните мастила са пигментни. Това означава добра покривност, дълготрайност и без страх от вода (знаете dye мастилата могат да се размажат от вода или водни пръски). Пристигат в отделни мастилници и могат да се подменят когато свършат независимо дали в другите мастилници има още мастило.
Конкретно за Epson P600 обема на мастилницата е около 26 ml. а за Epson P800 е 80 ml.
Като за начало – има нова серия мастила – EPSON Ultrachrome HD с които работят принтери като Epson P600 и Epson P800 и са осезаемо по-добри сравнено с Epson UltraChrome K3 с които работи Epson R3000
В новите EPSON Ultrachrome HD има насищане на пигмента 1.5 пъти по-голямо сравнено с предходната серия и освен това е видимо намален “бронзовият ефект” получаващ се при някои черно-бели разпечатки или цветни с небе или човешка кожа и не на последно място подобрената покривност на матовото черно.
Всичко това повишава цветовият диапазон и придава по-добър видим контраст при печат в черно-бяло. Разликата в разпечатки между Epson P600 и Epson R3000 се усеща когато се гледат снимки с много наситени ярки цветове или високо контрастни черно бели фотографии и предимството е изцяло в полза на Epson P600. Добре, че пазя снимки от теста с Epson R3000 и можах да направя реално сравнение.
Иначе мастилата като тип са същите – жълто, светла наситена маджента, светъл циан, наситена маджента, циан, светло светло сиво, светло сиво и фото черно плюс… ето затова са + 1 мастило – матово черно.
В процеса на печат в зависимост от медията участват всички мастила и фото черното (за гланцови и полугланцови хартии) или матово черно + всички мастила.
Тук е важно да спомена някои полезни неща и някои не много добри новини.
Системата, която захранва главата с мастило е с 8 маркуча. В зависимост дали се печата с матово, или с фото черно то те използват един общ маркуч и при всяка смяна на режим мат или гланц този маркуч се прочиства и се запълва с новото мастило.
Преминаването от фото черно (тоест гланцов печат) на матово (тоест на матова медия) води до загубата на 1 ml. фото черно мастило. При преминаване от матово към фото черно, то загубата е около 3 ml. което никак не е малко.
Нямам спомени за предходният модел Epson R3000, но при Epson P600 има опция този разход да се намали като се пусне опцията “Save Ink” така загубата на матово черно спада от 3 на 1 ml.
Реших да се възползвам от тази опция и на А4 формат снимките, които печатах не видях върху гланца да са се получили матови петна. Това мнение се споделя и от други колеги по света тествали Epson P600. Идеята е, че от Epson може би се презастраховат затова пускат толкова голям разход при почистване.
Моят съвет е не сменяйте често фото черно с матово черно. Съберете накуп или само гланц или само мат и тогава сменяйте, аз поне след като изгърмях за нула време черната матова мастилница, при втората се научих да си систематизирам печата.
Сигурно съм забравил да спомена още нещо за мастилата, но нека да продължа с още някои новости по Epson P600 сравнено с предшественика.
Използваеми медии.
Тъй като е идентичен като корпус и конструкция с Epson R3000, то и използваните формати и медии са еднакви. Ще ги драсна в спецификациите по-долу.
Epson P600, както и R3000 има опцията да печатат на ролна медия. Само трябва да сложите държачите за ролката, които идват в комплекта и да ги настроите според широчината на ролката, с която разполагате. Освен, че е по-евтино, но и има възможността да се разпечатат големи панорамни снимки. При Epson P600 мисля с доста (направо х 3) надминава предшественика с неговите 327 х 33 сантиметра панорама.
При печат на арт медии и такива с по-голяма дебелина (до 1,3 милиметра) е необходимо да се използва прав път за печат. Същото е валидно и за случаите, в които се печатат дискове (DVD/CD)
За да се оползотвори в максимална степен качеството на печат е добре да се използват качествени хартии. Имах на разположение демо пакет Katana с различни типове хартия като структура и грамаж.
Освен по-доброто качество като цветове и контраст (благодарение на новите мастила) Epson P600 може да се похвали и с по-висока скорост на печат, поне аз оставам с такова усещане. Разбира се скоростта на печат зависи от много фактори като: разделителна способност, качество, с борд или без борд. Не се наемам давам точни времена, защото има доста настройки и всяка може да промени времето.
На какви настройки да се печата?
Отново ще се изплъзна като мокро въже и ще кажа – зависи на каква медия и какъв размер медия използвате.
Ако ще печатате снимки за родата 10 х 15 или 13 х 18 може спокойно да печатате на нормална резолюция 1440 dpi и бърз печат… разлика никой няма да хване.
За А4 предлагам “Photo 1440 dpi” и нормална скорост.
Печатате ли А3+ тогава е добре да е максималните “SuperPhoto” 5670 dpi и нормална скорост… отнема доста време, но качеството е със сигурност максимално…
Най-добре е да си прецените сами за себе си… аз си падам малко маниак още от времето, когато висях с часове в лабораторията.
Отнесох се и стана дълга статия, а има още какво доста да кажа.
Хайде още един ред технически данни и ще спомена и малко лични впечатления.
Какво липсва на Epson P600?
Единствено архаичната вече “пикчър бридж” технология. Не страдам за нея, а и съвременните фотокамери имат Wi Fi. Иначе може да го вържете по кабел USB, или в мрежата дали с Wi Fi, или с кабел RJ45 вие си решавате. Аз залагам на хубав USB кабел (няма в комплекта) не разчитам 100% на Wi Fi защото се случва да забие модема на средата на печата и листа с хартия заминава.
Сега и за Epson P800. Основна разлика – А2 размер и 80 ml резервоари. Вторият показател ще ви “избие” по-високата цена на принтера спрямо Epson P600 защото мастилото ви излиза с повече от 20% по евтино, а това е важно.
Защо А2?
В момента това е доста моден формат. Почти няма изложба последните 2 години която да не е в този формат.
Като останали технически характеристики – мастила, скорост на печат типове медии ролен печат и там алабала са еднакви, но размера на медията и големината на резервоарите е трудно устоима екстра.
Да, трябва ви по-стабилна и голяма масичка, сравнено с Epson P600
Минути за лични впечатления и лирични отклонения.
Преди 3 години, когато си купувах принтер размишлявах на принципа на максимално добрата сметка. Страшно си харесвам Epson L1800 и бая хартия е минала през него, но всеки път като го сравня с принтери от типа на R300 и Epson P600 сега и леко ми се свива усмивката, особено сега когато печатам само черно-бяло.
Epson P600 дава страхотни резултати за черно-бяло и признавам влюбен съм в матовия печат на арт медии като William Turner, или Albrecht Dürer, както и серията с различна белота на Photo Rag. Не мога да препредам точно усещането си, но смятам, че принтери като Epson P600 и по-големият брат Epson P800 са създадени за фотографи, които искат в домашни условия или в студиото си печатат на лимитирани фотографии на арт хартия, а в такива случаи времето за печат и стотинките разлика в цената на мастилото са незначителни.
“Фотографията има нужда от тяло” и ето една идея да осъществите това.
