С Елена не се познавам лично, но винаги съм гледала на работата й с особено вълнение. Елена Карагьозова е от онези фотографи, които с чувство улавят красивите мигове от детството.
Спомням си, че първите й снимки които ми направиха впечатление бяха именно на най-мъничките. Онези мигове които внасят най-голямото щастие в живота ни и му дават нов смисъл. Точно това може да усети човек от кадрите на Елена. Не просто красиво заснети фотографии, а прилив на емоция, енергия, спомени и онази чистота и искреност съществуващи само в детските очи и усмивка.
Да… може би от всичко казано до тук Ви стана ясно, че днешния ни гост в Spotlight работи в сферата на детската фотография. Самата тя не обича да говори много за себе си, за това си позволих да изкажа и собственото си виждане за снимките й – не само като любител фотограф, но и като жена.
Елена се запалва по детската фотография докато отглежда трите си деца. Покрай многобройните лудории и наситени с любов и емоция моменти заедно се ражда желанието тези спомени да бъдат съхранени завинаги.
Вече 4 години снима интензивно и може да се похвали с редица гостувания в чужди издания и сайтове.
„В началото всичко беше на шега, носих фотоапарата си на всякъде и вместо биберони в чантата ми имаше поне няколко обектива. Зад обектива аз оставам сама със себе си и това е единственият начин по който релаксирам за това и не спирам да го правя. Имам чувството, че ако не снимам не съм жива, няма ден няма секунда, няма минутка в която да не мисля за снимки за идеи и за осъществяването им, всяко нещо в живота ми е свързано изцяло с това, съчетала съм грижите и любовта към децата с любимото си занимание.“
За работата си споделя, че черпи вдъхновение от любимите си автори Magdalena Berny, Bill Gekas, Adrian Sommeling, Meg Bitton, Elena Karneeva и художници като Vladimir Volegov
„Определено детската художествена фотография ме впечатлява много, всичко свързано с миналото също.Този вид фотография ме пренася в друго време, при нея мода няма.“