Често един от аргументите, който се изтъква в полза на безогледалните фотокамери е тяхното тегло, което е по ниско от това на DSLR фотокамерите. До някъде има резон, когато се сравняват професионални класове, при които DSLR камерите наистина са осезаемо по-тежки.
Не така стоят нещата при компактните фотокамери независимо безогледални или DSLR. Там разликите са в някакви минимални грамове.
Накратко… теглото на безогледалната фотокамера не е основен аргумент за избор.
Начало
Един от основните аргументи в полза на безогледалката е електронният визьор… ако го има разбира се. Някои камери нисък или дори среден клас не разполагат с електронен визьор с оглед на това как множеството от любителите фотографи е свикнало да снима гледайки дисплей, а не през визьор.
За мен като дърт вече фотограф снимането по дисплей не е най-приятната опция с оглед на това, че ми окъсяха ръцете и трябва да слагам очила.
Освен това, кадрирането през визьор ви позволява да се абстрахирате от обграждащият ви свят и да се съсредоточите само върху кадъра, който искате да създадете.
Във визьор по-лесно се вижда информацията, която ви дава камера, за текущите настройки.
Какво ви дава в повече електронният визьор спрямо класическият оптичен бил той тип телеметричен или SLR.
Експозиция
На първо място виждате бъдещата си снимка още преди да натиснете спусъка. По подразбиране новите безогледални фотокамери имат настройка при която изображението във визьора отговаря на избраните настройки от фотокамерата.
Лесно може да прецените дали снимката, която ще направите ще е преекспонирана или недоекспонирана – просто я виждате светла или тъмна, докато в стандартен оптичен визьор това е невъзможно. Трябва да се осланяте единствено на светломера и неговата индикация в +/-
Някои камери предават и сравнително точно какво ще получите като снимка в случаите, когато използвате HDR функция. Казвам сравнително точно защото все пак HDR-а е съвкупност от няколко кадъра с различна плътност даваща голяма динамика, а камерата създава виртуална симулация.
Иначе казано лесно може да направите корекции докато кадрирате и в реално време да видите как ще се промени вашата снимка.
Единствено няма да имате реална представа как ще се отрази ISO-то като шум върху кадъра.
Бял баланс
Електронният визьор ви предлага да видите как е белият баланс на снимката в процеса на снимане. Да, понякога не е много точен и това зависи от качеството визьора (колкото по-висок клас камера, толкова по-качествен), но почти всяка нова безогледалка има опция за фина настройка на яркост (понякога и контраст) и цветове като за цветовете корекцията може да се осъществи през голяма цветова мрежа.
Да изисква време и седене пред калибриран монитор, на който виждате същата снимка, каквато и във визьора, но пък ако сте маниак на тема бял баланс ще може да си направите точна визия и във визьора.
Аз снимам в RAW, а камерите, които ползвам са среден или висок клас и не усещам голяма разлика. Единствено настройвам яркостта, защото съм установил, че визьорите често са по-ярки от колкото е снимката в действителност.
В оптичен визьор… това е невъзможно.
Цветни профили.
Знаете всяка съвременна фотокамера независимо смартфон, DSLR, компактна или безогледалка имат избор из между няколко цветни профила или по-скоро профили на експозиционната крива.
Портретният профил я прави по-полегата и от там снимките са меки с намален контраст, пейзажният профил я прави по-стръмна, което вдига контраста и насища повече цветовете, а има и профили, които влияят директно върху цветността – монохромен профил или черно-бял иначе казано.
В електронния визьор както вече се досещате виждате в реално време приложеният профил. Особено полезно е случаите, в които снимате монохромно, както на мен ми се случва напоследък.
Черно-бялата фотография ме връща в младините както се казва и затова често я използвам като изразен похват. Fuji имам филмова симулация Astia, която освен монохромност, но и предлага симулирането на употреба на жълт, зелен и червен филтър и докато снимам мога да ги избирам и да преценя как ще променят визията на кадъра ми.
Освен готови профили, може да създадете собствен, а в някои камери да импортнете външен написан от някой друг и по време на снимане да съобразявате настройките си спрямо профила.
Фокусиране
Безогледалките са манна небесна за снимащите със стара стъклария. Не че DSLR-те не можеха, но избора бе доста по-ограничен.
Всички нови модели или по-скоро моделите безогледални от последните 4-5 години имат една полезна функция наречена “пийкинг” (Peeking), която всъщност не е нова, а е умело взета “назаем” от професионалните видео камери, които имат тази екстра от поне 30 години.
Пийкинга ви позволява да фокусирате прецизно на ръчен фокус, като оцветява в цвят местата, които са на фокус. Хубаво е да знаете, че тази функция има възможност за персонализиране и настройка на точността.
Под персонализация имам предвид избора цвят, който можете да използвате (аз най-често използвам червен, не че ми е любим, но е много сигнален и не се слива толкова с белия, синия или жълтия).
Настройката за точност е колко точно да се покаже зоната на фокус – с голям или с малък толеранс, съответно колкото е по-малък толеранса толкова по-точно се фокусира. Това е добре в случаите за макро или портретна фотография.
Ако не ви стигне прецизността до с натискане на нарочен бутон (често лупата) може да увеличите няколко кратно зоната в която фокусирате и така фино да настроите фокуса.
При оптичния визьор особено в съвременен DSLR трябва да разчитате на далекомера на избраната АФ зона или на избистряне на матовото стъкло.
Рядко се намират сменяеми екрани за съвременни АФ DSLR-и на които да има микро растер или клинове на Доден, по които да фокусирате лесно.
Кадриране
Докато при DLSR камерите можеше да се избира едва ли не само решетка за правило на третините, то тук има доста по-голям избор (за тези, които искат де… аз не съм от тях).
Избора на различен формат също е по-добър и точен за кадриране, защото при оптичните визьори често трябва да се ориентираме от някакви рамки, докато тук просто избраният формат изпълва пропорционално визьора.
Така например лесно мога да снимам в 3:2, 4:3; 16:9 или 1:1
Наличието на виртуален хоризонт е стандартна екстра при безогледалките и рядко срещана в оптичния визьор. Благодарение на хоризонта лесно мога да се ориентирам дали съм кривнал наляво, или надясно, или гледам нагоре…
Информация
Страхотно предимство не електронният визьор е фактът, че можем да го засипем с информация или да го оставим чист, за да не се “разсейваме”. Аз предпочитам да има почти всичката достъпна информация, защото съм си създал навика да оглеждам не само какъв ще е кадърът, но и на какви данни снимам и ако се наложи да коригирам.
Хистограма
Макар да не я ползвам като екстра, то доста колеги са на моменти вманиачени от ползването на хистограма. До колко гледането и в реална обстановка помага при положение, че едва ли разполагаме с допълнителни източници на светлина (ако снимаме някоя катедрала) или с набор от филтри (за пейзаж)
Някои камери предлагат екстра да показват подобно на роу конвертора преекспонираните участъци (в червен) и недоекспонираните (в синьо) и по този начин предварително да се ориентираме къде ще е прегоряло и къде недоекспонирано.
Ако ни се занимава може да променим наклона на кривата или да използваме някой профил, за да направим по-добра хистограма, но може да го свършим и на построцесинга.
Вече, ако сме среда с контролирана светлина то…
Снимане на тъмно
Електронният визьор може да усили сигнала, който да получава и така в едно доста тъмно помещение или пък в лунна нощ ще може да кадрирате без проблем.
Да, изображението ще “ври” осезаемо, но ще имате солидно предимство пред някой с оптичен визьор, който така или иначе почти няма да вижда нищо в кадър.
Резултат
Електронният визьор ви позволява да видите направената снимка веднага след снимането и то без да отлепяте поглед и да гледате дисплея.
Това за мен е страхотно удобство, а, на който не му се нрави, просто може да го изключи, въпреки това пак може да види превю, без да отлепя око от визьора, стига да натисне бутон play.
Така ще съм по “pro” изглеждащ, защото няма да гледам след всеки кадър дисплея, а ще съм толкова уверен в работата си, че не отлепям око от визьора.
За финал
Определено електронният визьор е едно от най-големите предимства на безогледалната фотокамера. С всеки нов модел е по-усъвършенстван по висококачествен и с повече екстри.
Имам любима комбинация, която се прави само от една единствен фирма и това е хибридният визьор, комбиниращ в себе си оптичен тип телеметрик и електронен, кат има опция да се използват и двата едновременно.
Навярно сте се сетили, че става въпрос за Fuji.
Няма как да не спомена, че все пак си има и минуси. Хаби повече ток. Колкото да не ви се вярва как така малкия визьор харчи повече ток от големия дисплей, то е факт. Освен, че е с по-голяма резолюция, но е и с по-голям битрейт на опреснения и това води до повече разход на енергия.
Може да намалите битрейта, но това ще влоши изображението на визьора.
Някои колеги твърдят, че изморява окото. Възможно е, но за мен е чисто субективно усещане, защото базирайки си на опита с оптичен и електронен визьор не усеща някаква разлика като умора.
С няколко думи това са основните предимства на електронния визьор. Може да съм поизпуснал някоя екстра или минус, но за сега толкова ми се извъртяха през главата.
До снимане.
