Свикнали сме да използваме импулсното осветление (за по-кратко светкавици) най-често в студийна обстановка. Студио – затворено помещение със закачен някакъв фон бил той хартиен или платнен. Пълно с разхвърляни или подредени декори, столове или всякакви други джаджи, като незабравяме и няколко студийни светкавици.
Името студийни светкавици някак звучи подвеждащо и указващо мястото където могат да се използват. От доста време насам нямам лично студио заради естеството ми на работа. Това не ми пречи да имам комплект студийно осветление окомплектовано с няколко аксесоара и да превръщам в студио стаи от дома си или пък да го подреждам на места, където ми е нужно. Освен автор във Фото кафе съм и известен техно маниак. Често обичам да подменям оборудването си с по-нови модели. Това се случи и сега.
След 3 години вярна служба замених комплекта си студийно осветление “Dynaphos Starter 200” с новата серия “Dynaphos Starter DE 200”. Преди време присъствах на обявяването на новите линии светкавици на Dynaphos и след това споделих няколко думи за коя серия за какви цели е подходяща. Малко след това замених както казах по-горе старото осветление с ново. Ще кажа, че причината за това мое действие бяха две неща: по-силно пилотно осветление – 150 вата халоген и системата за дистанционно управление и стартиране на всяка една светкавица по радио способ. Признавам обожавам, когато използвам студийно осветление да не разчитам на фотоклетки, а да залагам на радио синхрон за всяка светкавица. Имайки синхронизатор на всяка светкавица си гарантирам “палене” независимо как са подредени и на каква мощност се снима. Предполагам тези от вас, които имат студийно осветление не рядко са се сблъсквали с неприятният момент фотоклетката на някой от моноблоковете (студийните светкавици) да не получи достатъчно светлина и по този начин да не се задейства.
Прекалено много се отнесох от идеята с която седнах да напиша тази импровизирана статия. Бях стигнал до… до… идеята, че всъщност студийното осветление не е задължително да се използва само в студио. В следващите няколко реда ще се опитам да дам няколко примера как може да се използва… или всъщност защо е полезно да си имаме под ръка комплект студийно осветление.
Ще започна с 2-3 снимки които правих за една лекция включваща в себе си фотографски еталони и употребата на флашметър. И за двете неща сме говорили преди, затова ще акцентирам на самите снимки. Пак казвам бяха импровизирани (с модел една приятелка, много и благодаря) а мястото където решихме да ги направим бе в кафето на Zoom Box.
Оборудване: два моноблока Dynaphos Starter DE 200, два дифузни чадъра (105 cm) и в добавка аксесорар който задължително си нося винаги с мен – 18 cm рефлектор и комплект клапи и пчелна пита. А да… и два статива. Всичко това събрано в чанта, която се разнася лесно дори и в адския… извинявам се градският транспорт.
Защо дифузни чадъри? Щях да снимам портрет, а знаете колко е хубаво в очите на модела да има кръгчета. Това се постига с октагон (осмоъгълен софтбокс) или с чадъри. Бих предпочел да използвам октагон, но отнема време сглобяването му и не всеки може да си го позволи като бюджет. Чадърите са най-достъпното като цена и най-бързото решение за моментите, в които имате малко време и пари. Тук може да си припомните какъв характер на осветлението дават чадърите и софтбоксовете.
Снимайки в кафето ми се щеше да запазя естественото осветление от навлизащата дневна светлина и само да допълня със светлина местата, където тя липсва.
Първата снимка направих, използвайки един моноблок Dynaphos Starter DE 200 и дифузен чадър. Разчитах на многото влизащата през прозореца светлина и затова разположих светкавицата странично, горно, така, че да запълни с меко осветление лицето на модела. Задължително преди това направих снимка на цветният еталон за да нямам проблеми с белия баланс, като добре измерих наличната, плюс импулсната светлина със светломера. Ако нямате светломер ще трябва да действате на принципа на пробата и грешката, което от една страна отегчава модела, от друга губи време. Хубаво е когато си вземате студийно осветление да помислите и за уред като светломера.
Смених малко ъгъла на снимане, за да покажа какво би се получило само ако използвах наличното осветление и разбира се добавих и кадър с пуснато осветление.
Зимното слънце обича да флиртува с облаците и затова ту се появяваше, ту се скриваше, което от своя страна ми донесе проблеми с непостоянство на светлината в кадър. За да си гарантирам постоянство извадих втора Dynaphos Starter DE 200 с дифузен чадър и я разположих така, че да имитира все едно идваща от прозореца светлина. По този начин си гарантирах весели светлинки в очите и постоянно осветление независимо от капризите на слънцето (то все пак понякога помагаше с по-острият си рисунък).
Направих и още една схема с осветление за да създам малко по-творчески портрет на модела.
Запазих лявата светкавица с дифузния чадър (тази с която започнах да снимам първоначално). Другата светкавица оборудвах с 18 сантиметров рефлектор и клапи. Разположих я в ляво зад модела, като регулирах процепа на клапите така, че да имам падаща светлина само върху косата на модела. Светлината, идваща от тази светкавица е остра и кара осветяваният обект буквално да искри, за разлика от светлината идваща от дифузния чадър. В добавка слънцето все пак реши да остави своя отпечатък в снимката и услужливо “подпря” косата на модела от дясно. Като краен резултат се получи меко осветление на лицето и искряща разработка на косата на модела. Както се забелязва това отделя модела от фона.
Слънцето бе услужливо на моменти и помогна доста за един бих казал обикновен портрет. Липсата на слънце може да компенсирате с голям отражател, който да “краде” светлина от запълващата светкавица или по-добрият вариант е да се използва допълнителна светкавица. Ще напомня, че дифузният чадър залива сниманият обект с мека приятна светлина, но и е ужасен разхитител на светлина. За портретите по-горе се наложи буквално да снимам на максимална мощност на светкавицата.
Прибрах осветлението и стативите в чантата. Грабнах я на рамо и се запътих към една спортна зала, където бях обещал да снимам друга приятелка.
Залата с разположени моноблокове
Залата леко ме изненада с размера си. Не бях подготвен да осветявам голяма зала. Носех със себе си две Dynaphos Starter DE 200 + софтбокс 60 х 90 сантиметра и задължителният 18 сантиметров рефлектор плюс комплекта клапи и пчелна пита. С малко хитрост от моя страна разположих снимачната площадка да е с фон прозорец от който да влиза светлина. На едната светкавица поставих софтбокс и я насочих към модела, а другата с поставен рефлектор насочих към белия таван и по този начин си осигурих “заливане” с обща светлина. Осигурих си добра осветеност и меки сенки. Защо избрах такъв тип осветяване? Признавам забравих чадърите у дома. Трябваше да покрия със светлина относително голяма площ, защото спортистката, която снимах правеше серия упражнения, движеше се в голям квадрат и много много не се съобразяваше с това как пада светлината.
Осветявайки по този начин си осигурих добро общо осветление и в добавка малко светлинен обем от насоченият софтбокс.
След 2 часа снимки на упражнения, модела леко се кротна и реших да направим няколко портрета с по-подредено осветление. За снимката на лоста използвах схема, която бях използвал в кафето за предишните снимки. Разликата бе в приложените аксесоари. В ляво пред модела разположих Dynaphos Starter DE 200 със софтбокс 60 х 90 сантиметра. В ляво зад модела разположих другата Dynaphos Starter DE 200 със закачен рефлектор и този път пчелна пита.
Стремях се да създам светлинен контур с който да отделя модела от фона.
Преместихме се на първата снимачна площадка. Запазих аксесоарите закачени на светкавиците и направихме още една серия портрети. Този път светкавиците бяха разположение диагонално една срещу друга.
В зависимост от позата, която е заел модела може да получите кадър с класическа светлина на косата или пък да се възползвате да създадете по-драматичен обем особено ако искате да подчертаете релеф на тялото.
Макар залата да бе голяма с добро разположение на светкавиците, а и факта, че използвах софтбокс вместо чадър ми позволи да снимам на по-малка мощност, от там и да правя по-често снимки. Предимството на Dynaphos Starter DE 200 както казах по-горе е опцията да има индивидуален радиоприемник за всяка, което позволява безпроблемно сработване дори и в голяма зала, където не винаги фотоклетките успяват да сработят. Могат да им се закачват голям набор от аксесоари, с които да моделирате осветлението по начин удобен за вас. Лесно преносими са и не е задължително да се използват само в студийна обстановка.
Следващият път ще видим как холната маса може да се превърне в място за натюрморт и абстракции.