На гости в Spotlight днес ще се пренесем в тайнствения свят на едни грациозни животни. Автор на снимките е Димитър Христов – млад и талантлив фотограф, чиято кариера като такъв започва като студент с една лентова Минолта. Димитър е роден във Варна, изучава изобразителни изкуства, а по-късно и завършва рекламен дизайн в Националната художествена академия. Погледът му на художник оказва важна роля върху виждането му за фотографията, и някак умело успява да раздели времето си между ученето и моментите прекарани с камерата завещана от баща му. Пристрастяването е неизбежно.
Забелязахме работата на Димитър много отдавна и се радвам, че след време се свърза с нас и откликна на поканата ни да сподели тези запечатани мигове. Освен конете разбира се Димитър снима портрети и много движение.
Ето какво разказва и самият той за себе си:
„Обичам да снимам мотори (и прилежащите им рокери), маски и костюми, които сам изработвам, мода, в по-екстравагантна светлина, хора… Обичам природата и използвам всеки свободен час, за да откривам нови красиви места, пълни с живот, които да съхраня в паметта на своя фотоапарат. Но голямата ми страст са конете. Първата ни среща се състоя преди 18 години, на състезание по прескачане на препятствия. Беше влюбване от пръв поглед. От тогава снимам тези прекрасни същества, вплели мистика и грациозност, навсякъде из България. И не само в България. Обожавам състоянието на покой и устрем, силата и нежността, играта и предаността, сливането с ездача, онова чувство на свобода и приятелство, с което конете ни даряват от древни времена. Неизменно. В работата си с тях обичам да експериментирам, смесвайки изразните средства на фотографията и ирационалността на живописта, за да покажа по-пълнокръвно онази магична приказност, която конете притежават.
През годините подредих няколко самостоятелни изложби с фотографии на коне, успях да издам два албума посветени на Конете, а водещи европейски и американски издателства избраха мои кадри на коне за корици на свои издания.
Най-хубавото в работата на фотографа е това, че красивото, характерното, заслужаващото да бъде запечатано във фотоапарата чака навсякъде около нас и е необходимо само да си там, и да го видиш, за да направиш е д и н с т в е н и я кадър. Аз продължавам да търся…“
