Явно в Sony не са избрали случайно този слоган за продуктите, които предлагат. Вярно изречението в този си вид се появи наскоро, но аз имах съмнения за подобно такова още преди 10 години. Тогава един японски професор от токийския университет гостуваше в нашия софийски „св. Климент Охридски” по някаква си там научна програма. Пътувайки един ден с него по посока Балчик и водейки оживен разговор нещо като комбинация както във филма „Шогун” (в смисъл на японско-английско жестикулиране от моя страна, защото иначе професора си знаеше перфектния английски и толерантно разбираше моя дивашки английски) та пътувайки и на едно от спиранията по пътя да по снимаме и двамата с японска техника, говорейки за проблемите в страната и чудейки се с какво да го впечатля му показах огромна монета от тогавашните 10 лв (надявам се, че се сещате за коя монета става дума) и монета със същата стойност, но голяма колкото сегашна от 1 стотинка. Професора ги погледна и учудено попита за какво иде реч и след като му обясних, че голямата и малката монета са с една и съща стойност бих казал, че загуби онези характерни дръпнати очи и те се превърнаха в нашенски кръгли такива. Доволен, че съм го впечатлил с нещо невиждано се усмихнах широко не очаквайки ответен удар. И ето тук става ясно защо се отнесох толкова назад във времето. Японеца извади една кредитна карта, което всъщност се оказа малко по дебело от кредитна карта радио. Тогава нямаше мобиларки с вградени радия и най-малкото, което бях виждал бе с размерите на кутия за цигари. Та тази кредитна карта, тоест това радио с дебелина от 1.5 мм достатъчна за батерия и жак за слушалки вадеше перфектен стерео звук, но за жалост само в близост до ретранслатор… причината не бе в радиото ами в калпавата радио мрежа която и до днес не е променена (слушам доста радио в движение и съм много разочарован ). Е това радио бе Sony. След това се появиха много такива системи за мини радия, но Sony показаха своята технологична мощ.
Сигурно вече доста от читателите питат за какво го говоря всичко това? Поглеждат заглавието и мислят да минат към следващата по-интересна статия.
Много просто аз съм човек романтик обичам спомените за хубавите неща и когато видя нещо, което да ми напомни за тях с радост се връщам. За тези, които изтърпяха до тук ще кажа благодаря и да знаят, че следващия път като видят моя статия да пропускат първите 30 реда. След тях може да намерят нещо интересно.
Cyber-shot T7 е безспорно последния хит на модата в производство на ултракомпактни и тънки апарати. Когато го видях за пръв път се сетих за малкото радио което ми показа и в последствие подари професора от Япония. Всъщност и за това бе това лирично отклонение в началото. Дебелината в най-тънката част на камерата е само 9.8мм а общата дебелина е 14.7мм. В тънък корпус от неръждаема стомана има вместени трикратно варио, литиево йонна батерия и 2.5 инчов дисплей. Обектива се скрива за елегантен плъзгащ капак. 
Ако дизайнерите не бяха предвидили това капаче камерата щеше да си остане 9.8мм. Коментирайки този капак с един от продуктовите мениджъри, той сподели, че в един по-стар модел дизайнерите са махнали капачето и продаваемостта е спаднала главоломно, което е принудило в модела Т7 отново то да се върне. Капака скрива светкавицата, която има мощност да покрие с осветление малка стая, помощна лампа за автоматичния фокус и разбира се обектива, времето за стартиране е 1.1 секунда.
Сигурно вече си задавате въпроса как в толкова тънък корпус има варио обектив, който не излиза извън камерата. Много просто обективът е принципът на перископа на подводницата и движението на елементите е във височината на камерата, а не в нейната дебелина. Хитро нали? Ще бъда етичен и ще призная това изобретение е на Minolta, но пък от Sony успяха да го направят още по-компактно. Обектива Carl Zeiss Vario-Tessar както казах е с трикратно варио (еквивалент 38-114 сравнено с 35мм камера) като има и шест кратно цифрово приближение. Има възможност за режим макро като тогава може да снима най-близо на 1 см до обекта, което всъщност не го могат много камери. Фокусът е прецизен и както споменах има помощна АФ лампа. има точков АФ или многоточков АФ. Е да, понеже работи на принципа на контраста понякога се затруднява с фокусирането на обекти, които нямат резки контрастни граници, но с малко повече търпение се намира верния фокус. Няма ръчен фокус, но разполага с възможност за предварително задаване на определени разстояния до обекта в метри (0,.5; 1,0; 3,0; 7,0; безкрайност).
Не не съм забравил да кажа колко мега пиксела е камерата. Нима ще забравя да спомена, че с 5.1 си ефективни МП вие спокойно може да си направите снимка за спомен достигаща до размери 30 х 40 см? Или пък, че може да изрежете част от снимката и да си направите въпреки това снимка 20 х 30 см? Щях ли да го забравя? Ето не забравих. Да тази камера е с 5.1 ефективни МП като естествено може да избирате и по-малки размери на снимката. Тук предложенията са пет: 5.1 МП (2592 x 1944); 3.1 МП (2048 x 1536): 1.2 МП (1280 x 960); VGA (640 x 480) и режим 3:2 (2592 x 1728). Снимките се записват във формат JPEG с възможност за избор от 3 степени на компресия. Матрицата е Super HAD CCD с големина 1/2.5 инча. Има функция за шумо подтискане, която се активира при снимане на високи чувствителностти, а чувствителността освен автоматична може и да е ръчно избираема в границите от 64 до 400 ASA.
Докато споделям с вас какво представлява камерата, презентацията започна с пълна сила. Първо бе показана на колегите (докато аз се бях скрил зад тях с друга мостра в ръка и я разглеждах индивидуално) а после едно много яко балетно дуо направи страхотен етюд посветен на апаратчето.
Обектив, матрица, май трябва да спомена за режимите на работа както и за измервателната система.
Камерата е с автоматичен режим на работа. Няма приоритет на диафрагма или пък на скорост (скоростите на затвора в автоматичен режим са от 1/8 до 1/1000 сек.) както и изцяло ръчен режим. Може да се влияе на експозицията в интервала +/- 2 EV единици през 1/3 стъпка тоест все пак има някаква макар и малка ръчна намеса. Освен това разполагате със снимачни шаблони, които добре се справят с функцията, за която са създадени. Те са: Twilight (сумрак), Twilight Portrait (сумрак-портрет – задължително използвайте статив), Soft Snap (мек фокус), Landscape, Beach, High-speed shutter (бърз затвор), Fireworks, Candle (свещ), Magnifying Glass (увеличително стъкло – всъщност това е макро режима).
Светлината, без която няма как да създадете снимката се измерва посредством интелигента точкова система.
За да имате перфектна снимка освен всичко изброено по-горе ви трябва и добър бял баланс. Тук възможностите са: автоматичен, дневна светлина, облачно, флуоресцентно осветление, лампа с нажежаема жичка, светкавица.
Ако светлината не достига включете светкавицата (ако тя не се е включила сама между временно). При нея има следните възможности: автоматична, принудителна светкавица, бавна синхронизирана, без светкавица.
Готови сме да снимаме. Как да видим какво ще снимаме при положение, че липсва визьор? Лесно, с помощта на вградения 2.5 инчов Clear Photo LCD дисплей с невероятните 230 000 точки на него (такива дисплеи имат много скъпите професионални камери). Вижда се добри дори и в ярко слънчево време. Освен да снимаме на дисплея може да настроим функциите на камерата си, както и да видим каква е хистограмата на изображението.
Менюто е лесно разбираемо и интуитивно. Не се различава по нищо от менютата на по-големите модели.
И нещо, което много радва потребителите на компактни камери. Снимането на видеоклип е възможно като се записва и звук във формат MPEG1. Sony като фирма с традиции във видео производството са се постарали да интегрират в своите камери една от най-добрите картини за такъв вид видеоклип. Разполагате с 2 вида TV стандарт според компресията, която изберете (MPEG VX Fine, 640×480, 30fps или MPEG VX Standard, 640×480, 16,6fps), както и с по-малко клипче (MPEG видео поща, 160×112, 8,3fps). Записа е ограничен само от големината на използваната памет. А паметта за снимките и клипчетата може да е: Memory Stick Duo™ / Memory Stick Duo™ bg.
Свалянето на заснетото става или с картов четец или направо от самата камера с помощта на USB2 връзка. Освен това може да я включите в телевизор и там да разгледате заснетите неща.
Батерията издържа около 150 кадъра, но сравнено с размерите на камерата то не е недостатък. Спокойно може да си я носите закачена врата. С нейните 114 грама почти няма да усещате присъствието и. Бокс за подводно снимане не е предвиден, но за любителите на плажа и солените морски пръски има калъф, с който може да се гмурнете до 3 метра дълбочина. С една дума грабвате и тичате към плажа.
След цялото това представяне обаче любезните домакини ни натовариха на един автобус и вместо към плажа ни поведоха към летище София. Половин час след пристигането на летището стояхме невярващо пред голям бял хеликоптер гостоприемно отворил вратата си. Ентусиазирано си взех веднага едно хубаво място до прозореца докато другите се мотаеха от вън. След като всички се качиха организаторите на събитието раздадоха няколко Sony Т7 с поканата да снимаме всичко, което ни хареса. Двигателите забоботиха и след 10 минути вече бяхме във въздуха над София летейки по посока язовир Искър. Не съм предполагал колко голям може да е язовирът както не съм предполагал каква емоция може да е пътуването с хеликоптер (пък макар и шумно) след обиколката на язовира се насочихме към Витоша, а колегите в това време пренебрегвайки мерките за безопасност щъкаха из хеликоптера и снимаха, каквото им падне било то пилоти или пък гледката под нас. Май забравих да кажа какво хубаво и слънчево време хванахме. Когато стигнахме до Черни връх машината като чели малко се позатрудни и кой знае защо всички на борда ми хвърлиха странен поглед. За момент помислих, че мога да полетя като чувалче пясък към билото на планината, но за щастие нещата се нормализираха и в момента имам възможност да довърша историята. Неусетно измина един час и се оказа, че вече се връщаме към летището, където за щастие се оказахме в трафик и се наложи да се повъртим на източния край на София още 15 минути. Кацането бе толкова меко, че едва след минута разбрахме за него и възнаградихме пилотите с бурни аплодисменти. Докато се отдалечавахме от хеликоптера с бусчето на летището си мислех „ е да хеликоптер няма да си купя скоро, но едно такова малко Sony Т7 като нищо ще си взема, за да сложа край на изпуснатите мигове”.
