Верни на традицията, Nikon продължиха да обръщат внимание не само на DSLR камерите си, но и на камерите от компактния клас или както нежно ги наричаме помежду си – “сапунерки”. Честно казано, досега в нито една компактна камера Nikon не успях да сложа сапун, но пък за сметка на това благодарение на тези малки камери имам доста снимки за спомен в архива си. Първата ми цифрова фото камера бе именно компактна с марката Nikon и затова имам особени сантименти към тези сапунерчици, които – ще си призная – комерсиално погледнато са ми докарали и някой и друг лев, докато изпълнявам поръчки на клиенти с тях. Днес конкретно ще се спра на най-високия клас от компактна серия – Coolpix P7000.
Вече казах – това е компактна фотокамера от най-висок клас, с която може да правите всичко. Наистина всичко. Тя е пряк наследник на първата камера от този вид – Nikon Coolpix 5000, която се появи на бял свят в далечната 2002 година и която имах удоволствието да притежавам (и да я скъсам от работа). В момента, в който взех Coolpix P7000 в ръцете си и сърцето ми трепна, връщайки се назад във времето, но два мига след това бях изстрелян в бъдещето, разглеждайки внимателно какво съм хванал.
Ако се върна назад във времето, освен Nikon Coolpix 5000, през ръцете ми мина и неговият наследник Nikon Coolpix 5400, след това Nikon Coolpix 8400 и до преди няколко месеца – Coolpix P6000. След като прочетох какво съм написал по-горе установих, че тази серия ми е голяма слабост и всъщност и до сега не мога да се откажа от нея. Надявам се със следващите редове да ви стане ясно защо.
Засега спирам с лиричните отклонения и се връщаме към основния въпрос, по-точно към фото камерата Coolpix P7000.
Както винаги, първото нещо, което правя, е да се разходя около камерата, а в последствие да се втурна като изследовател на техно лабиринт в нея.
Дизайнът на камерата е малко несвойствен за Nikon, или поне аз досега не съм попадал на такъв тип дизайн. Промяната се дължи на по-централно разположения оптичен визьор с цел намаляване на паралакса (на непрофесионален език – разминаването между това, което се вижда във визьора и това, което „вижда” обективът на камерата). Това води след себе си малко по-голям размер на корпуса, но пък, както казах, има по-точно кадриране.
Резонният въпрос е: защо ми е оптичен визьор след като има голям и хубав дисплей? Относително лесно може да се отговори: големият и хубав дисплей взима енергия от батерията на камерата, а понякога може да сме поставени в условия, при които да няма резервна батерия и искаме да запазим максимално нейния живот. Помага, когато искаме да снимаме малко по-незабелязано. Едно е да седите с протегнати ръце и да зяпате в дисплея (особено, ако е по-тъмно около вас и той ви осветява като нощна лампа), друго е да сте хванали стабилно камерата и да гледате през визьора, който променя образа спрямо избраното от вас фокусно разстояние. С две думи – визьорът е полезен и никога не е излишен.
Другото нещо, което прави впечатление, е това колко много управляващи средства под формата на бутони и програмни дискове има изнесени по корпуса на камерата. Честно казано, дори огледални камери от нисък и среден клас понякога нямат толкова много изнесени контроли. В първия момент може да подейства плашещо, но всъщност е уникално добро като решение, защото дава бърз и директен достъп до настройките на камерата. Доста е досадно да ровиш по няколко страници менюта, за да промениш чувствителността или размера на снимката. Nikon остават верни на традицията да предлагат перфектната ергономия и разположението на контролните уреди е на точното място (което важи и за менюто, но за него по-късно).
Гнездото за външна светкавица, характерна за тази серия камери, присъства и сега, разположена над оптичния визьор. Защо гореща обувка (hot shoe)? Все още не мога да намеря правилния отговор, но все пак ми звучи по-добре от дългото: гнездо за включване на външна светкавица. О, да разбира се – камерата има вградена светкавица, но е скрита в корпуса и на пръв поглед не се забелязва. Щрак с малко бутонче и тя изскача готова за работа и с доста неподозирана мощ в себе си. Свидетелство за това е как бе използвана в светъл ден като запълваща такава, за да бъде заснета една булка, облечена в огромна бяла рокля, и въпреки това експозицията бе точна и без нужда от корекция. Все пак може да се възползваме от удобствата на по-големите външни светкавици, които да закачим на гнездото за външни светкавици (знаех си, че това е дълго). Изборът от системни светкавици, които предлага Nikon, в момента е доста голям и за всеки вкус има по нещо. Освен системните светкавици, може да оперирате и със студийно осветление. Един малък комплект студийно осветление може да разшири вашите фотографски възможности до нови измерения, заради които може би си струва да опитате.
Разходката около корпуса на Nikon P7000 продължава. Попадам на обектива. Какъв обектив само! В този доста компактен корпус е събран обектив със 7-кратно увеличение. Вместо да казвам сухите технически параметри ще го сравня с обектив, правен за камера с 35 мм размер на матрицата, за да добиете реална представа. И обективът, побран в този корпус, е приравнен на 28-200 мм обектив за 35 мм стандарт матрица. Тоест имаме един добър широкоъгълен в единия край и един страхотен дългофокусен в другия край. Светлосилата на обектива е 2.8 в широкия край, срещу 5.6 в дългия край. Падането на светлосилата може и да е недостатък, но няма как обектив с такива оптични характеристики да е хем толкова миниатюрен, хем толкова светлосилен. Обективът на камерата е оригинален Nikkor, като в неговата оптична схема присъстват лещи от най-висок клас (ED тип и асферични лещи), които, групирани заедно, дават рязко качествено изображение без хроматични аберации (оптически дефекти). Управлението на обектива става посредством лостче, разположено около спусъка на камерата, и осигурява плавно преминаване от едно в друго фокусно разстояние. Една от десетките системи, които ни помагат да настроим камерата изцяло по собствен вкус, ни предлага опция да имате набор от избираеми фокусни разстояния според начина ви на снимане. Ако сте любител на пейзажното и портретното снимане и най-често използвате камерата с 28 или с 135 мм, то задавате тези 2 дължини и само с едно натискане на лостчето и един функционален бутон прескачате между тях. За любителите на по-широката оптика или пък за по-дългата има конвертори, които увеличават оптичните възможности на обектива. Те се завинтват на пръстен, поставен в основата на обектива.
За малко да пропусна – на противоположната страна на обектива, тоест на гърба на камерата, има огромен 3 инчов LCD дисплей с резолюция от над 900 000 пиксела. Тези параметри позволяват детайлно да видите готовата снимка или видео и да добиете много точна представа как ще изглеждат на голям екран. Като се замисля, при тези размери няма как да не го отбележа. Този дисплей не е свободно въртящ се като някои от първите модели на Coolpix P серията, което несъмнено бе удобство. Удобство, но в годините, когато дисплеите имаха ъглов видим обхват 40 градуса. Сегашните дисплеи имат малко над 170 градуса видим обхват. Това означава, че може да виждате какво се случва на дисплея дори и когато гледате почти странично или отгоре/отдолу на камерата. Не отричам удобството на въртящия се дисплей, но пък съм доволен от по-тънката камера заради липсата на тази опция.
Минавам покрай удобния за хващане грип на камерата и започвам да изследвам какво има скрито под капачетата, които се виждат. Откривам вход за микрофон. Да, освен фото, тази камера има и видео режим, но ще залъжа само с това любопитството ви и ще продължа да зяпам по корпуса на камерата. О, да – намерих изводи или входове, според зависи, за USB и HDMI, по които може да включите камерата в компютър или голям LCD дисплей. И… попаднах на голям капак, под който са скрити батерия и SD карта памет. Изваждам паметта. Тя е високо капацитетна HC тип и конкретно тази, която държа, е 16 GB, всъщност какво толкова се учудвам, нали аз я сложих преди няколко дни в камерата и ето – установявам, че работи без никакъв проблем, както би работила и 32 GB карта, ако имате под ръка.
Тук е време да се впусна във вътрешността на камерата и, лавирайки между електрониката и софтуера, да допълня цялостното впечатление от камерата.
Нахлувайки в камерата, се насочвам към едно от основните неща в нея – матрицата.
Матрицата е с размер 1/1.7 инча и е населена с около 10 милиона ефективни пиксела. За разлика от предходния модел P6000, където имаше почти 14 милиона пиксела, тук има намаление на пикселите и за сметка на това повишаване качеството на изображението при по-високи нива на чувствителност заради физически по-големия размер на пикселите. От Nikon предпочетоха вместо да се увлекат в мегапикселовата война, да предложат на своите фенове оптимално количество и качество и наистина тази редукция подобри неочаквано много получената снимка. Чувствителността (ISO) на камерата се повиши до 6400, като с ръка на сърцето бих казал, че 3200 ISO е използваемо, макар и с някои забележки. От друга страна, за да стигнем до толкова висока чувствителност, трябва да сме едва ли не в непрогледна нощ, защото, въпреки че не го споменах по-рано, в обектива има оптична стабилизация, която с камера с такива размери и тегло ни позволява дори и половин секундна експонация от ръка (добре, де – от здрава ръка и без много много да дишаме).
Така, без да дишам докато правех по-горната снимка се сетих, че забравих фокуса, но не фокуса в смисъла на магията на фотографията, ами фокуса, който е нужен за ясната снимка. Макар да снимаме с компактна камера, може да избираме между стандартен автоматичен фокус, следящ фокус, ръчен фокус или фиксиран на безкрайност фокус. Когато се снима в напълно автоматичен режим, камерата „мисли” вместо нас и фокусира, където сметне за добре, а ако има хора, то нейната система за разпознаване на лица намества фокуса моментално на тях (има и гъдел да снима само когато сниманото лице се усмихне). Разбира се може да изземем тази функция на камерата и да поставим, където искаме в кадъра, фокуса, като имаме на разположение 99 точки, разположени из целия дисплей. Важна забележка: когато не ползваме дисплея, а оптичния визьор, в него не постъпва информация за това коя е избраната АФ точка, затова е хубаво да програмираме това тя да е в центъра и по време на снимане да се съобразяваме с нея.
Вземайки завоя покрай АФ системата, набързо минах покрай системата за отчитане на белия баланс. Една особено интересна система, доста пренебрегвана, защото я имаме за даденост, но всъщност това е една от най-гениалните системи в цифровата фотография, а именно да имаме почти винаги верни цветове, така както сме свикнали да ги виждаме с очите си. За да не ставам досаден, защото сигурен съм сте запознати що за полезна екстра е това, ще спомена само, че освен автоматичния режим (който препоръчвам като много добре справящ се), има още 8 предварително зададени шаблона за бял баланс и ако това не стигне има опция за запаметяването на 3 собствени баланса на бялото.
Обектив, преминал
а през него фокусирана, с точен бял баланс светлина и попаднала върху матрицата. Но това не е достатъчно за перфектната снимка. Трябва да премерим нужната доза светлина. Начините за измерване на светлина са с матрично мерене на целия кадър, с централно премерване на кадъра (тоест взема се под внимание само централната зона, където обикновено се смята, че е сниманият обект) и със спот (точково) мерене, където измерваме конкретна зона от избрания обект на желание, ъъъъ… на снимане. Получената информация за осветеността на кадъра можем да впрегнем да работи за нас посредством няколко режима, които се избират от въртящ се диск на корпуса на камерата.
P (програмен) режим – режим, при който камерата сама избира подходящата диафрагма и експозиция. Хубавото на този режим е, че може да се намесвате, променяйки линейно съотношението експозиция/диафрагма според вашите предпочитания.
A режим или известен още като приоритет на диафрагма – това е режим в който според зададена от вас диафрагма, процесорът на камерата се съобразява с нея и слага нужната експозиция.
S режим – приоритет на експозиция (или скорост, макар като се замисля това не е трактор, че да има скорости). Подобен е на А режима, но в случая има фиксирана експозиция, а камерата поставя нужната диафрагма или почва да мрънка нещастно, ако не е в състояние да изпълни тази операция (поради преосветеност или недоосветеност).
М режим или пълни ръчни настройки – вие сте си господар и решавате какви настройки за диафрагма и експозиция ще сложите, а камерата от своя страна ще ви покаже дали са точните или не, но няма да се меси в процеса на снимане.
Освен тези режими си има класически АВТО, в който вие натискате спусъка, а камерата върши всичко останало, без дори да ви информира какви ги е свършила, както и набор от 17 шаблона за определен тип ситуации като например: портрет, залез, музей, парти и още…
За капак на всичко това, когато снимате в някой автоматичен или полу автоматичен режим, може да се намесвате в експозицията до +/- 3 степени, бързо и лесно с помощта на команден диск, разположен на корпуса на камерата (както казах, без да е нужно да влезете в 10 менюта преди това).
Имаме ли готова снимка? Мисля, че все още не. Все пак трябва да се реши в какъв формат и размер да се запише снимката. Повечето любители избират Jpeg формата като начин за запис и съхранение на снимките. Бързо, лесно и удобно. Изважда се картата памет от камерата, дава се в близкото фото и ето имате комплект снимки. Обаче това ми прилича като да имате една хубава кола, а да я карате само до 3-та предавка, тоест да не ползвате пълноценно възможностите й. Nikon създадоха специално за върховите си компактни камери RAW файл (NRW е името, което се вижда като разширение), който ви дава възможност да обработите снимката в 
дълбочина и да коригирате много сериозно изображението. Заема повече място в паметта, сравнено с компресирания Jpeg, но пък, както казах, няма влошаване на качеството. Може да се избира да се снима в RAW или Jpeg или дори и в двата формата едновременно като тук има една приятна опция. Както се спомена по-горе, камерата може да снима с 10 MP резолюция. Може да снима и с по-малко, ако искате да пестите място и сте решили да разглеждате снимките само на домашния си монитор. Камерата дава избор с над 10 вида резолюции, като стига дори до 640 х 480 пиксела. Когато зависи от мен, винаги съветвам потребителите да снимат на максимална резолюция. Лесно може да се намали размерът, но да се увеличи, ако сте направили малка снимка, е често “мисията невъзможна”. 
Та да се върна на приятната опция. Когато изберете да снимате на RAW + Jpeg, то RAW формата винаги записва оригинална пълно размерна снимка, докато на Jpeg може да зададете резолюция по избор. Така хем ще имате снимка с оригинален размер и подходяща за обработка, хем ще имате веднага готова снимка за разглеждане или печат (в зависимост от избраната резолюция). Това всъщност е опция, прилежаща на високия клас огледални камери. А записът? Записът го споменах докато се разхождах около камерата, а именно SDHC тип карта и нека да е по-голяма (за предпочитане поне 16 GB).
Защо по-голяма? Да не забравяме, че камерата освен снимки прави и видео клипове. И трябва да се спомене, че прави хай дефинишън (HD) клипове с размер 1280 х 720 (с 24 кадъра за секунда). Прави и с по-малка резолюция, но има ли смисъл от по-малка, след като имаме HD. Когато снимате видео, може да избирате между стандартен (единичен фокус) или следящ (което мисля е по-добрата опция, при положение че всичко около вас, а и вие самите, се движите). Има стабилизация на картината и работи варио обективът. Като съвет към ентусиастите видео оператори: правете всичко плавно и спокойно, не си играйте непрекъснато с вариото напред – назад. В момента може да е забавно, после на големия телевизор направо ти се завива свят.
Coolpix P 7000 се захранва от литиево-йонна батерия, която спокойно би издържала еднодневна екскурзия из Верона, но е хубаво да имате резервна в джоба, защото освен снимки изкушението да се снима видео е голямо, а видеото хаби ресурсите откъм енергия.
В заключение: не знам с какво Nikon могат да подобрят един следващ модел. Coolpix P 7000 се превърна за мен наистина в една камера за всеки ден.
Още малко примерни снимки
Снимка без светкавица
Снимка с вградената светкавица
Снимка на 1600 iso
Снимка при 800 iso
Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.
