Вторник 26 май 2020 година, часът е 9 и аз заедно с шефа на кафето трябваше да сме на около 11 000 метра някъде между Мюнхен и Кьолн, но тежка е “короната” било то царска или вирусна и Photokina 2020 бе отменена, а ние се оказахме закотвени пролетно в полу-дъждовна София и с носталгия ще си припомним какво бе преди две години…
В този пост обаче ни се иска да ви разходим не само през моментите на Фотокина, но и през уличките и интересните места в самия град, и разбира се да споменем някои от емблемите на Кьолн. Защото ние си го харесахме и обикнахме, за времето през което беше наш дом.
И така да започваме:
Photokina 2018 бе годината, в която се появиха 3 нови безогледални системи с “лайка” формат сензори. Две от тях: Nikon Z и Canon EOS R имаха активно присъствие, докато Panasonic S се криеше зад дебело стъкло и само малцина успяха (не и ние) да се докоснат до работещи прототипи. Официалната ни камера за Photokina 2018 бе Nikon Z6, а за сегашната трябваше да е Canon EOS R, но поради стеклите си обстоятелства тази година “ерката” ще се налага да си я разнасям само в София. В деня преди откриването за пореден път се наложи да търчим от пресконференция на пресконференция, като за мен си оставих задачата да обикалям от плата на палата, а шефа пратих на пресконференцията на Sigma, провеждаща се на няколко километра от панаирното градче – в красивата сграда на ботаническата градина (снимката долу). За тези, които са следили, може би помнят, че успях да направя няколко лайфа с пресконференциите на Nikon и Olympus и после със скоростта на светлината да се появя точно за началото на тази на Sigma. Не пропуснах да позаредя държача на телефона (мен) с малко крафт бира, каквато Sigma си бяха поръчали и после продължих с лайфенето…
Първият официален ден започна със специално отношение от Canon, към медиите и имахме удоволствието да влезем час преди първите гости. След ободряваща закуска имахме удоволствието да се пръснем по големия им щанд и да изпробваме новата EOS R система, на спокойствие.
В 10 часа приливната вълна заля залите на Photokina и носени от течението разгледахме различните щандове. Където можахме снимахме видеа, които после надявам се сте гледали.
Пускам линк с 15 репортажа от мястото на събитието, ако искате да си припомните, или пък ако не сте ги гледали.
Photokina 2018 ще запомня с новия зенит, който си бе леко недодялана Leica M240, но предизвика фурор и едва на втория ден успях да намеря свободна вратичка да я пробвам.
Ще запомня и невероятният нощен круиз по река Рейн, състоял се по покана на Canon, на който се бях изтъпанил с новия Nikon Z6 преметнат през рамо и събирах неодобрителни погледи, но какво пък… насладих се на пътуването и не пропуснах да пробвам как се държи EOS R на здрач.
Ще запомня как си изкълчих коляното и два дни със стиснати зъб и леко през сълзи продължих да обикалям, и да правя по 15-17 километра из щандовете.
Photokina 2020 ще ми липсва. Бях се навил като пожарникарски маркуч да присъстваме за пореден път, както правим от както съществува Photo Cafe. Днес трябваше да присъстваме на премиерата на Canon EOS R5…. отложен за юни – юли уви…
Трябва да стискам палци цели две години (и да намеря нови спонсори) за да сме там, екипът на Photo Cafe и да споделяме с удоволствие новите технологии.
Нежната половинка на кафето пък се беше отдала на страстта си към историята и загуби доста време по щанда на Линхов, след което го игра градски гид, за това сега ви оставям в нейни ръце, за да ви разкаже за града, защото материали за изложението вече доста натрупахме.
Кьолн е панаирен град и по тази причина е малко по-скъп като цени за настаняване, както и в заведенията. Първата година, в която посетихме Фотокина, резервирахме една великолепна мансарда в отдалеченото на 30км от Кьолн градче Пулхайм, следващото издание през 2018г. спахме на почти 5 минути от катедралата и се придвижвахме пеш до изложбения център.
Добро ршение при все се, че с Джъмбо обичаме да се наслаждаваме на атмосферата рано сутрин.
От далече ще разпознаете силуетите на Кьолнската катедрала и мостът с арките над река Рейн. Кьолн е един от емблематичните градове разположен по бреговете на река Рейн, в Западна Германия. А катедралата и мостът са предполагам най-разпознаваемите символи на града и най-сниманите естествено. Прочутата нощна гледка не пропуснахме и ние, но градчето ни предложи и още приятни моменти.
Ако накарате някой местен да ви опише града с няколко думи то това би звучало горе долу така: „Ако не си посетил Кьолн все едно не си бил в Германия“. Кьолнинчани са много весели хора и могат да се забавляват по изключителен начин. Това настроение успяват да пренесат и в излъчването на града си, макар и не-толкова романтичен колкото някои градчета в южна Европа. Немците са известни със своята стриктност и професионалност, работохолици са, но това не им пречи да купонясват всеки път като за последно. Ако искате да се потопите в местната атмосфера просто седнете на по чаша „Кьолш“ с някой местен.
- Градът от високо
Разбира се още на първият ден от изложението, избягах по обяд до „Триъгълника“, за да видя града от високо. Триъгълникът е високата бизнес сграда срещу Кьолнмесе (изложбения център), където срещу 3 евро може да се качите до панорамната платформа и да видите града от високо. Другите места от които има гледки са: Лифтът свързващ двата бряга на Рейн. Катедралата разбира се – ако имате нерви да катерите около 500 стъпала и покрива на Галерия Кауфхоф – горе има паркинг от който се разкрива също хубава гледка.
- Наздраве! с Кьолш
Не може да отидете в Кьолн и поне веднъж да не седнете в някое от местните известни бирарии, и да не опитате Кьолш. Кьолшът е емблематична немска бира, която е специфична само за тук. Често е характеризирана като хибриден тип заради ферментацията ѝ, която я доближава до ейловете и продължителното ѝ отлежаване при ниски температури, типично за бирите тип лагер. Уникална е с това, че се сервира в специални цилиндрични чаши от по 200мл, за да е винаги студена. Кьолшът е типичното местно питие и ви съветвам да не го пропускате. Къде да опитате Кьолш? – в стария град разбира се. Gafel Am dom е най-близката до катедралата бирария и една от най-старите. Има два входа – от към централната гара и от към катедралата – но имайте предвид, че често може да почакате за места. В сърцето на стария град се намират и прочутите Fruh и Sion, а по крайбрежната на реката има още приятни места.
- Старият град и романските църкви
Един – два следобеда ще ви стигнат напълно да разгледате стария град, но ако искате да се посветите на старите романски църкви си отделете повече време. Старият град не е голям и много бързо ще се разходите по малките и тесни улички. Заслужава си да се шмугнете тук – там около старото кметство, да се разходите по крайбрежната където има кокетни магазинчета за сувенири и ръчно правени арт изделия, стария площад Alter Markt и стария рибен пазар до реката. Едно от най-чаровните места несъмнено е крайбрежната от Музея Лудвиг до Pegel Koln – старо съоръжение което е служело за измерване на нивото на реката. Макар в Кьолн да има много стари романски църкви, именно тази която се намира в стария град на брега не бива да пропускате – Св. Мартин. Заедно с катедралата тази църква е един от религиозните символи на града и оформя силуета му, още от средновековието. Романските църкви в историческата част са около 12 на брой и едва ли ще можете да ги обиколите всичките, но поне тези в близост до катедралата си струват.
- Катедралата на Кьолн
Тук нямам какво да кажа – който иска да чете история, мисля че има достатъчно сведения. Една от най-прекрасните готически катедрали в която съм влизала. Кьолнската катедрала е известна като най-голямата катедрала до 1884г. Днес е втората по големина в Германия, след тази в Улм. Може би най-разпознаваемият символ на града днес. Отделих й доста време, тъй като по време на пътешествия това е една от слабостите ми – Готиката. Емблема за града, не само зради наейната красота, това е една от малкото сгради оцелели след бомбардировките по време на втората световна война, когато града е сринат.
- Разходка с корабче по Рейн
Не го пропускайте в никакъв случай. Разходката трае около час и ще ви разходи от кейовете край Pegel Koln до Райнхафен дистрикт (с прословутите сгради „Кранове“), Музеят на шоколада, обратно до лифта и моста Zoobrucke. Разбира се, най-очарователна е гледката към Кранхаузес (както ще чуете да им казват), независимо по кое време на деня. Корабчетата тръгват от крайбрежната, в близост до стария рибен пазар и църквата „Св. Мартин“.
- Одеколонът
В разходка по улиците често ще го видите по витрините на специализирани или сувенирни магазини. Одеколон е френска дума и означава „Вода от Кьолн“. Там е изобретен първият одеколон, който после става нарицателно за ароматната вода.
Това е казано много на кратко. Истинската история е по-интересна и по-дълга. Ароматът е създаден в Германия, да, но от италианец. Сигурно сте чували името Фарина – прочута фамилия, която често свързваме с парфюмерията. Именно Фарина изобретява първата ароматизирана вода, известно време след като се установява в Кьолн. Фарина завършва медицина във Флоренция, която знаем че още по онова време е била преуспяваща не само по отношение на изкуството. Историята казва, че Фарина направил аромат който му напомня свежо италианско утро – букет от цветя след дъжд. Истината е, че той съчетава няколко есенции с малко чист алкохол и така се ражда лек цитрусов аромат. Дава му името Одеколон (Eau de Cologne от френски, което в превод означава „вода от Колн“), в чест на името на града който го приютил.
В града все още може да видите следи от тази история във фирмения музей-магазин на Фарина, но освен него има още една марка с която съперничи и е свързана с тях покрай един спор за името. Спорът е около 1792г., когато Вилхем Мюленс прави имитация на водата на Фарина и си позволява да използва името му. След като губи спора в съда Мюленс преименува аромата си на 4711 – номера на къщата в която първоначално бил произвеждан, на ул. „Глокенгасе“.
Днес на една от централните търговски улици в Кьолн ще различите натрапчивия зелен цвят на 4711. Марка която сега e собственост на Mäurer & Wirtz, и определено си върши добре работата да популяризира бранда, предвид присъствието на продуктите им не само във фирмения магазин.
Едва ли това е всичко, което мога да кажа за града или за спомените от изложението, как тичах напред назад в помощ на Джъмбо, и после как се разхождахме из улиците в тръсене на интересни неща и подаръци. Признавам си изобщо не сме задълбавали да снимаме много, и по типичния за нас начин, тъй като целта на посещението ни беше друга, и след изложбените зали гледахме бързо да се приберем, за да пуснем репортажите. Но все пак си отркраднахме някой и друг час в стария град, и не съжалявам.
