Ако сте ѝ последователи в социалните мрежи, то почти всяка сутрин ще я видите да ви пожелава усмихнат ден с чаша кафе или с някоя романтична снимка от прекрасната ѝ градина. Познавам Мариана от,… хм вече и на мен ми се губи времето, но нека да кажа достатъчно дълго, за да стане един от хората, с които е удоволствие да общуваш. Като всеки творец не обича да говори много за себе си, но обича да говори за фотографията, и когато може да „предава нататък“ своите усещания. Прави го доста добре като част от фотографската общност в Ямбол, с която организира курсове, работилници за начинаещи и фотографски изложби.
Отдавна искам да ви представя Мариана Добрева с един от нейните последни проекти, и много се радвам, че тя откликна на поканата. Преди галерията, ето какво споделя самата тя, за първите си стъпки, вдъхновението и този проект.
„Запалих се по фотографията през далечната 1973-4 година. В средното училище където започнах да уча направиха курс по фотография, по скоро лаборатория, в която трябваше сами да промиваме лентите си и да проявяваме снимките. Учителят ни по математика го направи, явно сам любител, за съжаление той вече не е между живите. Тъй като бях много добра по химия и не толкова по математика, реших да се запиша – с един куршум два заека. Нямах фотоапарат и в началото промивахме на тези, които имат и снимат. От първата си стипендия за отличен успех си купих сама Смяна 8 и бях готова за подвизи!“
„Първите си снимки направих на моите съученици (още ги пазя), но първата си истинска снимка направих на една екскурзия с въпросният клуб, във Варна. Снимахме катедралата, толкова бях запленена, още нищо не знаех за композиране, кадриране, но страшно много ми хареса, повече от колкото да снимам хора и така до ден днешен!“
„Историята с псевдонима е тривиална. През 2008 г. реших да се регистрирам в единствения тогава и до днес мой любим сайт за българска фотография – Фото –Форум. Там всички бяха с псевдоним и аз трябваше да си измисля. Тъй като четях за фотографията и исках много да имам апарат Leica, реших така да се кръстя, а М дойде от апарата, който тогава имах Зенит М. И стана Leica_m.“
„Вдъхновение намирам преди всичко в природата, в разходките сред нея и в гледане на много снимки от добри автори. Не е тайна, а и мен така са ме учили, да разглеждам снимки, много снимки, с часове го правех, сега по- малко, но пак гледам. Това ме нахъсва и вдъхновява, разходката сред природата, да легнеш на поляната и да гледаш небето, върховете на дърветата, птиците, водата.“
„Като споменах птиците, ще разкажа как се запалих по експерименталната фотография. Забелязах, че където и да ходя, винаги гледам да снимам вода, небе и птици. Разглеждах веднъж снимки на един автор Юлиан Периклиев – LABEL и толкова много ми харесаха, че реших и аз да се пробвам, и така започнах в този жанр. Където и да ходех си снимах небета, птици, замъци, дървета, трупах си (усмихва се). Снимах си и пейзажи, и още си снимам, пейзажната фотография и отчасти архитектурната никога няма да ги оставя, но сега понякога излизам на снимки с точно определена снимка в главата си, „видяла съм я“, понякога дори ги сънувам.“
„Имам много случки свързани с фотографията, кой ли няма. Като се започне от забравена плочка на статива, установено след пропътувани 400 км, и се стигне до проблем с колата насред една махала в Родопите. Но една е най-запомняща – как се изкъпах с все фотографско снаряжение в Камчия (смее се). Освен че сме любители фотографи с моя съпруг сме и рибари (той ме запали). Та… ловим си риба ние на Камчия, аз решавам да заснема нещо интересно, което обаче е на едно островче, където е мъжа ми, решавам да прескоча със статива и апарата, той уж ми подава ръка…но цопнах. Беше студено, не помня вече пролет или есен, но бях с дебело яке, и бях мокра кокошка без резервни дрехи. Качих се в колата завита с одеялото за пикник и добре, че пред нас нямаше никой да ме види, как се прибирам. Техниката изсъхна и и нямаше нищо, както впрочем и на мен.“
„Проектът с птиците, дойде случайно, както се случват хубавите неща понякога. Разглеждах снимки и изведнъж ме осени идея за тази лодка, изрових диска (снимката е правена през 2014 г.) и я направих, първо само лодкаря, после дойдоха и птиците, после следващите, и така. Харесаха се и мен това ме мотивира да продължа. За разлика от много хора, които критиката или неуспеха ги мотивира, аз съм на обратно, похвалят ли ме се мотивирам повече! Но това не се получава винаги – казваш си „сега ще направя една снимка“ и хоп, не, трябва си специална нагласа, музата да те навести, нещо да видиш не знам как да го обясня, но не идва често .“
