Ден преди денят на шегата, от Канон България доказаха, че не се шегуват и представиха наследника на най-добрата си до сега видео камера. А коя бе най-добрата камера? Canon XL2. Тази камера бе уникална първо като дизайн, второ, че единствена в класа си позволяваше смяната на обективите и с това съперничеше на високия клас професионални камери. Тоест тя бе професионална камера със сменяема оптика, но на цената на полупрофесионална камера. В ерата на хай дефинишън технологиите беше редно да се появи достоен заместник на XL2 в лицето на Canon XL H1. Числото в името ми подсказва, че тази камерата ще има тепърва нови генерации, които ще са съобразени с новите постижения на HD (High Definition).
Първото нещо, което веднага ми се би в погледа е черният цвят на камерата. Предишните модели бяха в любимия за Canon бял (тип слонова кост) цвят. Да, ще призная, че е добро решение, защото камерата не поемаше толкова много слънчеви лъчи по себе си, но пък черният цвят не случайно е предпочитан от професионалистите, с такива камери те смятат, че са доста по-незабележими от колкото с бяла камера. И след като започнах с външния оглед на камерата явно и трябва да продължа с него.
Много ми хареса начина на закрепване на микрофона. Влиза в специално гнездо, което от своя страна е разположено дистанционно от камерата върху четири гумени тампона. Именно това закрепване, което има нестабилен вид намалява до минимум всякакви вибрации и шумове от камерата, които могат да се предадат на микрофона. Трябва да споделя, че на никоя друга камера от този клас не съм виждал такова закрепване. Самият микрофон е стерео с възможност за моно превключване като включването към камерата се извършва посредством два моно жака (с различи стандарти, за да се избегне погрешно включване) освен това от настройките може да се зададе широк обхват или тесто лъчев с цел по-добър запис на човека говорещ пред камерата, без да използва собствен микрофон.
Време е да обърна внимание на визьора. Може да се настройва според желанието на оператора напред назад или по-към камерата или по-изнесен от нея с цел по-комфортно усещане когато носите камерата на рамо. По-голям е от колкото на предшественика, по-добър като качество на изображение и внимание може да бъде както цветен така и черно бял. Преди, ако оператора искаше ЧБ визьор се налагаше да си го купи отделно, сега тази екстра е възможна само с превключване от менюто. Тук разбира се изниква въпроса защо ЧБ визьор и този въпрос поражда доста спорове. Според някои оператори окото се изморява по-малко, а и по-точно се определя експозицията. Според мен това е и въпрос на навик от по-старите про камери, които винаги бяха с ЧБ визьор (кинескопен) при тази камера визьорът е TFT с почти 180 градусов ъгъл на гледане и като всеки TFT дисплей той не излъчва ярка трепкаща картина, която да изморява окото. Освен това в режим цвят винаги могат да се видят грешки в белия баланс нещо трудно постижимо за камера са ЧБ визьор. Относно определянето на експозицията камерата предлага зебра, която може да се настройва от 70 до 100%, с което много точно може да се определи точната експозиция. За това лично аз предпочитам цветния визьор. Забравих да спомена, че размера на дисплея е 2.4 инча и в съотношение на страните 16:9, което позволява да се махне лупата за визиране и да се използва да дистанционно визиране (например, когато носите камерата за дръжката или е качена на висок статив). Ще продължа с темата за визьора с това какво се вижда в него освен възможностите му за цвят. Наличието на зебра споменах, има възможност за сейфти зона с цел да се застраховате от изпадане на важни подробности при излъчване в ефир, разполага с маркери за известните филмови кашета, в случай че решите да я използвате по едно от основните и предназначения според мен (снимане на висококачествени клипове или малки новели). Когато не снимате в HD или в режим DV 16:9, а преминете към стандартния 4:3 то и визьора автоматично преминава в 4:3 режим. Вижда се задължителният тайм код, избраният работен режим, избраното по кадрово снимане, обхвата на микрофона, снимачният режим (HD или DV), използваната диафрагма, използваните децибели усилване, показател за качеството на записвания звук и разбира се показател за вариото, което в случая може да се избира между линейна графика или променливи числа от 1 до 99 и всичко това може да се изключи и да не ни разсейва по време на работа. Последните две екстри, които ще спомена, но не и на последно място са PEAKING опцията, която повишава контраста във визьора (без да имам отражение на картината записвана в камерата) с цел „хващане” на по-добър фокус, когато сме на ръчен режим и другата функция е фокус лупа, която софтуерно увеличава няколко пъти картината във визьора и така също спомага за по-прецизен ръчен фокус.
Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.
