Canon R8 се появи 23-та година и малко след това имах възможността да направя първа проба с него. Бях на езерото Керкини, в едно време с доста крайности, но какво да очаквам от март месец. За мое съжаление не можах да довърша теста още тогава, по непредвидени стечения на обстоятелствата. Едва година по-късно също през един шарен март успях да довърша започнатото.
Canon R8 се появи след Canon R6 Mark II и съдейки по спецификациите на хартия, то той е по-скоро олекотена версия на 6-та, вместо на познатият Canon RP, който все още се предлага. Честно казано по дизайн бих го определил като наследник на Canon RP, но фотографските му възможности го позиционират малко по-високо.
Появата на камерата бе заедно с нов „китов“ обектив – Canon RF 24-50mm F4.5-6.3 IS STM и благодарение на компактният им размер, лесно могат да се превърна в ежедневно носена камера било за фото, или видео заснемане.
Canon R8 е позиционирана към напреднали любители, желаещи да имат камера с 35 mm стандарт сензор и свободата да я използват и за професионално заснемане. Възможно е да бъде и бюджетно второ тяло за някои също начинаещи фотографи, но в изцяло професионална среда на работа. Камерата както казах има доста общо с актуалната 6-та, но какво ще кажа малко по-надолу, а сега класически започвам с:
Дизайн
На първи поглед Canon R8 има много общо с дизайна на Canon RP. При втори такъв виждаме влиянието на Canon R6 Mark II в областта около „призмата“ – по-заоблена и красива сравнено с RP. Системата от превключватели фото/видео, както и за пускането на самата камера е по новата схема, каквато видяхме при 6 II. От тук и лесно боравене на тези, които биха използвали Canon R8 като второ тяло за своята Canon R6 Mark II камера.
Корпуса на Canon R8 е по-тънък, бих казал идентичен с този на RP, но е за сметка на стабилизацията, която тук липсва. Няма място за добре познатата LP-E6 батерия. Вместо нея камерата се захранва с по-малката LP-E17 и това са две от големите разлики между Canon R8 и Canon R6 Mark II.
Дисплей подвижен във всички посоки, това е повече от ясно. Погледнато от към гърба обаче се вижда, че и тук имаме леко орязване спрямо 6-та – липсва микро джойстика за фокуса, скролера на гърба (заменен с голям джойстик) и някои и други бутони, които могат да се персонализират.
Погледнат от пред, липсва „превю“ бутона, който също може да се персонализира. Гнездото за светкавица вече е от новия тип с интегрирани допълнителни контакти в предната скрита част. Това на този етап позволява използването на светкавици с новия тип контактуване с камерата, както и ще дава решения за включване на допълнителни други аксесоари (в галерията може да видите снимка на новото гнездо).
Прилика с Canon RP е фактът, че Canon EG-E1 – аксесоар, който прави захвата на камерата по-удобен е актуален и за Canon R8. За човек с по-големи ръце, каквито са моите е добра идея да се снабдят с този аксесоар, защото грипа на Canon R8 ми е малък и закачайки по-тежки обективи усещам леко неудобство. Компактността винаги има някаква цена за потребителя, но като се замисля на някоя нежна дамска ръка тази камера пък ще лепне много добре.
Финално добавям, че камерата защита от външни атмосферни влияния, но разбира се има предвид леки пръски вода или прах.
Основни акценти
- 35 mm стандарт сензор с резолюция от 24,2МП
- Диапазон ISO 100-102 400 (разширен от 50 до 204 800)
- Фокус тип – Dual Pixel CMOS AF II с разпознаване на обекти (хора, животни и превозни средства)
- Чувствителност на автоматичния фокус при слаба светлина -6,5EV (с обектив f/1.2)
- Максимално серийно снимане – 40 кадъра в секунда с електронен затвор.
- Режим на серийно снимане в RAW с предварително заснемане (0.5 сек. при 30 кадъра в секунда)
- Запис в 4K до 60p и HFR до 180p (Full HD) без да се кропва от сензора.
- 10-битов вътрешен запис 4:2:2 (C.Log3 или HDR PQ, макс. 340 Mbps)
- Компенсация на дишането при фокусиране.
- Аудио вход и изход, микро HDMI, USB-C (10Gbps), както и 2,5 mm вход за дистанционно управление.
- Гнездо за светкавица с възможност за закачване на съвместим външен микрофон.
- Режим Dual Pixel RAW
- Възможност за директна работа като уеб камера чрез USB връзка.
Още няколко разлики с баткото
Canon R6 Mark II има визьор с почти два пъти по-добра резолюция. Дисплеят му също може да се похвали с по-добра такава. Има реален механичен затвор от две части, докато R8 е само с втора завеса, първата винаги е електронна. По-висок синхрон за светкавица – 1/250 срещу и 1/200 сек. По-висока максимална скорост 1/8 000 срещу 1/4 000 сек. Превключвайки и двете на камери на електронен затвор то там максималната скорост е 1/16 000 сек.
Липсата на стабилизация в тялото е позволила по-компактен корпус на Canon R8. На фона на гамата RF обективи, повечето от които са с оптична стабилизация, не виждам особена драма. Е да, когато имате оптична стабилизация и такава в тялото, може да разчитате и до 8 стопа вместо 4-5 стопа, когато сте само с оптична (в обектива) стабилизация.
По-малката батерия позволява почти два пъти по-малко кадри, сравнено с батерията, която се намира в 6-та. Силно препоръчвам да се снабдите с втора, ако снимате активно и с трета.
По-бърза серия с използване на механичен затвор – 12 срещу 6 в полза на баткото, което е очаквано, все пак той е 100% про професионалист.
Два слота за карти памет срещу един. Да, това си е повод за мрънкане от страна на някои колеги. Както и да го разглеждам тялото на Canon R8 просто няма как да се вкара дори и слот за микро SD, както някои други фирми направиха. Да чукам на дърво само веднъж в практиката съм имал прецакана карта памет и за щастие я възстанових. Залагам на карти памет от висококачествени доказани марки и имам навика да ги подменям на 4-5 години. Това трябва да прави всеки професионалист.
Светлочувствителност ISO
Най-противоречивата част от спецификациите на една камера. Защо? Всеки фотограф или видеограф имат свое усещане за това колко „шуми“ една камера. Поне за мен няма точен критерий. Съдейки по себе си имам различни периоди от кариерата си в които съм имал и различно отношение към така наречения шум.
В началото на професионалните дигиталки, шумът при високи стойности на ISO бе ясно изразен, цветен и дразнещ. С напредване на технологията започнаха да се постига все по-високи нива на ISO с все по-малко шум, който стана монохроматичен.
Снимал съм 20 години на лента и съм се научил на търпимост към специфичната зърнистос (това, което наричаме сега шум при дигиталките). Въпреки това доста години, снимайки професионално сватби и други репортажни събития съм се стремял да снимам на ниско ISO за собствено удовлетворение към качеството. В един момент започнах отново да печатам снимки и установих, че гледането на екран и на хартия е доста различно като изживяване. Хартията няма чак толкова голям проблем с шума на високото ISO, дори на моменти изглежда артистично. Затова и промених философията си и започнах да гледам какъв диапазон в автоматично ISO ще ми даде кадри, които да са сравнително еднакви като качество.
За Canon R8 безкомпромисният диапазон е 100-3 200 ISO. Разликите на хартия са почти незабележими. Лека такава започва да се наблюдава на 6 400ISO, но дори и за професионални цели бих снимал и на 12 800 ISO. Нямам какво да се учудвам все пак е с матрицата на Canon R6 Mark II и сравнявайки това, което съм заснел преди година време, то резултатите са идентични. Накратко може да се доверите спокойно на Canon R8 когато снимате на високо ISO, дори и ако няма да печатате.
В галерията съм снимал класическата черно-бяла и цветна таблица. Използвал съм обектив Canon RF 35mm f/1.8 Macro IS STM. Снимките са без обработка и със 100% кроп, но резултатите за себе си съм определил от разпечатки на кроповете на гланцова хартия и стандартен принтер Canon G640.
Фокус
Идентична фокусна система с тази на Canon R6 Mark II. Липсата на микро джойстик за местене на АФ точните за мен не е проблем, защото предпочитам да използва опцията с плъзгане на пръст по дисплея докато гледам през визьора. Много по-бърза и лесна система от колкото да „цъкам“ с джойстика.
Харесва ми това, че дори и в камерите си за начинаещи фокуса на Canon е топ клас. Dual Pixel технологията позволява проследяване в целия кадър. В добавка сензора е най-чувствителен на тъмно -6.5EV нещо като светлината от бледа луна.
Възможност за разчитане на хора, животни и превозни средства. Това вече не е екстра, а класика.
USB-C порт
Наличието на такъв порт е добра новина за случаите, в които искате да заредите батерията си в камерата, докато друга седи на зарядното устройство. Може да го правите и на път например да допълвате батерията от външна такава, но задължително трябва да PD стандарт.
Може да включите камерата към компютър и той ще я разпознае като уеб такава с висока резолюция и да се възползвате от добра картина, когато правите виртуални семинари, или пък стриймвате. Недостатък е че в един момент батерията ще се изтощи и ако ще правите предаване от над час, то помислете за система от „фалшива“ батерия и захранване на ток през нея.
Свалянето на снимки е по-бързо, но аз винаги препоръчвам да правите това с четец за карти. Като се замисля, дори ми е по-удобно, защото доста от съвременните компютри имат вграден четец за SD карти памет.
Canon R8
Първоначално снимах с китовият 24-50, но при второто тестване заложих на Canon RF 24-105mm f/4L IS USM, който за мен е един от перфектните работни предложения от Canon. Да, не е толкова лек и компактен като китака, но светлосилата по целият му диапазон и самия диапазон го правят моя „всичко в едно“ обектив. Камерата с този обектив се чувства добре в ръка, но с добавен удължител към грипа бих се чувствал още по-удобно.
Пак напомням, че е добра идея да се снабдите с втора батерия, или с външна банка PD стандарт, ако ще снимате по-продължително.
Макар да има дрешки сходни с Canon RP, Canon R8 е по-малко братче на Canon R6 Mark II.
