Canon EOS R7 бе представен май месец 2022 година, а мисля в началото на лятото се появиха и първите бройки в България. Камерата се радва на голям интерес и съответно времето за тестове бе ограничено, но пък си направих удоволствието да я тествам по един от начините, за които е създадена – снимане на животни.
Canon EOS R7 е директен безогледален заместник на легендарната сред фотографите на дива природа – Canon EOS 7D Mark II. В предходни ревюта съм споделял изненадата си, колко трудно се снимат градски животни, какво остава за диви.
Мислех: слагаш дългия, вдигаш камерата и достатъчно да е с бърз фокус и си в джаза. Уви кадрирането с дълъг обектив е доста по-трудно, изисква се опит или интуиция как ще се движи фърчолета в кадър и кога да натиснеш спусъка.
Та значи сложих Canon RF 100-500mm f/4.5-7.1L IS USM (за който ще споделя впечатления малко по-нататък) и след разговор със столичния зоопарк се запътих на фото лов из дебрите на парка.
Преди това, нека започна класически с:
Дизайн
Canon EOS R7 запазва дизайна на Canon EOS R5/6 серията. Здраво солидно тяло изградена от магнезиева сплав и разбира се влаго и прахо защитено. Има няколко малки промени в някои бутони и скролери, но за фотограф работил със среден или висок клас EOS камера, независимо огледална или без, няма да има изненади. В допълнение менюто си е идентично както последните 10 години, само е допълнено с нови функции.
Макар и APS-C формат, тялото е малко по-голямо сравнено с Canon EOS R10, като се доближава до размер на Canon EOS R6. Това го прави определено по-удобно за захват (поне за мен) и позволява по-голямата батерия – шестица.
Да, оправдавам по-голямото тяло защото това е професионален клас камера, към която по-скоро ще виждаме големи обективи, а не компактни.
Генерално разглеждайки корпуса виждам 3 новости, сравнено с предходната EOS R серия камери.
Скролера намиращ се на гърба на камерата е преместен от средната част в най-горната възможна. Canon обичат да експериментират. Спомнете си тъч бара, който се появи в Canon EOS R… вярно експеримента се оказа леко неуспешен и така и не се появи в друга камера. Сега местят скролера на съвсем ново място и това предизвика отново полемика силно поляризирана в двата края за и против.
За няколкото дни, с които разполагах с Canon EOS R7 по-скоро съм за новото разположение. Много по-удобно и интуитивно. Мисля, че повечето колеги биха се съгласили с мен и няма да се учудя, ако това разположение се запази и за бъдещи проекти.
Ключа за включване и изключване. Определено тук мненията са повече негативни. Дори и за мен не е добра идея на толкова генерален селектор да сложиш две опции близо една след друга: режим фотокамера, или режим видеокамера. Вярно, че първият режим, който се избира се фотокамера, но твърде, лесно бързайки директно „забиваш“ на режим видеокамера. Налага се в моментите, в които се включва да гледаш изрично как включващ камерата. Тук според мен имаме дизайнерска грешка, която гледам в новата Canon EOS R8, която излезе преди няколко дни е коригирана.
Третата новост, която я видяхме и в Canon EOS R10 е механичен селектор за избор на АФ режима, намиращ се в предната част на камерата. Честно казано… малко безсмислен ми се видя с оглед, че почти всеки обектив от RF серията има такъв селектор на корпуса си. Не виждам да се появява и на новите модели Canon EOS R6/8/50, което може би означава, че Canon ще се откажат от този селектор.
Така или иначе при Canon EOS R7 и Canon EOS R10 го има и може да се укаже от менюто дали да е активен или не.
Ново гнездо за системна светкавица с нов порт. Вижда се, веднага, че гнездото за светкавица е по-различно. За първи път мисля го видях при Canon EOS R3. Освен класическите контакти за работа със светкавица, в предната част има скрит тип сериен порт контакт, който позволява закачането на различни аксесоари като новата светкавица, микрофони, а за в бъдеще и външен рекорден да речем.
Ето набързо какво открих като активни аксесоари: Link-AD-P1, Микрофон DM-E1D, предавател за управление на светкавици ST-E10 и тепърва ще излизат още (може би XLR адаптер, който ще осигури професионален запис на звук).
Спускането на затвора, като предпазен щит е опция, която ми допада и може да се активира по желание от менюто на камерата. Честно казано ще ми се да има опция при сваляне на обектива автоматично да пада, но за сега е активна само при изключване на камерата.
Дисплея както се подразбира е подвижен в почти всички посоки, може да го обърнете напред за случаите, в които се занимавате с влогване, или пък си правите селфи. Визьорът е висококачествен с резолюция от 2.3 милиона пиксела.
Отварям вратичката за карти и да… две гнезда за UHS-II SD тип (тоест бързи) карти. Инвестирайте в бързи и големи карти, ако искате да използвате на 100% капацитета на камерата.
Толкова за дизайна да видим какво има в камерата.
Матрица
Матрицата или сензора, кой както е свикнал, споменах вече е APS-C размер. Резолюцията е около 33 мегапиксела. Тук отварям една много голяма скоба с мое лично мнение.
Повечко ми идват тези мегапиксели честно казано. Нямам идея, защо не са запазени 24 те от добре познатите до сега сензори. Толкова много пиксели означават и повечко шум на високо ISO, а снимащите дива природа често снимат на високо ISO, не, защото е тъмно, а защото искат да вдигнат скоростта на снимане. Направил съм примери в студиото, може да ги разгледате по-надолу в статията.
Стабилизация
За разлика от Canon EOS R10 тук имаме стабилизирана матрица с до 6 стъпки в 5 посоки, а при използване на стабилизиран обектив, стабилизацията се увеличава до 8 стъпки.
Признавам вече съм твърде разглезен от наличието на матрична стабилизация и честно казано вече съм склонен да дам малко повече пари и да разполагам с такава. Защо? Често снимам с обективи с ръчен фокус, които нямат стабилизация…
Интересна функция е и изравняването на хоризонта с помощта на стабилизацията, но разбира се говорим за малки отклонения и ако има по какво добре да се равни сензора, четейки изображението.
Фокус
Dual Pixel технология, която позволява един от най-пъргавите фокуси сред безогледалните системи. Около 650 аф точки, които разбира се не са избираеми единично, а са създадени с цел прецизно следене на обект в почти целия кадър.
Интересно е следното, когато не следите динамичен обект в кадъра, фокуса покрива 100% по вертикала и 90 по хоризонтала, тоест с малки липси в ляво и дясно. Когато обаче започнете да следите обект то цялата площ на кадъра е активна.
Този път с оглед снимането на животни бях превключил изцяло на следящ фокус и проблем с имаш единствено с моята неопитност в боравенето с дълъг обектив, а не с фокуса.
Прави ми впечатление, как е разширена избираемостта на фокуса по око в така нареченото бързо меню. Там може да се избира веднага дали фокуса да е по човешко око или животинско такова. При предходни камери, за тази опция трябваше да се влиза навътре в менюто на камерата.
Специално искам да споделя моето наблюдение за фокуса по животинско око.
Установих, че Canon EOS R7 в 99% от случаите хваща окото на птица, дори и да съм в контражур и окото да личи много малко. Наистина бях впечатлен, защото това се случваше и в зоологическата градина през мрежеста решетка (зад каквато седят в повечето случаи птиците). Преди да ида в зоото, с колега бяхме в наблюдателница покрай едно блато и хващах врабци на контражур.
С бозайниците обаче имах проблеми. При тях фокуса реагираше по окото им може би в ¾ от случаите, не зависимо, че в повечето случаи нямах решетки които да ми пречат.
Нямам идея къде бъркам и май не намерих опция за разделение на птици от бозайници. Моля, ако някой по-сериозен потребител има мнение и натрупан опит по въпроса да сподели в коментар под статията.
Общо взето това е единственото като оплакване от фокуса, като се има предвид, че не съм го тествал и с много висок клас обектив, а почти само с Canon RF 100-500mm f/4.5-7.1L IS USM, където слагайки кроп фактора получвах един 160-800 mm обектив.
Освен изброените „очофокуси“ има и така наречените моторни спортове, който режим е подходящ за снимане на мотоциклетисти или коли с отворен кокпит. Тук фокуса търси каска (око е трудно да намери) затова тази опция е валидна за мотористи или пилоти от типа формула, на които се виждат каските (макар с тази опция хало при новите коли…).
ISO чувствителност
Canon EOS R7 е с диапазон на ISO от 100 до 51 200. Субективно е колко е използваемата стойност, защото често зависи от общия контраст в кадъра. Една снимка, снимана през деня на сравнително дифузно осветление, може да няма проблем на 6400 ISO, но да речем нощна снимка на улично осветление може да накара кадъра да изглежда „врящ“
Снимано в студио на контролирана среда и после разпечатано на хартия, по мое мнение до 3200 ISO е ок за професионална работа. Снимките са директно от RAW без включени компенсации на шума.
Все пак мисля, че изображенията от Canon EOS R10 някак повече ми допадат на високо ISO.
Може да видите примери 100% кроп от кадъра
Серийно снимане
Canon EOS R7 може да снима в серия с максимална скорост от 30 кадъра в секунда, но на електронен затвор. Да, абсолютно безшумно, без вибрации, не скъсява живота и на затвора, но все пак съществува възможност за деформация на движещите се обекти заради „шутерроулинг ефекта“, който не е на 100% премахнат. Все пак на такава серия снимате бързо движещи се обекти, а не статични такива.
Аз предпочитам механичния затвор и затова и теста който направих е на такъв. Максималната скорост е 15 кадъра в секунда като тогава камерата снима без така нареченото затъмнение (Black out). Използвах скалата за тест на ISO защото тя има доста цвят и подробности и имитира реална картина от живота с тези си характеристики.
Снимах в RAW и cRAW формат, както и в различни стойности на ISO защото от опит знам, че има значение.
Какви са резултатите:
Бърза серия в RAW на 100 ISO – 54 кадъра – буфера показва възможност за 38 кадъра.
Бърза серия в cRAW на 100 ISO – 104 кадъра (по официални спецификации дават 187 кадъра) – буфера показва възможност за 68 кадъра.
Бърза серия в RAW на 3200 ISO – 41 кадъра – буфера показва възможност за 32 кадъра.
Бърза серия в cRAW на 3200 ISO – 68 кадъра – буфера показва възможност за 47 кадъра.
Снимки при по-високо ISO са по-голям размер съответно и по-бързо напълват буфера? Мощта на процесора е достатъчна да компресира файла и да напълни с повече кадри буфера, но за това сериозен принос има и бързата карта. Аз използвам най-бързата в момента SD карта…
Ако решите да снимате с електронен затвор там резултатът е около 97 кадъра в cRAW или около 3 секунди снимане (споменах, че в електронен затвор скоростта е 30 кадъра в секунда). Това е по официални данни на производителя при 100 ISO
Възможна идея за повече кадри е да снимате 4К видео на 60 квадрата за секунда и след това да извадите квадрата (frame) който ви е харесал. Да, губите 14 битовия RAW, както и високата резолюция, но и почти 9 мегапиксела са достатъчни за голяма разпечатка – 30 х 40 см да речем.
Още едно условие е, че при 4К и 60 квадрата камерата снима в кроп режим.
Един нов интересен режим – RAW Burst. Полезен е за тези които дебнат точния момент и ахаааа… след това когато си гледаш снимките установяваш, че си закъснял с миг да натиснеш спусъка.
При този режим при натискане на полуспусък с цел фокус, камерата започва да снима с 30 кадъра в секунда, без да дава индикация за това. В момента, който натиснете спусъка до край, камерата записва половин секунда от преди натискането напълно на спусъка и започва да записва снимки след натискане на спусъка и така до около 147 кадъра (което прави около 5 секунди). Серията от снимки е обединена, не се виждат като отделени кадри. Фотографа може да влезе, да прегледа кой точно кадър му трябва и да запази конкретния избран такъв като реален RAW с пълна резолюция. Предполагам птичарите, ще се радват най-много на тази функция.
Ще добавя, че е нужна почивка от около 11 секунди преди да се направи нова серия в RAW Burst.
Видео
Не ми е силна страна тестването на видео. Да, използвам за свои цели фотокамери като видео такива, но снимане на ревюта, или лайфове. Сериозното видео заснемане си иска реални видео камери и това си е моя максима.
Все пак Canon EOS R7 може да снима до 4К видео с 30 квадрата в секунда при използване на целия сензор. Ако искате да снимате с 60 квадрата, то сензора минава в кроп режим и мисля, че общия кроп става х2. За снимащите дива природа това си е бонус, защото хем си имат реални 4К хем 600 милиметровият им обектив се е сдобил с двоен телеконвертор.
Нещото, което ми допада е отключената вече опция за продължително снимане… мисля до около 6 часа. Батерията разбира се няма да издържи толкова (около 2,5 часа), но по-надолу съм описал решение на въпроса.
Защо ми е нужно толкова дълго време за снимане? Понякога се случва да снимам предавания за колеги, които се излъчват на запис. Често тези предавания са по час, час и половина. Когато ги снимам съм принуден да спирам камерите на всеки 28 мин (застраховка) защото записа е ограничен до 29.9 минути. Така се губи темпо и ритъм. При опция за продължително снимане, просто пускам камерите сядам си на пулта и следя звука.
Може да е старо, но аз го разбрах съвсем скоро. Както се казва човек се учи докато… има мерак.
Ако използвате камерата за форматиране на SDHC тип карта, то камерата ще я форматира във FAT32. В такъв случай, когато записвате видео и размерът на файла надвиши 4 GB, то записът ще продължи със създаването на нов файл автоматично. Когато възпроизвеждате видеото, ще трябва да възпроизведете всеки файл с видео поотделно.
Използване на SDXC карти, форматирани през камерата
Ако използвате камерата за форматиране на SDXC тип карта, камерата ще я форматира в exFAT. Когато използвате exFAT форматирана карта, дори ако размерът на файла надвишава 4 GB по време на запис на видео, то ще бъде записано като един файл (вместо да бъде разделен на няколко файла).
Хубава опция с оглед, че след като снимате дълго видео (обясних кога) накрая имате един файл, вместо няколко и особено ако трябва да синхронизирате звук, то определено е супер опция.
Накратко, ако ще използвате Canon EOS R7 за снимане на видео с голяма продължителност то помислете за големи и задължително бързи карти.
Да зарадваме и социал блогърите, които снимат видеата си вертикално, защото така се виждат по-добре с оглед, че 90% от потребители те си държат телефоните си вертикално… Камерата може да снима вертикално и когато сложите видеото си на таймлайна за монтаж, или директно го пуснете в някоя социалка, то ще си излезе вертикално, както си е заснето.
Вход изход
Камера от такъв клас е ясно, че притежава всички необходими портове за професионална работа: за външен микрофон, за слушалки, за кабелно дистанционно, USB-C и HDMI вариант микро. Хич не съм фен на микрото, с оглед колко трудно се намират дълги кабели, а както знаете снимам доста лайфове, дори и извън студиото и се налага камерите да са далече от пулта за управление.
Интересно ми е как ще се развие новия сериен порт (всъщност може би греша… по-скоро е серийна шина (serial bus)), който ще позволява закачането на аксесоари без нуждата от кабел. За сега само светкавица, но тепърва предстои да се разбере.
Батерия и външно захранване
Добре познатата, но обновена LP-E6NH е батерията, която идва с Canon EOS R7. Може да използвате и по-стар модел батерии, дори и от най-първите. Те обаче е възможно да имат по-малък капацитет и да не поддържат зареждане през USB-C порта. Не съм тествал колко време издържа батерията, но това е строго относително според начина на снимане на всеки и какво се снима.
Сериозен недостатък, за който чух коментари, е невъзможността да се сложи допълнителен батериен пакет, в който да има две батерии, а и камерата да стане още по-удобна, когато я закачите на някой 600 мм. да речем.
Има решение на въпроса макар и не толкова елегантно. Canon EOS R7 може да се зарежда през USB-C порта. Освен това, когато е включена и е в снимачен режим, независимо фото, или видео и има включено захранване в USB-C, то камерата работи на постоянно захранване (батерията трябва да е в камерата) и на дисплея се вижда иконка „щепсел“ до иконката за батерия. Това означава, че може да използвате външна енергийна банка ако планирате да снимате продължително време.
Трябва да изпълните едно много ВАЖНО условие. За да работи коректно, заряда или подаването на постоянно захранване, зарядното или енергийната банка трябва да са тип PD (Power Delivery). Това е интелигентна система с процесор, която си комуникира с устройството към което се подава енергия и така се подава точно колкото е необходимо.
Доволен съм от факта, че мога да осигуря постоянно захранване на камерата през USB-C порта, защото е далеч по-бюджетно сравнено със системата с „фалшива батерия“ и постоянно захранване към нея. Да, блокирате USB-C порта за случаите, в които искате да използвате камерата за уеб такава и от там за лайф стрийм, но всичко идва според приоритетите. Аз използвам за лайфовете HDMI порта.
За финал
Три пъти чета и си казвам „ толкова много писане, а почти никаква информация“. Наистина има още какво да се напише за камерата, но кой ще го чете.
Месеците преди нова година по разни събития ме питаха Canon EOS R7 или Canon EOS R10… макар десятката да е по-евтина, то екстрите, с които разполага седмицата правят камерата да е предпочитания избор, ако ще се занимавате с фотография, или средно ниво видео заснемане. Да, на мен ми е конфликт прекалено голямата резолюция, но пък в модерния свят това е едно от нещата, което е търсено.
Сега и частта която няма общо със статията, но има общо с Photo Cafe. Някои от вас знаят, други още не, но през 2022 година, ние – екипът на „Кафето“ създадохме една книга, насочена към фотографите искащи да направят своите първи стъпки в студийната фотография.
Ще откриете, какви са различните светлинни източници, с каква светлина светят, как да я измерите, как може да рисува и как да създадете своето първо студио. Може също да си я прочетете като леко четиво, написано изцяло в стила на Photo Cafe, а и купувайки тази книга вие подпомагате съществуването на сайта, който вече 11 години ви дава надяваме се полезна информация от света на фотографията.
За десерт малко снимки с Canon RF 100-500mm f/4.5-7.1L IS USM
