Днес с няколко думи ще споделя за новата опция на Canon EOS R5 – снимане във висока резолюция – 400 мегапиксела. Нова, защото дойде с последният ъпдей на фърмуера – 1.8.1 Трябва да го инсталирате, което не е никак сложно и в менюто, раздел фотография, пета страница ще се появи още един ред за активиране на „снимане във висока резолюция“.
Каква е идеята за снимане във висока резолюция с оглед, че по подразбиране Canon EOS R5 снима в резолюция от 45 мегапиксела, която сама по себе си е доста висока резолюция… Няма масово приложение честно казано. 400 мегапиксела не се използват в ежедневието. за себе си открих две приложения – макро фотография и репродукционна фотография. Това е мое мнение, без да се обвързвам с официалните идеи на фирмата производител. Тъй като имах камера под ръка, я ъпдейтнах на бърза ръка и се заиграх с 2-3 обекта за да добия представа за новата опция. Не ми е за първи път да снимам в такъв режим. Canon доста късно го въвеждат и то хм… бих казал с по-малко възможности от колкото е при някои други марки. Да, най-висока резолюция спрямо всички, но…
Ето и някои условия за използването на режима „висока резолюция“
- Създаденият файл е JPEG качество L
- Не може да използвате светкавици
- Стабилизацията се изключва и не е активна
- Не може да използвате EF-S обективи (с преходник), RF-S обективи, както и RF 5.2mm F2.8 L DUAL FISHEYE. С тях камерата няма да може да създава снимка със супер висока резолюция.
- Употребата на статив е препоръчителна до степен задължителна.
- Сниманият обект трябва да е неподвижен.
- Възможно е да се появят светли и тъмни ивици при снимане с осветление, което примигва. В такива случаи е добре да се снима на по-бавна скорост.
- Записването на картата отнема известно време, тъй като изображенията се обединяват след заснемане. [BUSY] се появява на екрана, докато изображенията се обработват и снимането не е възможно, докато обработката не приключи.
- Отнема известно време за показване на изображения, които са заснети с тази функция. Може да е по-удобно да прегледате изображенията на компютър.
Защо не могат да се използват „S“ тип обектив? Когато поставите такъв, камерата кропва матрицата в режим APS-C, съответно няма да се получи 400 мегапикселовата резолюция. По отношение на светкавиците, не съм сигурен дали се прекъсва контакта към гнездото за светкавици, но презумпцията е, че се заснемат 9 кадъра последователно с максимално бърза скорост, а само някои топ генератори, или студийни светкавици биха издържали на серия. Така или иначе, аз нямам такива за да пробвам. Стабилизацията няма как да е активна, защото системата за стабилизиране участва в изработката на снимката. За статива мисля е ясно, щом трябва да се направят 9 снимки, както и защо обекта да е неподвижен. Комбинирането в един JPEG кадър е добра и лоша новина. добра, че не се занимавате с постобработка, лоша, че сте ограничен от към качествена постобработка.
За снимките използвах два LED панела. С малко по-лоши светлинни характеристики са и имат пурпурен нюанс, който малко трудно се чисти. Казвам го защото си личи на примерите, които не съм обработвал нарочно. по време на тестването установих, че камерата не може да снима на скорост по-ниска от 1/2 секунда. Явно си има софтуерно ограничение с цел предпазване от разтрисане при много дълга експозиция (макар да сме на статив). Използвах висок клас статив Benro, даващ голяма стабилност. Заложих на дистанционен спусък и не мърдах по никакъв начин по време на снимане, с цел да избегна микро вибрации. Обективът бе Canon RF 35mm f/1.8
Избрах плюшак за тест, защото е с много власинки, които могат да дадат представа за промяна при висока резолюция.
Снимката в ляво е на висока резолюция, в дясно на стандартна. може да се ориентирате по данните в долния край на снимките за пикселите.
Тук може да видите разликата при максимално увеличение 100% на двата кадъра.
Недостатък на JPEG файла е освен по-ниският брой битове – 8, но това, че се получават артефакти, много от тях видими при равен фон.
За сравнение пускам и при увеличение 200% където още по-ясно се виждат артефактите. Възможно е в последствие от Canon да пуснат заснемане в RAW и после с помощта на външна по-мощна програма да се сглобят кадрите, но за сега ще трябва да се примирим с JPEG-a.
Тук показвам, защо обектите трябва да са неподвижни. лявата снимка е правена в режим „висока резолюция“ а дясната при нормално снимане. един от проблемите е, че осветлението не бе силно, а аз бях затворил доста диафрагмата. Снимах на минималната разрешена за този режим скорост – 1/2 секунда. При 9 кадъра ясно е, че секундарника ще измине 4,5 секунди.
При снимането във висока резолюция забелязвам, че има проняма в белия баланс, или по-скоро в засилване на пурпурният нюанс от който страдат осветителните ми тела. В RAW това лесно може да се коригира, но в JPEG е трудно. Снимките са в необработен вариант.
Друго което забелязах е разширяване на динамиката на кадъра. Има повече разработки в сенките отколкото в директният кадъра. В ляво е кадъра с висока резолюция. За съжаление се вижда и колко ужасно мръсни са предметите, които използваме в ежедневието си…
Една финална снимка за да покажа, че дори и да нямате силен макро обектив, в режим „висока резолюция“ ще се сдобиете с такъв, както е видно и от примерите по-горе.
Относно репродуцирането, за което споменах. Режимът е подходящ за снимане на картини и музейни експонати, които в последствие да се разглеждат детайлно. Вярно е, че се появяват артефакти, но все пак детайла е видим. Ето още една този път наистина финална снимка в която се вижда увеличена на 100% снимка и такава снимана в нормална резолюция и увеличена на 300%. Вижда се лявата снимка колко е по-чиста детайлна от дясната, която е по-мътна и назъбена, а тук честно казано не личат артефактите.
Дали този тип снимане може да измести средноформатните камери с техните високи резолюция не се наемам да гадая. Лично за себе си предпочитам да имам такава функция, от колкото да разсъждавам „за какво ми е“.
