Колкото и да е странно, но наскоро ми зададоха въпроса, защо нищо не съм споделял за снимането с използване на дистанционен спусък. Не за дистанционното управление, а за простото щракване. Като се замисля навремето дистанционният спусък вярно бе верен аксесоар притежаван от почти всеки фотограф. Днес… знам ли при това, че почти всеки от нас има смартфон в джоба си от който може да управлява камерата си не само да щракне, а и един куп настройки…
Каква е идеята на дистанционното щракване на спусъка? В днешно време най-вече за автопортрети или както модерно им казват „селфита“. Може би по-основната идея е, когато снимаме на по-бавни скорости от статив, да не разклащаме камерата в момента, в който натискаме спусъка. За използване при продължителни експонации.
Ок ще споделя няколко думи за това как да щракнем снимка, без да натискаме директно спусъка на камерата.
Да кажа, че дистанционният спусък се е появил в зората на фотографията, ще излъжа. В началото експозициите са били от порядъка на минути и дори не е имало затвор, а просто се е сваляла капачката на обектива. С откриването на по-светлочувствителни материали се е появил и затвора, който е осигурявал подсекундни времена и може би и първите дистанционни спусъци с оглед, че не е имало бутон за снимане, а това е ставало с така нареченото жило. Та жилото… всъщност я да го карам подред.
Към днешна дата може да открием доста начини за дистанционно снимане. Някои са механични, други са електронни, като електронните могат да се разделят на кабелни и без кабелни.
Механични
Естествено това са първите дистанционни спусъци и факт е, че се използва и до днес. Най-разпространеният вариант е така наречено жило. Представлява тънка гъвкава тръбичка със резба в края и с различна дължина в която има стоманена тел навита на стегната пружина. В единият край имаме бутало, а в другия край където е резбата – метална… клечка. Като натиснете буталото клечката се показва от тръбичката, като отпуснете се прибира.
За да се използва спусъка на камерата трябва да има пробита дупка с резба идентична като тази на жилото (а тя в повечето случаи е идентична, защото е заложен стандарт). Завинтвате жилото натискате буталото и металната клечка, която излиза натиска основата на спусъка, от там и стартира камерата.
Старите фотокамери от лентовата епоха почти 99% от тях имаха възможността да се завинтва жило в спусъка. Всъщност не съм прав. Нека кажем че това се отнася за камерите от преди АФ епохата при които електрониката не бе толкова много.
Напоследък освен с ретро дизайна започна да се завръща и опцията да може да завиеш жило на спусъка на модерната си дигиталка. Ето например официалната камера на Photo Cafe за 2022 година е FujiFilm X-Pro3, която има невероятно красив ретро дизайн и място на спусъка за завинтване на жило (или на така модерния „софт прес бутон“). Аз се възползвам от тази опция и използвам жило 50 см с възможност за заключване.
За какво служи заключването?
Единствено за случаите, в които искам да снимам на много дълга експонация. Например нощно небе, или пък съм поставил да речем НД филтър с 10 стъпки и снимам я течаща вода, я небе и това отнема минути време.
Защо различна дължина?
В повечето случаи механичния дистанционен спусък тип жило варира от 15 до около 80 сантиметра. По-дългото жило ни позволява да се отдалечим от камерата, а и според някои фотографи това намалявало вероятността да разклатим камерата… малко ми е странно това твърдение.
Интересното е, че освен с навита пружина, съществува и жило с въздух. Пак тръбичка, пак с резба в единия край, пак излиза метална клечка, но системата работи с въздушна круша, която когато се стисне въздушното налягане избутва металната клечка. Такива въздушни жила имат предимството, че може да са дълги по 2 до 6 метра и така да си направите автопортрет пред камерата, криейки умело ръката, в която стискате крушата зад себе си да речем.
За да завърша серията с жилото, ще спомена и още един вариант – механична самоснимачка, която се завинтва на спусъка по подобие както се завинтва жилото. В малка лека кутийка има пружинен часовников механизъм, който след определено настроено време (обикновено 5 до 15 секунди) задейства лост който изкарва металната клечка и така задейства фотокамерата, точно както да натиснете жило. Общо взето това си е чиста проба самоснимачка приложима към камерите които фабрично не са били оборудвани с такива.
Електронни
С навлизането на все повече електроника във фотокамери се появяват и електронните дистанционни спусъци. Макар и да натискаме механично спусъка на фотокамерата, то вече се задейства затваряне на електронна верига вместо система от механични предавки. Както казах по-горе електронните дистанционни спусъци може да разделим на две категории – кабелни и без кабелни.
Кабелните представляват в единия край куплунг бил той жак, пинове, usb или някакъв друг, който влиза в нарочно създаден за целта порт на корпуса на фотокамерата. В другия край имаме бутон, който имитира 1:1 работата на оригиналният спусък на фотокамера и има опция да бъде заключен, ако желаем да правим дълга експонация.
Натискайки бутона затваряме електрическата верига и камерата снима.
В почти всички случаи, понеже електронните спусъци управляват камери с автоматичен фокус, а там знаете натискането на бутона е на две степени (полуспусъка задейства фокуса, а пълното натискане затвора) то и при дистанционния спусък, бутонът е с идентични две положения на бутона. Това, че снимате камерата от разстояние не значи, че трябва да губите нейната функционалност.
Кабелните дистанционни не са особено дълги освен с много редки изключения. Около метър е максималната дължина. Освен в опростен вариант да активират спусъка на камерата, може да откриете и модели с допълнителни възможности като например: снимане през зададен интервал, програмиране на продължителна експонация с точност до секунда и други.
Съвременните дигиталки имат всички тези функции дори и при най-новите експонацията може да достига до 900 секунди, което си доста време. Все пак кабелните дистанционни се използва и днес, или поне аз използвам макар и за малко интересен и специфичен случай, за който ще разкажа в края.
Без кабелни
Инфра червени. Първите без кабелни дистанционни бяха на принципа на инфрачервена светлина. Същия принцип на който работи дистанционното на телевизора. Имаме предавател, а на камерата има вграден приемник със съответното червено прозорче пред него. Недостатък е, че не винаги сработват при силно слънце, отслабнали батерии и трябва пряка видимост.
Някои фотокамери имаха приемници в предната и задната част, поставени по начин позволяващ снимане от доста голям ъгъл. Самия предавател е компактен работи с батерия от типа CR2025 (примерно) и често можеше да се открие в малка калъфка на ремъка на фотокамерата.
Аз съм използвал такъв в студиото, защото бе бюджетен, а камерите, с които снимах нямаха място за механично жило. Принципно най-често се използва от любителите за общи групови/семейни снимки.
В момента има съвременен аналог на този тип компактни дистанционни спусъци. Вече работят с Bluetooth технология и най често са интегрирани в дръжката на малко по-високия клас „селфигега“ както и казвам. Да задействат предимно смартфони, но има такива, които мога да задействат и фотокамера, стига двете устройства да се свържат и сработят. Canon имат такова дистанционно, както камерите GoPro и 360 градусовата Theta. Факт е и че не всички марки фотокамери поддържат Bluetooth дистанционни… може би е свързано с факта, че „кой би си купил след като може да използвате смартфона си като Bluetooth дистанционен спусък“. Това е мое размишление, гледайки от собствената си камбанария.
Преди да продължа с новите технологии да спомена за друг без кабелен спусък.
Радиовълни
Предавател и приемник, които разменяха информация с помощта на радиовълни. На камерата се поставя приемника (най-често в гнездото на светкавицата), от него излиза кабел който влиза в порта предназначен за дистанционно управление. Във фотографа остава предавателя с бутон на него (пак двустепенен и с опция за заключване). Натиска се бутона, посредством радио вълни информацията достига до приемника, той подава команда през кабела към камерата и готово.
Първите такива дистанционни бяха с малки антени за случаите в които искаме да снимаме от по-далече, да речем 10-15 метра. Следващите модели вече се появиха с по-голяма носеща честота и позволяваха снимане дори и от 100 метра.
Кому е нужна такава дистанция? Може би на някои спортни фотографи (виждали сте предполагам как зад футболните врати има поне 20 камери) или на такава снимаща дива природа и дебнещи да се появи животно на определено място. Да, в студио също става с оглед на това, че колкото по-малко кабели се мотая около камерата, толкова по-добре.
Съвременни технологии
С навлизането на смарт устройства като телефони и таблети се появиха и програми, които посредством Wi Fi връзка се свързваха с камерата и могат да управляват почти всякакви настройки без кадрирането. Правите снимка и тя освен на картата, но и се трансферира към смарт устройството и може веднага да я видите на по-голям екран, обработите и споделите в социалките.
Използвам този метод за тайно снимане с фотокамерата си, докато уж имитирам, че снимам както е разрешено „САМО СЪС СМАРТФОН“, обяснявал съм и друг път тази хватка.
От няколко години в камерите се появи и Bluetooth технология, която позволява почти непрекъсната връзка между камерата и смарт устройството, без това да хаби много енергия. Така докато снимате нормално през камерата всяка заснета снимка може да се трансферира към телефона ви, или пък да използвате телефона като Bluetooth дистанционен спусък.
При използване на Bluetooth обаче нямате визуална връзка между камерата и смартфона, но както казах имате много ниско потребление на батерията.
Дистанционен спусък
Да, още е актуален аксесоар, макар повечето потребители да предпочитат смартфон и приложение за отдалечено управление. В студийната работа доста колеги от своя страна свързват посредством USB кабел камерата с компютъра и пак с програма директно настройват и снимат.
Тъй като в момента е доста актуално да поддържаш видео блог – накратко влог, то Canon и Sony пуснаха тип влогърски фото/видео камери, към които за по–голямо удобство предлагат малък тейбълтоп статив в който е вградено, или има опция да се откача дистанционно Bluetooth дистанционно управление. По този начин може да позиционирате камерата на маса, или пък да я държите в ръка, докато се самоснимате.
Аз използвам електронен кабелен дистанционен спусък защото на актуалната ми камера FujiFilm X-Pro3 съм завинтил „софт прес бутон“ и не искам непрекъснато да завинтвам и отвинтвам. А дистанционният спусък използвам, защото поне за момента съм леко влюбен в един свръх широкоъгълен фишай обектив, който обаче почти винаги вкарва части от мен самия в кадър (най-често крака). Затова използвам малък тейбъл топ статив на който съм закрепил дистанционното и вече снимам по дисплей и без да влизам в кадър.
Пускам няколко примера на съсипани кадри ей така за разкош.
