„Ърбън щрихи“ е първата ми асоциация, когато погледна снимките на Божидар Генков. Днешният ни гост е известен с графичния си подход към фотографията и всеки негов кадър вълнува, а в много от тях има скрита символика, която ще оставя да откриете сами. Самият той се определя като „Колекционер на моменти“, но ако аз трябва да му измисля прякор, бих перефразирала нещо познато – „Момчето, което говори с града“. И смея да кажа, че градът му откликва, разкривайки му съкровените си истории – разказани понякога в ритъм, понякога само нашепнати, но винаги провокиращи: какво ли още се крие в сенките?
Точно защото и аз обичам да търся различни градски разкази и като любител на архитектурата, реших да поканя Божидар в рубриката ни и се радвам, че прие. Надявам се и снимките, и личната му история да ви провокират да погледнете града с други очи. Мисля, че имаме нужда от това.
Да започнем с това – кой е Божидар Генков?
Когато този въпрос е с фотографска тематика, накратко отговарям: „Колекционер на моменти“. А извън нея – човек с фокус към вътрешния си свят, който отразява връзката си със света и заобикалящата го среда чрез мисли, чувства, усещания и събития. Накратко – симбиоза между по-голям процент интроверт и по-малък, но важен процент екстроверт.
Защо точно фотография и как се случи?
Като дете беше изобразителното изкуство, а сега е фотографията. Иначе казано – замених четката с обектива. А защо точно фотография? Може би защото спира времето. Защото дойде в момент, в който съм имал нужда от нея – от смисъл, от себеизразяване. Не мога да отговоря точно, но със сигурност благодарение на нея започнах да виждам отговорите на някои въпроси.
Повече хоби или този момент вече е прехвърлен?
Прехвърлен е моментът, но си е повече хоби.
Този въпрос винаги го задавам на нашите гости: Помниш ли първата си снимка и първата си камера? Какъв беше тогава?
Първата снимка конкретно – не, но първите си снимки с първата камера – да. Бях ентусиазиран приключенец, скачащ на сляпо в дълбокия свят на фотографията.
Снимаш предимно стрийт и документална фотография, и то в много минималистичен стил, при това в черно-бяло. Нещо в стил „По-малкото е повече“…
„По-малкото е повече“ – точно това е слоганът ми, когато става дума за артистична фотография. А другият вид е документалната – било то за удоволствие или под формата на комерсиален ангажимент, в който виждам смисъл. Документалната фотография ми е също на сърце, защото е сурова, истинска, емоционална и съхранява времето с фактите и емоциите в него такива, каквито са били.
Като продължение на предишното, какво е твоето лично послание, нещо което зрителят не вижда от първия път?
Философско и житейско. Философско-житейско!
Какви са най големите ти предизвикателства и има ли весел/комичен момент, който винаги ще помниш?
Житейски комични – много, фотографски комични – също. Но като пример ми е весeлият момент, когато ми кажат: „Еха… камерата ти снима страхотно!“, на което обикновено благодаря и казвам, че аз съм я научил на всичко, което знам за фотографията! J
В изкуството понякога има моменти на творчески блокаж. Какво правиш тогава и как намираш вдъхновение? Има ли имена, които също те вдъхновяват и от които си се учил?
О, това си е част от процеса… Дори в момента се чувствам по-творчески унил, защото през последните месеци не съм снимал нещо, което да ме удовлетвори артистично. Но използвам времето да гледам фотография и да наблюдавам себе си – как се променям като критерии, предпочитания и естетика за добрата фотография. Непременно това след време променя и начина на снимане. Често сравнявам такива периоди с две крачки назад за сметка на по-голям скок напред. Със сигурност има и имена, от които съм се учил. Моят стил е симбиоза от не един автор, на чиято работа съм се възхищавал. И това, според мен, е идеята – не да копираме, а да взаимстваме и да учим до момента, в който се изградим. Случвало се е хора да виждат снимките ми, без да присъстват имената ми, и да казват, че имам собствен стил, по който ме разпознават – а за мен това е голям комплимент!
Самият ти си преподавал на други хоби фотографи. Кой е най-важният урок?
Не е важно къде си в момента, не е важно откъде идваш – важно е какво носиш в себе си. Ако се развива и е достатъчно различно, силно и докосващо, резултатите не закъсняват.
Колко се вълнуваш от това как се движи пазарът на техника в нашата сфера. Кога настъпва моментът, в който предприемаш крачка към смяна на системата и има ли нещо, което към днешна дата ти липсва от тази гледна точка?
Вълнувам се, защото съм фотограф, който е симбиоза между техничар и артист. Следя тенденциите, макар че някои не ме засягат. Системата смених още в началото, оттогава само надграждам. А надграждам, когато търся удобство, изразено в това техниката да е естествено продължение на окото и ръката ми под формата на комфорт, качество и бързина. Различната техника е като различните моливи и четки за художника, затова не мисля, че трябва да сме пристрастни, а рационални, но и влюбени в техниката си. Към днешна дата може би ми липсва тук-там някой обектив… ха-ха 😄 Но чисто технологично смятам, че в днешно време техниката е на много високо ниво и от нас се изискват не толкова технични знания, колкото творчески умения, които, уви, не вървят правопропорционално.
Какво следва, какво се подава на хоризонта?
Само ако знаех… Изненадващо за мен краят на миналата година завърши с непланирана и набързо организирана първа самостоятелна изложба. Знам ли какво следва. 🙂 От нещата, които знам, е че ми предстои „покоряването“ на още няколко държави в международен план и кандидатстване за титлата „Артист на FIAP (AFIAP)“ към Международната федерация за артистична фотография. А на хоризонта се надявам да са неща свързани с творческо вдъхновение и нови добри фотографии.
