Ако сте от по-запалените фенове на фотографията, или онези които са направили първите си стъпки на лента, черно–бялата фотография няма да ви е чужда. Дори напротив, може би като мен, дори я предпочитате в някои случаи.
Темата за черно-бялото във фотографията е неизчерпаема. Техники, обработка похвати, филми и прочие. Всичко това са въпроси, за които едва ли ще ни стигне страницата. Пък и нека имаме какво да споделим и за друг път.
Това на което ще се спра днес е един жанр във фотографията, който мнозина предпочитат да представят в черно бяло и има защо – Архитектурата. Без да се спирам подробно на обработка и композиция, се надявам да изтъкна предимството, защо да покажем този тип фотография в черно и бяло.
Защо точно на нея ли? Директно отговарям – това е моят жанр. Едно вечно и величествено изкуство което пленява, изумява, и понякога те кара да се преклониш пред човешкия гении който го е създал. Имена няма да изброявам защото всяка епоха има своя гений успял да спре времето и да го заключи във форми, орнаментика, дори само в една линия. Богатството на архитектурата е необятно и именно това я прави толкова популярен и в същото време толкова труден за снимане стил. От древния дорийски стил, през средновековието, източния мудехар, готика, барок, рококо, ар нуво и ар деко, до модернизма и минимализма – и с това не мога да изчерпам стиловете. Едни от най-фотогеничните модели ако мога така да се изразя.
Да покажеш обаче красотата на едно изкуство чрез друго е тежка и отговорна задача. Ако човек не харесва архитектурата сама по себе си като явление, трудно би могъл да я пресъздаде. Kакто всяко изкуство тя трябва да бъде почувствана.
С какво обаче липсата на цвят допринася за визуалното представяне на архитектурата? В своята същност черно-бялото винаги е било израз на класа, лукс, драматизъм, аристократичност, а в случая защо не и на тишина. Тишина чисто метафорично, защото понякога не е нужно да казваш нещо за да изразиш своето удивление. Но в изкуството метафората е често използван похват. Изключително много символика има в черното и бялото – начало и край, светлината и мрак , добро и зло. Ако направите препратка към архитектурата ще откриете същите тези символи в много от орнаментиката, детайлите и формите. А липсата на цвят ги подчертава над всичко останало .
Та какво е архитектурата ако не форми и детайли!?
Може би едно от нещата заради които този жанр е красив и въздейства без цветове.
Има няколко имена в световната архитектурна фотография, които отдавна са разбрали това и чиято запазена марка от години е черно-бяло – Julius Shulman, Ezra Stoller, Balthazar Korab. Някои от тях са архитекти, което прави задачата им по фотографиране малко по-лесна. До тях ще наредя и един българин – арх. Николай Попов.
Така както във фотографията познаването на правилата ви дава повече свобода за действие, дори когато ги нарушавате, така в архитектурата понякога е добре да познаваш стила, и характерното за него, за да можеш именно на това да акцентираш. За въздействието си архитектурата разчита на форми и обеми, подсилвани от рисунъка на светлината, също както и фотографията разчита на светлина. За това винаги гледайте от къде пада тя и как осветява обекта ви.
Друга причина да се поинтересувате за характерното за даден стил е, че има стилове които в ЧБ не винаги стоят добре – стилове като Барок и Рококо. Макар, че винаги във всеки стил може да намерите изключения.
Едни от най-красивите неща в архитектурата са редуващите се форми, перспективата, симетрията, спиралите, мозайките или илюзията която създават някой елементи. Ще ги откриете във всеки един от архитектурните стилове. И ако ги покажете в монохром ще засилите ефекта им. Когато ги търсите, обърнете внимание на светлината в тях.
Да изброяваме характерното за всеки стил ще отнеме много време, а и все пак не сме специалисти. Всеки един от тях обаче, е толкова въздействащ с характерните си особености, че веднага ще разберете какво да подчертаете в композиционен план. Няколко съвсем малки примери – При древния дорийски стил това са колонадите – да ви подсетя това е основата на древногръцката архитектура. При готиката – о това е любимият ми стил признавам си – богатите скулптурни детайли като гаргойлите , вертикалните форми, кръстовидните сводове, често с форма на ветрило (особено в английската готика), шпиловете и летящите контрафорси от вън, при Ар нуво това са красивите ластри, пълзящите флорални мотиви, и изобщо вълнообразните форми (ще ги срещнете преди всичко в декорацията) … и още и още примери. Някои са внушителни и изискват да покажете мащаб, други са изящни и впечатляват с детайл. Т.е. от гледна точка на оптика тук най-подходящи ще са ви широкоъгълните обективи, тилт шифт за изправяне на перспективата ако искате. За да подчертаете детайла може да използвате различна оптика в зависимост от обекта и от идеята ви като цяло. Е разбира се в случаите когато “детайлът” ви е доста далече или високо дълго фокусната оптика върши чудеса.
Това беше като леко отклонение.
И така … как да направите добър кадър когато знаете, че всичко е светлина и само светлина.
Т.е. да композирате добре, да обърнете в черно бяло и да спрете до тук не изчерпва работата ви. Няма да покажете красотата с плоско и бледо изображение. Формите и обемите обичат полутонове, контраст, светлосенки и прочие. При черно-бялата фотография “рисувате” чрез взаимодействието на нюансите. Така, че колкото повече имате от зоните (зоновата система) в снимката си, толкова повече динамика прибавяте. Т.е. от 0 до 10 (255) – един реверанс към Ансел Адамс. (Една кратка пауза ако искате да хвърлите бърз поглед към статията ни за Зоновата система)Но не прекалявайте с двете граници за да имате все пак снимка, която при това да е балансирана.
Хубавото е, че всички тези неща можете да ги постигнете с функционалността на софтуера. О .. ако имате нерви и разбира се опция в камерата си да снимате директно черно-бяло, направете си този гъдел. Разбира се тук ще е малко по-сложно, защото ще трябва да прецените на място в момента на снимане как да настроите фотоапарата. Всеки един съвременен апарат има възможности за настройване на контраст, нюанси, цветове, експозиция и прочие. Ама какво ви говоря, това вие си го знаете. При този тип снимки обаче номерът е да прецените според обекта до колко да засилите контраста на камерата или някоя от другите настройки.
Т.е да се съобразите с моментната ситуация, светлината, формата и да си ги представите предварително без цвят. След това да настроите контраста и всичко останало, така че когато натиснете спусъка да има готово черно бяло изображение. Сложно ли ви се струва – по скоро досадно но е гъдел.
От друга страна софтуера върши тази работа за секунди, и така ни направи по-мързеливи от към мислене. Снимаме и после обработваме. Ако сте от този тип хора също има няколко варианта с инструментите на редактиращите програми, а предполагам и много от вас ползват един куп плъгини.
Метода които аз най-често ползвам е конверсия в черно бяло, при която мога да настройвам всеки един от цветните канали съобразявайки се с оригиналната снимка, Levels и настройка на микроконтраста, но обработвам предимно в Lightroom. Във фотошоп има и доста други варианти, като Grayscale, Gradient map, има вградени филтри на филми, които също може да се ползват като ефект, а за любителите на плъгините един хубав такъв е Silver efex на Nik software. Но както казах и в началото, на тези методи няма да се спирам подробно, защото ми се иска някои от тях да разгледаме в отделна тема с примери как работят.
