Здравейте отново. В предишните две срещи обсъждахме принципите на фокусиране: фазов, контрастен и хибриден. За тези които са се плацикали в приятни водни басейни, спасявайки се от жегите, давам време да наваксат, докато си забъркам едно фрапе.
След като знаем как работи нашият автофокус в зависимост от това каква фотокамера имаме, ред е и да видим как може да го използваме най-добре. Чисто класически фотокамерите има два вида автофокус – единичен и следящ.
Единичен фокус – при този режим след натискане наполовина на спусъка (или както е прието да се казва полуспусък) фотокамерата фокусира върху избраният обект и след като фокусира вие може да снимате. Елементарно а? Много добре ако снимаме неподвижен обект. Какво се случва, ако обектът е някое дете прекалило с шоколада, футбол, F1 или домашният ни любимец, който мрази да го снимате?
За всякакви подвижни обекти е добре да използвате следящият фокус. При него, натискайки на полуспусък, фотокамерата активира фокуса, той фокусира избраният обект и започва да го следи (до колкото е възможно) в кадъра независимо дали идва към вас, или бяха назад или мърда в ляво или дясно. В точния момент натискате спусъка и хоп имате снимка на фокус.
Звучи идеално, но за съжаление не винаги е така. като всяка една технология и автофокуса търпи развитие към по-добро. В началото единичният фокус бе бавен, а следящият не, само че бе бавен, но и често изпускаше следеният обект. Един от факторите да се изпуска обекта бе наличието на малко АФ точки. В началото на ерата на автофокуса АФ точката бе само една – сама самотна. После започнаха да се появяват допълнителни и станаха 3, после 5, след това 9; 12; 19, и до днес когато има камери с почти 400 точки (това с почти 400 АФ точки по подразбиране са безогледални камери, огледално рефлексните достигат в момента до 153 АФ точки).
Колкото повече АФ точки, толкова повече
Увеличаването на скоростта както и АФ точките подобри с много количеството снимки на фокус.
Знаем ли как да се възползваме от многото АФ точки? Сега ще визирам предимно огледално рефлексните фотокамери с фазов фокус.
Броят АФ точки зависи от класа фотокамера. По-високия клас логично има повече. Е… съществуват и изключения, когато нисък клас камера е “наблъскана” с мноооого екстри. Високият клас камери често имат и опции как да разполагаме с всички тези АФ точки:
Една АФ точка. Означава, че използваме само една от всички АФ точки и с помощта на джойстик или скролери я местим из между всички възможни. Удобно е при снимане на статични сцени и дава най-голяма гаранция фокуса да е там където сме указали. Ще спомена, че централната АФ точка е най-точна по отношение на фокус. Все пак изображението в центъра на обектива е най-качествено от там и най-добро фокусиране. Колкото по в края е дадена АФ точка, толкова повече има шанс фокуса да не е перфектен.
В 80% от времето използвам единична точка и единичен фокус. Снимам от самото начало на АФ фотокамерите и съм свикнал да фокусирам по централна АФ точка, да задържам на полуспусък и да прекадрирам, ако се налага. Отнема повече време, но фокусът ми е по-точен.
Група от АФ точки – най-често 5 до 9 съседни, които се движа в група измежду всички избрани. Групите могат да бъдат два вида: с водеща АФ точка (намираща се в центъра на групата) и с равни права. Какво означава това. Първият вид групиране е нека да кажем усъвършенствана единична АФ точка. Групираните около нея точки помагат в случаите в които в централната за групата точка няма изявено място за фокусиране. Знаете вече автофокусът е капризен по отношение на повърхността, на която фокусира. Ако в централната точка на групата се случи да има да речем гладка повърхност, но в някоя от съседните има добра за фокусиране повърхност, то АФ системата ще се възползва от страничната зона. Обикновено групите са стегнати и това позволява АФ с почти минимална грешка. При вторият тип групи – тези с равни права – логично е да няма водеща точка и фокуса може да попадне във всяка една (или във всички, ако са на една равнина) АФ точка.
Лично аз предпочитам снимане на единичен фокус с първия тип групирани точки (стига камерата да има такава опция) Използвам най-често този тип на фокусиране, когато снимам репортажи и не мога да търся конкретно единична АФ точка или нямам време за прекадриране.
Всички АФ точки. Режим, в който фотокамерата сама преценява къде да бъде фокусът. Фотографа няма никаква намеса в този процес. Като се замисля стандартният режим “зелено квадратче” работи по подразбиране на всички АФ точки. Почти винаги снимките които правим на този режим са на фокус, но не рядко се случва да не е там където искаме. Преди години в режим всички точки камерата фокусираше по най-близко стоящият обект. Има някаква логика, защото често най-близкият обект е сюжетно важен. Виждал съм не една и две снимки, при които най-близкият обект въобще не е бил важен: например пътен знак в единия край на кадъра и близо до камерата, който е на фокус, а хората, които са се подредили в центъра на кадъра и са по-далече, не са. В последните години се появи технология за разпознаване на лица в кадър и АФ системата започна да търси първо лица в кадър и да поставя фокуса там. Въпреки това не съм много фен на това камерата да избира вместо мен къде да е фокусът.
Това при единичен фокус.
Единичен или следящ фокус?
При следящ фокус нещата са малко по-различни. Тук също може да се използват различните видове групи, единична АФ точка или всички точки, като системата има и подобрения валидни само за следящия фокус.
Идеята на следящият фокус е да държи на фокус движещи се обекти. Тук е благодатно да имаш много АФ точки на разположение. При следене на обект АФ точките си прехвърлят една на друга обекта докато той се движи в кадъра. Ако са малко то лесно могат да го “изтърват”. Повече АФ точки означава, че са по-нагъсто и покриват и по-голяма площ от кадъра. Съответно шанса за изтърване е минимален. Тук както и при единичния фокус има опции за избор измежду различни режими на АФ точките.
Единична АФ точка – за случаите, в които следите голям обект запълващ голяма част от кадъра. В зависимост от това как ще кадрирате, може да преместите АФ точката там където искате да седи обекта в кадъра. ТРЯБВА да следите обекта с камерата си и да се стремите да не избяга от АФ точката. Избяга ли, АФ точката веднага ще си намери друг обект за фокус попаднал в полезрението й.
Група от точки дали с централна или с равни права. Същото както при единичната точка, но когато става за по-дребен обект, който може да бъде лесно изпуснат, ако снимаме на една точка. И тук трябва да следите обекта с камерата и да се стремите да не избяга от избраната АФ група.
Идеята на описаните по-горе методи е, ако желаете специфично кадриране на обекта например в лявата част на кадъра. За случаите, в които не търсите специфично кадриране може да използвате всички АФ точки. Тогава камерата си прехвърля обекта от точка в точка и не е нужно чак толкова прецизно следене. Накратко опцията за всички АФ точки работеща не толкова добре при единичен фокус, е много приятна идея за случаите с динамичен следящ фокус.
В съвременният следящ фокус има опция за изчисляване на скоростта когато обекта се движи срещу камерата. Така следейки обекта, камерата държи фокуса на определено разстояние пред него. Защо? В момента на натискане на спусъка до задействане на затвора изминава време в което сниманият обект ще се премести, особено ако е бързо движеща се кола (или някакъв фърчолет). Чисто механично има закъснение докато снимачната система се задейства. Какво получаваме? Снимка с липса на фокус върху обекта който сме фокусирали. В случая АФ системата държи изпреварваща позиция на фокуса (настроена според закъснението на снимачната система) в момента, в който камерата “щраква” то обекта, който следим е влязъл на фокус. Хубаво е да си прочетете упътването за употреба, за да се запознаете с различните опции на следящия фокус.
Огледално рефлексна или безогледална фотокамера
Такааа до тук писах само за DSLR или SLR камерите с техния фазов фокус. Какво се случва с безогледалните фотокамери притежаващо контрастно детекторен или хибриден автофокус?
Горе долу нещата са сходни. Тоест независимо от принципа на фокусиране фазов или контрастен винаги има АФ точки и евентуалното им групиране. Има обаче някои допълнителни екстри:
АФ точката може да променя размера си при огледално рефлексните камери това е почти невъзможно докато при безогледалките е възможно (при някои модели) размера на АФ точката да се промени до 17 пъти. Това е валидно само при използване на единична АФ точка. Какво ни дава това? Прецизност. Ако сниманият обект е далеч от нас, една голяма АФ точка ще даде по-лош фокус заради грешка от колкото една малка АФ точка позиционирана съвсем точно върху сниманият обект. Споменах по-горе, че често снимам на единичен фокус с една АФ точка. Когато това е с безогледална камера, пръста ми освен на спусъка, но е и на скролера, с който коригирам размера на АФ зоната в зависимост къде е снимания обект. Отнема повече време, но качеството на фокус е осезаемо по-добро, а и нараства скоростта. Препоръчвам на снимащите с беозгледалки и имащи опция за размер на АФ точка да експериментират.
Друга екстра на безогледалните фотокамери – могат не само да разпознават лице в кадър, но има опция да го запомнят и да се задават приоритети.
Снимал съм с камери на които можеха да се запаметят до 20 лица и да се зададе приоритет на фокусиране.
Пример: сватба, запаметяваш лицето на булката, след това на младоженеца, на кума, кумата, баба, леля, стринка шуранайка, лелинчо и последният да затвори вратата. При групови снимки камерата сравнява лицата със запаметените и приоритетите. Ако на снимката е булката и всички горе изброени, то фокуса се държи първо на нея, ако я няма в кадър се търси следващия по приоритет и така нататък… Хитро, стига да имате нерви да правите такава база данни преди всяко събитие с хора.
Екстри при следящ фокус. Доста от безогледалките има дисплей управляващ се с докосване при единичен фокус е вълшебно, защото докосвате дисплея, където е сюжетно важният обект, камерата фокусира и снима на момента. При следящият фокус е сходно, докосвате дисплея, камерата запомня обекта и започва да го следи, а от вас се изисква натискане на спусъка в нужния момент. Може да промените мнението си и да чукнете върху друг обект, който веднага започва да се следи вместо първия.
Някои DSLR камери при снимане в LiveView притежават подобни екстри както изброените по-горе за безогледалните.
Още нещо, което трябва да знаете за следящият и единичният фокус. По подразбиране, когато снимате на единичен фокус докато камерата фокусира (дали вярно (често) или грешно (рядко)) затвора е заключен, тоест не може да снимате. Направено е с цел да се избегнат снимки, които не са на фокус.
При снимане на следящ фокус, затвора е отключен и може да се снима във всеки един момент. За съжаление може да уцелите момент в който обекта не е на фокус.
В последните модели камери има опция да променяте тези настройки. Може да отключите затвора при снимане на единичен фокус (независимо дали има, или не) както и да го заключите, когато сте на следящ фокус с цел търсене само кадри на фокус. Аз се възползвам от това заключване, защото обичам кадри на фокус.
Защо понякога няма фокус?
Автофокус или ръчен фокус?
АФ системите се развиват непрекъснато. Стават по-бързи, по-точни, но все пак имам моменти в които няма фокус. Понякога виновник за това е камерата, но често е снимащият или така нареченото ЗАУ (зад апаратно устройство). Често фотографа не избира правилният режим било като АФ точки, било то единичен или следящ. Лошата светлина оказва влияние, както и повърхността върху която се фокусира. И за да съм максимално досаден, много от нещата, за които писах по-горе ги има в инструкцията за употреба, затова и не се спирам да ви съветвам да я прочетете, ще се изумите колко много неща може вашата фотокамера.
Не се страхувайте да пробвате ръчен фокус в случаите в които автоматичният не е в най-добрата си светлина.
