Онзи ден, прелиствайки страниците на Photo Cafe ми направи впечатление, че последният път, в който съм говорил за автоматичното фокусиране и неговите възможности е било през 2016 година, тоест преди 6 години. За този период от време точно автоматичния фокус претърпя изключително бурно развитие, на фона на всички останали технологии в цифровата фотография.
Макар и още да се произвеждат DSLR фотокамери, повечето производители вече обявиха, че преминават изцяло към безогледални системи и спират развитието на DSLR. По мое мнение последната DSLR фотокамера с най-добър автофокус е Canon 1Dx Mark 3 и то защото неговият АФ сензор загърби класическият си дизайн и бе заместен с такъв по подобие принципа на работа на безогледалките – фокус по матрицата.
Ricoh – собствениците на Pentax са последните мохикани в областта на DSLR камерите. Не съм сигурен дали ще надскочат това което постигнаха Canon а и кристалната топка в студиото мълчи по този въпрос.
Масовото разпространение на безогледални фотокамери доведе до ожесточена конкуренция между различните марки да създават екстри, с които да привличат клиентите на своя страна. Няма да рискувам с това коя марка, кога и какво е внедрила първа, защото споровете са големи, и понякога е просто разлика от часове между обявяването на камери със сходни черти „независимо един от друг“.
Усъвършенстването на технологиите позволи на безогледалките да фокусират толкова бързо, колкото и DSLR камерите, но освен това дадоха възможност за нови опции за фокусиране, както и безгрешен фокус. Наистина ли безгрешен? На теория да. На практика понякога е възможно да се случи отклонение, но е възможно да е на компонентно ниво – неразбирателство между механика и електроника.
Принципа на фокусиране при безогледалките елиминира грешката, която може да се случи при DSLR камерите. Там знаете фокусният сензор е в равнина различна от фокалната и дори и микрон разместване, или замърсяване на огледалата може да доведе до грешки от типа „преден“ или „заден“ фокус. Безогледалките фокусират върху самата матрица, тоест фокалната равнина и на теория няма какво да се обърка.
Липсата на точен фокус в 99,99% от случаите е задапаратното устройство…
Ще споделя какви са актуалните АФ глезотии, с които разполагаме към днешна дата, или по-скоро с каквито бихме разполагали, защото все пак при някои марки има повече екстри.
Фокус по око
Безспорно това е първото нещо, за което пита всеки тръгнал да избира нова безогледална фотокамера. Очите са прозорецът на тялото ни, затова търсим те да са на фокус, когато снимаме хора. Носът и ушите колкото и да са очарователни, никога не са будили особен интерес.
Един от първите опити за поставяне на фокуса автоматично от камерата, когато се снимат хора е разпознаването на лицата и съответно фокуса върху тях. С напредване на технологиите и процесорната мощ съответно освен лицето започнаха да се разчитат и очите на лицето. Това повиши точността на фокуса и зарадва особено много портретистите, използващи свръх светлосилни обективи, където точния фокус буквално е на живот и смърт, заради твърде плиткия „доф“.
Почти всеки по-сериозно снимащ хора фотограф бил той сватбен, репортер, или портретен използва фокус по око. Глезотията е, че камерите вече позволяват и избор кое око да е на фокус (макар по подразбиране те избират по-близкото). Когато снимате група хора камерата избира човека с най-близки, или най четими очи. С помощта на джойстика за АФ може да прехвърлите фокуса да е на други очи, или просто да се възползвате от екстрата „следене на обект в кадър“, да чукнете на предпочитаното лице и неговите очи ще са приоритетни, докато е в кадър и очите му са видими.
Споменах „четими“. Има моменти, в които камерата не успява да разчете очи в кадър. Има значение каква площ от кадъра заемат, дали са присвити, или пък с огромни мигли. Също така колко директно към камерата гледа снимания обект.
Моят опит. Знаете не съм чак такъв любител в снимането на хора. Предпочитам да снимам в режим единична АФ зона, която да си местя, където поискам, но винаги персонализирам един бутон, който като натисна да включва фокуса по око. Така лесно мога да спретна бърз портрет, без да се ровя в менюто.
Фокус по око – част втора
От известно време насам съществува алгоритъм, който освен човешки очи, разчита и открива в кадър очи на животни. Според мен е изключително добра опция и доведе до море от снимки на животни.
Да, не съм фотограф снимащ дива природа и не знам колко от тях са преминали на безогледални камери, с оглед твърденията, че DSLR камерите имат по-бърз АФ. Фокуса по око за животни мисля е сериозен коз за преминаването им към безогледалки. И тук както при хората окото е добре да е на фокус.
Признавам не съм пробвал този тип фокус. Последния път, когато снимах животни, въоръжен с 500 мм обектив бях с класически DSLR, който няма такава екстра, а ми се искаше. Имам обаче колега, с който работим заедно в сферата на фотографията, който има комплект адски красиви дакели, които често използва за модели. Та този колега споделя, че буквално се е родил с тази АФ технология и като доказателство пуска доста яки снимки в мрежата, а аз пресподелям една тук.
Хубаво е да се знае, че в менюто на камерата фокуса по око е разделен на такъв за хора и такъв за животни, тоест трябва да изберете кой ще използвате.
Фокус по обект
След като може да се разчете око в кадър, защо да не може да се разчитат различни обекти – коли, самолети…
Когато снимате бързо движещи се обекти, фокуса също е подложен на изпитание. За да се подпомогне алгоритъм разчита какъв е снимания обекти и поставя фокуса върху определен акцент.
Например състезания от F1 или мотоциклетизъм. Камерата разчита формите на колата / мотора и поставя фокуса на каската на пилота. При снимки на самолети, се търси кокпита. Някои фирми предлагат тези екстри насочени по-скоро към спортните фотографи, предполагам скоро ще ги видим в почти всяка камера.
Тук също е нужно да се избере какъв тип обект ще се снима от няколко предварително зададени предложения.
Управление на фокуса
В някои безогледални фотокамери има стотици, в други хиляди АФ точки. Да, обикновено са групирани в различни по размер единични АФ зони, или група от АФ зони. Местенето на тези зони в кадъра става по класическия начин с джойстик, или пък с по-новия – докосвайки дисплея на камерата, докато кадрираме през визьора.
Знаете, че когато доближим око до визьора, то дисплея на камерата по подразбиране угасва. В този момент той се превръща в голям „тъчпад“ по който с движейки палец, можем да местим избраната АФ зона навсякъде по кадъра. Може да намалите размера на активната зона на дисплея (например само ¼ от дисплея обхващаща дясно горе), което за мен с късите ми пръсти е добра опция. Много по-бързо е от „цъкането“ с джойстика и почти всяка безогледалка от среден и висок клас вече го има, затова и препоръчвам да го използвате.
Избягвах споменаване на марки до сега, но в случая Canon са единствени за момента като следните две иновации за управление на фокуса, които иновации имат сериозен напредък.
Превръщане на добре познатият АФ бутон в такъв за бързо местене на АФ точки. На снимката може да видите как класическият АФ бутон (на Canon 1Dx Mark 3) бе превърнат в микро тъчпад, благодарение на което с много пестеливо движение на палеца може да разходите АФ точката по целия кадър буквално за нула време.
Тази екстра бе въведена в топ (за сега) безогледалката Canon EOS R3.
Когато за първи път използвах този начин за управление бях искрено възхитен, защото както казах по-горе, аз предпочитам да снимам и да си местя само една точка, или в краен случай малка група (9 да речем) точки.
Много по-добра от плъзгането на палец по дисплей и в пъти по-добра от класическия джойстик.
Дали ще се появи в други камери? Нямам идея как седят нещата чисто патентно.
Управление с око
Не фокус по око, а управление с око. Правилно е написано. Това е способ, при който в зависимост къде гледате по кадъра във визьора, там отива и фокуса.
Това не е нова технология. За първи път се появява при Canon EOS 5 през далечната вече 1992 година, а по-късно и в още няколко модела. Коментарите на собствениците на камери с такива екстри бяха: „най-добрата опция на управлението с око е това, че може да се изключи…“
Оттогава подразделението Canon Medical Systems, което е специализирано в медицински изображения, разработва набор от технологии за сканиране на очи и запазването на изображения от тях. Подобно на пръстов отпечатък за очите, тези изображения позволяват на лекарите и оптиците да диагностицират проблеми, но получената информация също е дала на фото дивизията на Canon по-добро разбиране за това как изглеждат очите, което от своя страна доведе и до новата система за контрол с око интегрирана в Canon EOS R3.
До колко възраждането на „фокус с око“ ще покаже работоспособност предстои да видим.
Признавам, че опитът ми е много малък и е бил въз основа на калибриране по друго око, но въпреки това резултата бе на високо ниво. Предполагам, че подлежи на самообучаване според навиците на собственика и с времето ще работи все по добре.
Накратко
Новите АФ технологии много помагат, но и оставам с чувството, че все повече забързват живота ни. Още помня годините в които снимах сватби и репортажи с ръчен фокус и пак правех снимки. Сега когато поставя ръчнофокусен обектив на камерата си и някак в началото имам лек дискомфорт, докато вляза в спокойните релси на мислене на кадъра докато фокусирам по-бавно.
Все пак предпочитам да имам най-добрия АФ, защото винаги мога да го изключа, за случаите, в които искам просто да почувствам по-дълбоко работния процес на снимането, използвайки ръчен фокус.
