Преди около пет години направихме един избор за основен работен монитор на Photo Cafe. Спряхме се на 27-инчов модел от професионалната серия ProArt на ASUS и оттогава през него минаха доста фотокамери, обективи, фотографии, видеа и, разбира се, немалко статии.
Пет години по-късно дойде време за смяна.
Решихме да спазим някаква своеобразна традиция и да добавим по един инч за всяка година работа, затова от 27 отиваме директно на 32 инча.
Шегата настрана, изборът на нов монитор този път беше малко по-различен. За пет години се промениха не само мониторите, но и начинът, по който работим. Фотокамерите вече масово предлагат значително по-висока резолюция, 4К видеото отдавна не е екстра, а ежедневие, софтуерът става все по-лаком за екранно пространство, а и с годините установих, че повече работна площ никак не ми е излишна.
Така на бюрото на Photo Cafe се появи ASUS ProArt Display PA32QCV.
Това не е монитор, който взехме за няколко седмици тест и след написването на ревюто ще върнем обратно. Това е новият ни работен монитор и идеята е през следващите няколко години именно на него да обработвам фотографиите, които виждате в статиите, да монтирам видео и да оценявам изображенията от техниката, която минава през ръцете ми.
Не сме пенсионирали и досегашния ASUS ProArt PA278CV. Шефът на кафето го добави към настоящия си 24-инчов монитор и в момента става триглед, гледайки два външни монитора и този на лаптопа си. Гледам, че е обърнала 27-инчовия вертикално… явно дизайнерска потребност. Аз все още си въртя главата вместо монитора.
Без да се разсейвам повече, се връщам към новия господар на визията в „Кафето“.
Дизайн
Както подобава на професионален монитор, дизайнът на PA32QCV е по-скоро функционален, отколкото опит да спечели конкурс за най-екстравагантна вещ върху бюрото.
На мен това ми допада.
При монитор, на който ще прекарвам часове в обработка на изображения, последното нещо, което искам, са лъскави елементи, светещи надписи и дизайнерски решения, които постоянно да ми напомнят за себе си.
Има, разбира се, и малко мрънкане от моя страна. При предходния ASUS ProArt PA278CV дизайнът нямаше толкова фин и луксозен завършек, но пък в основата на дисплея имаше метрично разграфяване. На мен то ми беше полезно – премествайки прозорец с мишката, лесно можех да преценя как би изглеждал при различни размери и резолюции. При PA32QCV това разграфяване вече липсва и ще ми трябва известно време да измисля с какво да го заместя.
Екранът е с диагонал 31,5 инча, макар за удобство оттук нататък да го наричам 32-инчов. Рамките са сравнително тънки, а самата повърхност е матова. ASUS използват покритие, наречено LuxPixel AGLR – Anti-Glare, Low-Reflection, чиято идея е да намали отраженията от околната светлина.
За фотографска и дизайнерска работа аз продължавам да предпочитам матов монитор. Да, лъскавият дисплей понякога изглежда по-контрастен и „уау“ на пръв поглед, но когато трябва да седиш пред него с часове и зад теб има прозорец или друг източник на светлина, отношението към отраженията бързо се променя.
Стойката позволява практически всичко, което очаквам от монитор от този клас. Височината може да се променя в диапазон 130 mm, наклонът е от -5 до +23 градуса. Екранът може да се завърти на 90 градуса и в двете посоки за работа в портретна ориентация. Добре е да знаете, че за да го завъртите, освен, че трябва да е максимално повдигнат на стойката, но и трябва да се наклони напред, за да се отвори място за завъртане.
Последното е особено удобно при обработка на вертикални кадри, макар да призная, че при 32-инчов монитор в портретна позиция човек започва леко да се чувства като пред информационно табло на летище.
След толкова текст смятате, че съм пропуснал почти задължителното видео? Нееее, налично е и е брутално дълго (тук все едно съм сложил емотикон „смееш се през сълзи“). Успях да го намаля от 60 на 30 минути и има немалко гафове, но ми харесва и реших да го оставя. Може пък някой да го издържи.
Гледайте, после продължаваме пак със сериозната част.
32 инча, но по-важното е 6К
Размерът е първото нещо, което се забелязва, но истинската причина PA32QCV да бъде интересен за фотографи и видеооператори е резолюцията.
Тя е 6016 × 3384 пиксела, или 6К, при плътност 218 пиксела на инч.
На хартия това са просто големи числа. При реална работа обаче разликата се усеща веднага.
Една 24-мегапикселова фотография например обикновено е около 6000 пиксела по дългата страна – практически колкото хоризонталната резолюция на самия панел. Това позволява изображението да бъде разглеждано пиксел по пиксел в изключително голям мащаб, без веднага да останем без място за инструментите на Photoshop или Lightroom. По височина, разбира се, 3384 пиксела не могат да поберат целите приблизително 4000 пиксела на кадър във формат 3:2, но огромната работна площ позволява да гледате фотографията в много сериозен мащаб и едновременно с това да имате място за инструментите.
При видео предимството е още по-видимо.
4К изображение може да бъде показано 1:1 и въпреки това около него остава достатъчно пространство за интерфейса, таймлайна и инструментите на Final Cut Pro или друга монтажна програма.
Това беше една от причините да погледна към 6К монитор вместо просто към по-голям 4К модел.
Имам ограничено пространство на бюрото и конфигурация с два големи монитора не е особено практична. Един 32-инчов 6К екран не замества напълно два отделни монитора, но дава достатъчно голяма работна площ, без бюрото да започне да прилича на център за управление на полети.
Ох… пак летище… Явно много ми се лети, щом за втори път го споменавам. Ако някой има свободен билет, бих го изразходвал… може и до Варна.
Връщам се на земята.
Преди да го взема, няколко души ме предупредиха, че 32 инча ще ми дойдат много и бързо ще поискам обратно 27-инчовия.
Е, не!
След няколко седмици работа на 32 инча, уж докато бях ваканция на морето, ми се наложи да седна отново пред 13-инчовия MacBook Pro.
Имах чувството, че обработвам снимки на телефона.
Явно връщане назад няма.
Матрица
PA32QCV използва IPS панел с 178-градусов зрителен ъгъл и 10-битово представяне на цветовете – над един милиард цветови нюанса.
Максималната честота е 60 Hz, което ясно показва и предназначението му. Това не е геймърски монитор, а работен инструмент за хора, занимаващи се с изображение.
ASUS посочват типична яркост 400 cd/m², до 600 cd/m² пикова яркост при HDR и типичен контраст 1500:1. Мониторът поддържа HDR10 и има VESA DisplayHDR 600 сертификация.
HDR възможностите са добре дошли, особено за видео, но аз бих гледал на PA32QCV преди всичко като на много добър SDR професионален монитор с възможност за HDR работа, а не като на специализиран HDR mastering дисплей.
За моята основна работа – фотография – 600 кандели така или иначе не са ми нужни.
Всъщност правя точно обратното – за ежедневната си работа свалям яркостта до 120 cd/m², но за това ще стане дума след малко.
Портове
Тук спрямо стария ни ProArt има сериозна крачка напред.
Разполагаме с HDMI 2.1, DisplayPort 1.4 DSC и два Thunderbolt 4 порта с възможност за daisy-chain. Добавени са USB Type-C и два USB Type-A порта, а Thunderbolt връзката може да осигури до 96 W Power Delivery.
Това позволява мониторът да се превърне донякъде и в докинг станция.
При нас това е особено удобно, защото с шефа на кафето използваме едно работно място. Аз съм основно с Mac mini, докато тя използва ASUS лаптоп. Когато седне да работи, един Thunderbolt/USB-C кабел може едновременно да подаде изображението към монитора, да осигури достъп до периферията и да захранва лаптопа.
Мониторът има и Auto KVM, което позволява една клавиатура и мишка да се използват с два свързани компютъра.
Това са от онези екстри, които в таблицата със спецификации не изглеждат особено вълнуващи, но когато всеки ден двама души сменят компютрите на едно бюро, започваш да ги оценяваш.
Цветови режими
PA32QCV предлага доста режими в ProArt Preset: Native, sRGB, Rec.709, P3, Adobe RGB, BT.2020, DICOM, HDR и два потребителски режима.
Има и M Model-P3 режим, насочен конкретно към работа с MacBook, като идеята е изображението на външния монитор да бъде максимално близко до това на дисплея на Apple.
Това е удобно, но както обикновено, аз предпочитам собствена калибрация.
Причината е проста: няма универсална настройка, която да е идеална за всяко помещение, компютър и начин на работа.
Фабрично калибриран, но…
Всеки PA32QCV идва фабрично калибриран и Calman Verified, като ASUS заявяват цветова точност Delta E под 2.
Мониторът идва и със собствен сертификат от измерването.
Когато направих първоначалната проверка с калибратора, разликата преди и след създаването на профила беше толкова малка, че визуално трябваше сериозно да се взирам, за да я забележа.
Това е добра новина.
Само че фабрично калибриран монитор не означава непременно правилно настроен за вашето работно място монитор.
Най-елементарният пример е яркостта.
При първото измерване получих стойност около 420 cd/m². Това е чудесно, ако искам да демонстрирам колко ярък е дисплеят, но за обработка на фотография нещата не стоят така. Говорил съм доста за това защо е нужна калибрация, а повече може да прочетете в тази статия.
Аз традиционно калибрирам мониторите си на:
6500 K цветна температура, 120 cd/m² яркост и гама 2.2.
Така работя от години и по този начин мога да поддържам сравнително постоянна среда при обработката и оценката на изображения.
Затова, независимо колко добре е калибриран един монитор фабрично, първото нещо, което правя, е да го настроя към собственото си работно място.
Calibrite – ежедневният вариант
За ежедневна работа използвам Calibrite Display Plus HL и оригиналния софтуер на производителя.
Причината е съвсем практична.
Цялата процедура – измерване, настройване, създаване и инсталиране на профила – ми отнема около десетина минути. Това е достатъчно бързо, за да го правя редовно, без да превръщам калибрирането в половиндневно занимание.
PA32QCV позволява хардуерна фина настройка на RGB каналите от самия монитор и при работата с Calibrite успях без проблем да постигна зададените 120 cd/m² и практически точна D65 бяла точка.
И все пак забелязах нещо.
Когато погледнем RGB кривите след калибрацията, те са много близки, но не лежат идеално една върху друга. Особено към по-светлата част се вижда леко разделяне между трите канала.
За ежедневната ми работа това не е проблем.
Но когато правя ревю на монитор, любопитството надделява.
DisplayCAL – когато реша да си причиня лабораторен тест
От години използвам и DisplayCAL, базиран на ArgyllCMS.
Това е великолепен инструмент, но ако сте свикнали със съвременни приложения от типа „Install → Next → Next → Finish“, DisplayCAL може да ви припомни романтичните времена, когато човек трябваше да заслужи правото си да използва дадена програма.
Особено на съвременен Mac с Apple Silicon.
След известно количество програмистки мурафети успях да го подкарам и с актуалната ARM64 версия на ArgyllCMS.
Защо си го причинявам?
Защото DisplayCAL позволява да получа много повече информация и да направя много по-прецизна настройка.
Само че има цена.
Време!
При Calibrite приключвам за около десет минути. При DisplayCAL с максимално прецизни настройки калибрирането и профилирането може спокойно да продължи над два часа.
Затова не използвам DisplayCAL като ежедневен инструмент. Вадя го, когато правя това, което наричам „лабораторен тест“ – когато времето няма значение и искам да изцедя максимума от монитора, за да разбера какво реално може.
И PA32QCV показа, че може доста.
Измерванията
След продължилите над два часа настройка и профилиране зададените от мен 6500 K се превърнаха в измерени 6492 K.
Зададените 120 cd/m² – в 120,5 cd/m².
Измереното ниво на черното бе 0,0775 cd/m², което даде реален контраст 1555:1.
Последното е особено интересно, защото ASUS посочват типичен контраст 1500:1. Нашето измерване практически потвърждава фирмената спецификация.
При цветовата точност Measurement Report даде:
Средно ΔE00 – 0,29
Максимално ΔE00 – 1,33
И двете стойности са в препоръчителните толеранси на DisplayCAL.
Тук трябва да направя едно уточнение. На екрана след създаването на профила DisplayCAL показва и други Delta E стойности – например average 0,60 и maximum 5,75. Това не противоречи на горните резултати. Там става дума за profile self-check с ΔE*76, докато при финалната верификация използвам ΔE00. Това са различни проверки и различни формули и директното сравняване на числата би било некоректно.
Цветовият обхват
DisplayCAL измери:
| Цветово пространство | Покритие | Обем |
| sRGB | 100% | 146,7% |
| Adobe RGB | 85% | 101,1% |
| DCI-P3 | 99,1% | 103,9% |
Тук има една подробност, която често води до объркване.
Покритие и обем не са едно и също.
Например измереният обем от 101,1% Adobe RGB не означава, че мониторът покрива 101,1% от Adobe RGB. Реалното покритие при нашето измерване е 85%. Собственото цветово пространство на панела просто има приблизително същия общ обем, но формата и границите му не съвпадат напълно с Adobe RGB.
При DCI-P3 получих 99,1% покритие, което дори е малко над официално заявените от ASUS 98%.
Не бих превръщал този един процент в състезание кой е прав. Различните измервателни методики, уреди и условия могат да дадат малки разлики. За мен по-важният извод е, че PA32QCV действително предлага практически пълно покритие на DCI-P3.
При Adobe RGB картината е различна. Получените 85% са значително повече от стария PA278CV, при който измерих около 74,5%, но това все пак не е монитор с пълно Adobe RGB покритие. Важно уточнение за фотографите, чиято работа е ориентирана основно към широкогамутен професионален печат.
А RGB кривите?
Тук стана интересно.
При калибрирането с оригиналния софтуер на Calibrite кривите бяха много близо една до друга, но оставаше малко разминаване.
След прецизната ръчна настройка и дългото профилиране с DisplayCAL трите RGB криви практически легнаха една върху друга.
Това не означава, че Calibrite е лош, а DisplayCAL добър.
По-скоро показва разликата между два различни начина на работа.
С Calibrite за около десет минути получавам резултат, който е напълно достатъчен за ежедневна професионална работа. С DisplayCAL отделям над два часа, правя значително повече измервания и ръчни корекции и успявам да изстискам последните проценти от възможностите на панела.
След приключването на това ревю аз отново ще използвам Calibrite за редовното си калибриране.
DisplayCAL ще чака следващия монитор, на който реша да причиня лабораторен СТРЕС тест.
За фотография
За мен PA32QCV преди всичко е фотографски монитор.
Не защото ASUS го определят така, а защото това е основното, за което аз го използвам.
32-инчовият размер и 6К резолюцията позволяват да гледам фотографията в много голям мащаб, без да губя работно пространство за инструментите. Плътността от 218 ppi прави изображението изключително детайлно, а матовото AGLR покритие намалява отраженията при продължителна работа.
100% sRGB е повече от достатъчно за работата ни в уеб, а 85% Adobe RGB показва, че мониторът не претендира да бъде най-високият клас специализиран proofing дисплей.
За мен обаче комбинацията от голяма резолюция, практически пълно DCI-P3 покритие, отлична цветова точност след калибриране и много добър реален контраст е много добър баланс.
За пребиваващите в София, могат да си направят разходка до партньорите ни от Photosynthesis и да видят и пробват модела на масто
За видео
Тук 6К резолюцията започва да има още повече смисъл.
Мога да гледам 4К изображение в реален размер и едновременно с това да разполагам с достатъчно пространство за интерфейса и таймлайна.
Наличието на Rec.709, P3, BT.2020 и HDR режими позволява мониторът лесно да бъде адаптиран към различни видео задачи, а DisplayHDR 600 и пиковите 600 cd/m² дават възможност и за работа с HDR съдържание.
Пак ще повторя – не бих го поставил в категорията на специализираните HDR mastering монитори. Там изискванията и цените са съвсем други.
Но за фотограф, дизайнер или видеооператор, който работи основно със SDR и периодично с HDR съдържание, възможностите са повече от интересни.
Финално
Когато избирахме PA278CV преди години, търсехме разумен професионален монитор, който да предлага достатъчно добра цветова точност, удобна работа и цена, която Photo Cafe може да си позволи.
Той си свърши работата.
PA32QCV вече е друга стъпка.
Не толкова защото е по-голям, а защото 32-инчовият размер е комбиниран с 6К резолюция, много по-широк цветови обхват, 10-битов панел, сериозна свързаност и достатъчно добра фабрична настройка, че дори преди калибрация изображението практически не ме накара да повдигна вежда.
След калибрацията вече бях убеден, че правя повече от добър избор. Средно ΔE00 от 0,29, реален контраст 1555:1, 100% sRGB и 99,1% DCI-P3 са резултати, от които трудно мога да се оплача.
И все пак най-добрият тест се оказаха не измерванията.
След няколко седмици ежедневна работа на PA32QCV се върнах за няколко дни към 13-инчовия си лаптоп.
Тогава разбрах, че връщане назад няма.
Свикнах с 32 инча.
А това означава, че след пет години, ако продължим традицията с по един инч на година, ще трябва да търсим 37-инчов ProArt.
Дано дотогава да имам по-голямо бюро.
И още нещо… Буквално докато довършвах тази статия и попаднах на една интересна джаджа – ASUS ProArt CaliContrO MCA02. Още по-интересното е, че на официалните изображения на аксесоара той е показан именно в компанията на PA32QCV.
MCA02 съчетава колориметър, контролер за екранното меню на съвместими ProArt монитори и ASUS Dial за работа с творчески приложения. Колориметърът може да се използва с ProArt Calibration, а при съвместимите модели системата предлага и хардуерна калибрация.
За съжаление открих MCA02 твърде късно, за да го включа в настоящия тест, а и предпочитам първо да го сложа на бюрото и да видя какво действително може, вместо да преразказвам рекламната му страница.
Затова ще се опитаме да вземем един за тест. Ако успеем, вече разполагаме с много добра база за сравнение – измерванията от Calibrite Display Plus HL и дългия „лабораторен“ тест с DisplayCAL. Ще бъде интересно да видим какво ще постигне собственото решение на ASUS със същия PA32QCV.
Така че тази история май още не е приключила…
