Нямам точни сведения, кога са се появили първите системи за измерване на светлина. Отначало всичко е било на базата на експерименти, а и светло чувствителността на филмите е била такава, че времето за експониране е било няколко минути… да речем 20… или при “по-новите” по 2-3 минути.
Занимавам се активно с фотография от да речем 86 година, на миналия век. Първата ми система за измерване на светлина, бе “правило 16” нарисувано на инструкцията в кутийката на филма (ORWO 22).
От дългогодишната практика съм установил, че приблизително това правили работи, защото филмите имаха голяма фотографска широта и можеха да се позволят грешки от диафрагма, дори 2… Да, професионални цветни диапозитиви като Fuji Velvia например искаха абсолютна прецизност, но правило 16 си е любителска система за измерване на светлина.
В музея на Photo Cafe сме събрали над 30 различни системи за определяне на светлина, от обикновени хартиени калкулатори, до електронни уреди.
Хартиения, или по-точно картоненият калкулатор е българско производство, не е много стар, предполагам някъде от 60 те години на миналия век и е по-скоро преводно и леко недодялано (или може би еко) копие на германски калкулатор, който всъщност е направен доста по-фино и е метален.
Нямам такъв модел от преди ВСС, нашият е от 70 та година, тоест по-нов от бг варианта. Хубавото на българският модел, е че е лесно разбираем (защото не знам немски). Приблизително добре се справя, ако се свикне да се работи с него. Няма нужда от батерия и понеже е картонен ще лесен за рециклиране. Няма голяма издръжливост – картона лесно се цапа, или се мачка.
Има подобни калкулатори с линейна система на работа, вместо с въртящи се дискове. Не съм попадал на такъв, за сега, но снимките, които съм гледал ги представят като по-опростени системи.
След калкулаторите се появяват и оптичните светломери. При тях имаме повишаване на нивото на определяне на светлина. Съществуват много прости системи като например така наречените “Logaphot”, малко по-сложни – “Diaphot” и още по – “Lens Scope”.
Тези светлоизмерители са на принципа на определяне пак на око на това кое от последното число в дадена поредица е четимо, а след това в зависимост от конструкцията на уреда, се определя експозицията.
Може би с малко по-точни от правило 16, или калкулатора, но и при тях говорим за субективност. Знаете окото сравнително бързо се настройва (акомодация) според осветеността, в която се намирате, което може да доведе до грешки при отчитането. За някои уреди има препоръка преди да измерим светлината, да поседим определено време със затворени очи.
Светломерите, които използват електричество са вече сериозни уреди създадени за много точно определяне на светлината.
Да, в началото не са били с много “екстри” и са имали ограничен диапазон на мерене, както и определен живот. Те са използвали фото чувствителен елемент, който е произвеждал електричество от светлината попаднала върху него. Както съвременните слънчеви панели.
С галванометър се е измервало произведеното количество електричество, което е било по-силно при по-силна светлина и респективно по-слабо при малко светлина. Стрелката на галванометъра се отклонява върху скала с нанесени на нея числа, а според тези числа се определя и експозицията.
Не е толкова просто както го описах… все пак трябва да зададем чувствителността на филма, та и тук има въртене на калкулаторни дискове, но пък получената експозиция не зависи от това колко е изморено или не окото ни, а е постоянна.
Друга новост при тези светломери е фактът, че (повечето) могат да мерят не само отразената светлина, както “Lens Scope” например, а и падащата, която всъщност е реалната светлина.
Заснел съм няколко видеа с по-подробна информация за работата на светломера и ето в това видео показвам каква е разликата в измерването между падаща и отразена светлина (около 3 мин).
Недостатък на светломерите с, нека го нарека фотоволтаичен елемент е, че с времето той се изхабява и уреда започва да дава грешни данни. Та ако намерите на тавана старият Зенит Е на дядо си, то има сериозен шанс неговия светломер да си е заминал и да не дава точни данни.
Докато не съм забравил да вмъкна, че светломерите вече не са само ръчни, тоест отделен от камерата уред, но започват да се интегрират в някои фотокамери още при самото им конструиране. Дали като допълнителен аксесоар, било то в пентапризмата, или малки уреди поставящи се на гнездото за светкавица.
С развитието на електрониката се появяват светломери, които не използват система за измерване на полученият ток от фоточувствителен елемент, а такива при които вече имаме батерия и електронна схема, както и фоточувствителна клетка, която не се изхабява и има много по-голям диапазон на чувствителност.
Дълги години тези светломери са еталон за професионално измерване на светлина. Може да ги видите във варианти със спотово измерване на светлина с различен размер на измерваната площ. Различни приставки за измерване на падаща светлина в зависимост дали искаме да измерим цялата заобикаляща ни светлина, или малка част от нея.
Почти всяка фотокамера среден и висок клас имат интегриран в призмата си такъв фотоелектрически светломер, благодарение на който се измерва експозицията.
Последното поколение светломери, които все още се произвеждат вече са с CCD елемент, който дава още по-голяма ефективност на измерването и голям диапазон от лунна светлина, до ярко слънце. Дори смартфоните имат възможност с приложение и използването на вградената камера да са своего рода точен светломер, а има и предложения с поставяне на допълнителна приставка да се превърнат ултра модерен светломер, флашметър и колориметър.
Разбира се, като функции са много напред с материала, сравнено с простите светлоизмерители, с които започнах в началото, но за да не става прекалено дълго, за любопитните могат да изгледат видеата с принципа на работа и типа на различните светломери.
В музея на Photo Cafe може да се запознаете с различни модели светломери, като надявам се набора от експонати ще расте, а и подаръци не отказваме :)
