Обектив, да поговорим за него – част втора

Обектив, да поговорим за него – част първа

Видно е, че предимно се използват варио обективи и то най-вече от финансови съображения. В следващите няколко реда ще се опитам да спомена различни типове варио и твърди обективи като започна от широките и се приближа към дълго фокусните.

Признавам аз съм пристрастен към широкоъгълите обективи и то към ултра широките обективи. С тях се снима малко трудно, защото заради конструкцията си много често деформират перспективата и я показват по начин, който нашите очи не са свикнали да виждат. Хубаво е точно сега да си припомните първите изречения за това що е нормален обектив, за да се ориентирате кой обектив какъв ще бъде.

Нещо много важно! Производителите на обективи произвеждат два типа обективи за 35 mm стандарт и за APS-C стандарт.

Всяка фирма си има собствени означения с които бележи кой обектив каква матрица може да покрие, например:

Тук не включвам Olympus и Panasonic които както знам си имат собствена пълноформатна матрица – micro 4/3 и обективите които произвеждат покриват само този стандарт.

Означението е различно и е хубаво да се информирате преди покупка. Ако имате камера с APS-C сензор то на нея може да поставяте както специално произведени обективи за този размер сензор, така и обективи произведени за по-големият сензор – 35 mm стандарт. Ако обаче имате камера с голям сензор – 35 mm то трябва да се ориентирате изцяло към обективи, които са създадени за този тип сензор. Има изключения, но нека сега не се спираме на тях

Най-късите – тоест широкоъгълни обективи във фото употреба са така наречените “рибешко око” или “фишай” за по-кратко фиш. От този тип обективи има два вида: пълно кадрови – които покриват целия кадър (в спецификациите ще прочетете, че покриват 180 градуса по диагонала) и сферични (които покриват 180 градуса по дългия хоризонтал), при които се вижда ясно изразено сферично изображение с черни краища. И двата типа обектива създават илюзията за сфера, но така нареченият сферичен фиш “хваща” повече. Защо? Просто: пълно кадровият фиш “вижда” 180 градуса, но по диагонала на кадъра. Сферичният също вижда 180 градуса, но по хоризонтала. Класическият пълно кадров фиш за 35 mm стандарт е 16 mm, за APS-C – 10mm. Сферичният фиш за 35 mm може да бъде 8 или дори 6 mm а за APS-C – около 6 или 4.5 mm. Фишовете са твърди обективи има едно изключение произведено от Tokina, варио фиш обектив за APS-C матрица. Обектива покрива 10 до 17 mm.

Лично аз харесвам пълно кадровият фиш, защото ми допада как се запълва целия кадър. При сферичния фиш кадъра представлява топка, подобно на коледна играчка. Той не запълва целия кадър – общо взето заема площ от 23х23 mm (говорим, ако снимате на 35 mm стандарт матрица).

Фиш обективите може да ги намерите както с автоматичен фокус така и с ръчен. Ръчният фокус тук не е особена спънка, защото поради екстремно широкият си характер тези обективи минават на режим “безкрайност” от 50 сантиметра нататък. Тоест всичко след 50 сантиметра от фотографа е на фокус. Общо взето фокусната гривна се използва само при екстремно близко снимане.

Ефектни са, но и с доста оптически грешки: нерезки краища и изявени хроматични аберации, плюс тотално нереално препредаване на геометрия и перспектива. Има опасност да ви стане любим и да прекалите с употребата му особено при снимането на лица.

След фиш обективите идва ултра широките. Тук има както твърди, така и варио обективи. Ултра широките обективи нямат сферично показване на изображението, но имат силно изразена линейна перспектива. Тя може да се засили или да се минимизира ако се намери точният ъгъл на кадриране. Харесвам да засилвам перспективата и затова често снимам в нисък ракурс, но ако се наложат професионални интериорни снимки, разполагам камерата така, че да изчезне почти напълно перспективната деформация. Ултра широк обектив се прави трудно. В него има много “стъклария”. Част от лещите изглеждат доста странно а челната обикновено е много изпъкнала. Има както за всеки от известните размери матрици. Като милиметри за Olympus – 7-14mm, за APS-C обикновено варират между 10-18 и 10-24 mm. За 35 mm опциите са 14-24 (за Nikon) или Sigma12-24, която се предлага с байонети за Nikon и Canon. Изброените обективи покриват приблизително сходен ъгъл на снимане (за справка питагоровата теорема от предишната ни среща). Твърди обективи не се срещат често (в момента се сещам за два 14 mm (Canon и Nikon и един Voigtländer 12 mm) и ще се направя на разсеян, като ги пропусна.

Потребителите с APS-C матрици могат да избират както из между фирмени обективи така и от независими фирми като Sigma, Tamron, Tokina. Обективите са среден клас най-често с твърда светлосила 4 или с варираща 3.3-4.5 като за ултра широк обектив светлосилата не е от голямо значение, а и голямата светлосила ги прави по-големи и тежки и доста по-скъпи.

Пак да си кажа, понеже съм пристрастен и понеже имам ултра широк в раницата си, то бих посъветвал, ако сте фенове на пейзажа или градската среда задължително да се обзаведете.

Широки обективи – обхващат диапазона 16-35 mm (за 35 mm стандарт) или 12-24 mm (за APS-C стандарта). Този сегмент е доста богат на твърди обективи с различна светлосила. Наложените “класики” (визирам и класическите 35 mm стандарт) са 20, 24 и 35 mm със светлосила между 1.4 и 2.8 диафрагма, като съществуват и супер светлосилни бройки като например Voigtländer 35/f1.2 20 и 24 mm са любими на пейзажните фотографи докато 35 mm е известен като “street” обектив. За потребителите с APS-C матрици аналози на класиките са 14, 16 и 24 mm. Предимство на твърдите обективи е по-малкото “кривене” сравнено с аналогични варио обективи, светлосилата и по-малкият размер, но недостатък е цената. Варио обектива може да излезе по-евтин а остротата да се подсили като се снима на диафрагми 8-11. Фирмите предлагат варио обективи в средния и професионалният клас. За 35 mm изразени широки варио обективи са 17-40; 16-35, 18-35, а за APS-C-12-24.

Широките обективи са подходящи за заснемане на архитектура, пейзаж, интериор, градска среда и въобще каквото ни хрумне. Могат ли да се снимат портрети? Да портрет може да се снима със всякакъв обектив стига да може да обосновем идеята си.

От широките обективи любим ми е 24 mm (или 16 ако съм на APS-C матрица). Тези обективи мисля са най-добре коригирани от към оптични дефекти и болестите на широкоъгълната оптика, като също така са доста компактни и лесно може да намерите място за един в чантата си. Имах удоволствието да снимам известно време с Olympus M.Zuiko 12mm f/2, който като си припомним математиката ще се досетите, че е приравнен 24 mm и резултатите от него бяха доста впечатляващи.

След широките обективи следва една серия варио обективи с доста широк обхват на действие. В тях влизат стандартните китови обективи с които са оборудвани повечето камери и още няколко модела допълнителни. Диапазона, който обхващат е хм… бих казал доста разнообразен. За 35 mm стандарт изявени представители са: професионалният 24-70/f2.8 – обектив от най-висок клас сред варио обективите. С постоянна светлосила независимо какво фокусно разстояние сте избрали и с добри оптични качества. За съжаление е доста голям и тежък. От среден клас може да избирате комбинации от 24-85; 24-105 или 24-120. Това са много добри обективи малко по-тъмни сравнено с флагмана 24-70, но за сметка на това предлагат по-голям диапазон на действие. Повечето имат оптична стабилизация, което горе долу успява да ги приравни с високия светлосилен клас.

За APS-C стандарта професионалният избор са обективите от типа… Всъщност тук трябва да отворя толкова голяма скоба, че е по-добре да го оставя за следващата ни среща, когато ще довършим останалата част от обективите.