Както казах в предишната статия, трябва да се обърне по-специално внимание на APS-C тип ориентираните обективи. При тях набора от обективи е доста по-голям и логично все пак в момента те са най-разпостранените. Има представители и в трите класа: базов, среден и висок.
Стандартно почти всяка камера (с изключение на професионалните) идва с китов (не ми харесва тази дума, но няма български аналог който да не е 2 изречения и половина) обектив който е 18-55 mm. Обръщаме се към Питагор с леко повдигане на вежди и той отговаря: да това приравнено към 35 mm означава, че обективът е аналогичен на 28-82 mm. Малко странни данни, но да те ни показват че това е средно обхватен обектив. Китовите обективи са базов клас, евтини с компромисно качество и не биха задоволили фотографите които търсят по-добро качество. Не могат да се похвалят със светлосила. Най-често те са с диафрагма 4 в широкият край и 5.6 в дългият. Често са с пластмасов байонет за да са по-леки. Новите версии имат стабилизация (освен ако не са за камери, които имат стабилизирани матрици) което малко компенсира лошата светлосила. Сред представителите на китовите обективи освен 18-55 са още и 18-105 и 18-135 mm тоест може да си изберете китов обектив който да е с по-голям обхват на действие.
Доста потребители остават с китовият си обектив, но една не малка част преминават на по-висок клас било то среден или висок.
Да кажем няколко думи за средният клас. Тук избора е голям. Почти всички фирми правят обективи в този сегмент. Най-често обективите са в обхвата 16-85 mm или варират с милиметър два нагоре надолу. Не могат да се похвалят със светлосила или поне не с максимална 2.8 по цялата дължина, но често са в диапазона на диафрагмите 3.3-4.5 което комплектувано със стабилизатор ги прави светлосилни образно казано. Изработени са от качествени материали, здрави са с метален байонет. Имат по-бързи АФ двигатели което осигурява и по-добър фокус. Факта, че са по светли от стандартните китови обективи им дава предимство при фокусиране в по-тъмна обстановка.
Важно е да знаете разликата от 1 милиметър при широкоъгълните обективи става много осезаема колкото по-малко милиметри е обектива. Затова като избирате обръщайте внимание колко милиметра е обектива в широкият му край. 16 mm е доста по-широк от 18 mm а говорим само за 2 mm. В дългият край разликата между 55 и 85 мм е доста в милиметри, но не се вижда почти никаква разлика като увеличение. За да се види разлика при дългите обективи трябва буквално да променим не с милиметър а поне с 50 милиметра.
Сред средния клас има и широкообхватни или ултра зум обективи. Представители 18-200 mm и 18-300 mm. Ако приравните към 35 mm стандарта, ще видите ,че 18-200 и 28-300 имат… направо са си 1:1 като зрителни ъгли. 18-300 от своя страна разширява още повече възможностите за снимане. Ще напомня само, че обективите с по-голяма кратност 10-16 поради многото оптични елементи дават по-лоши резултати като изображение сравнено с един обектив с кратност 4-5. За търсещите добро качество бих препоръчал комбинация от два обектива с обща кратност х10 вместо един с кратност х10.
Любим тип обектив при APS-C е 16-85 mm. Това е обектив който мога да използвам в 90% от времето на активно снимане. Ако обаче искам максимално качество с максимална бързина, ще избера обективите от висок (професионален клас)
Вече споменах кой е представителя за 35 mm стандарта – 24-70/f2.8 за APS-C аналога е 17-50/f2.8 (или с малко вариране сред различните фирми производителки). Няма да се спирам подробно на тях, защото мисля си вече казах не малко а ни предстои още път напред.
Прескачаме така наречените нормални обективи за които говорихме не малко при предишни срещи. След тях започват дългофокусните обективи. Тук твърдите обектива определено имат повече представители като дължини и светлосила. Интересното е, че тук почти не се срещат специално изработени за APS-C матрици обективи а с използват тези за 35 mm стандарта. Това е предимство защото като умножим по кроп фактора от х1.5 дългофокусният обектив става още по-дългофокусен.
Нека да започна с класическите дължини: 85; 105; 135; 200; 300; 400; 500; 600; 800 милиметра. Ако трябва да съм честен то първите четири дължини са да речем масово използвани. Милиметрите от 300 нагоре са по-специализирани и се използват от спортни репортери, фотография на дивия свят и папараци разбира се. Цената на тези свръх дълги обективи може да мине тази на хубава кола на старо или пък дори на базов клас нова кола. Да не говорим, че са огромни и тежки. Е споменах ги сега да се върна кум по-нормалните дългофокусни обективи.
85; 105 и 135 mm закачени на камера с 35 mm матрица са перфектната комбинация за портретна фотография. За APS-C матрица с нейният кроп фактор може би 135 mm обектив ще дойде доста дълъг и там конфигурацията би изглеждала така: 50; 85 и 105 mm.
85 милиметровият обектив (респективно 50 за по-малката матрица) го наричам портретник за близък бой. Моделите са приятни за работа и се предлагат в светлосила между 1.2 до 2 диафрагма. Голямата светлосила прави обектива голям на размер и влияе особено много на така наречената дълбочина на рязкост (боке) за която ще говорим в нарочна тема. Бюджетните обективи обикновено са със светлосила 1.8 а високият клас – 1.4 или 1.2на ентусиастите бих препоръчал бюджетните обективи, защото имат добър рисунък и острота и не страдат от силно изразени хроматични аберации (които са силно изразени при свръх светлосилните обективи). За да съм честен ще кажа все пак, че важи правилото на мечо Пух – колкото повече, толкова повече – или по-светлосилен “по-яка” снимка.
Ако не искате да сте толкова близо до модела може да се възползвате от 105 или 135 милиметровите обективи. При тях светлосилата варира около с някои изключения 1.8 или пък 2.8 (за по-евтини версии). Тези обективи съм забелязал не намират често място във фотографската раница. За разлика от 85 (50) милиметровите.
За портретните обективи ще отделим повече време при някоя от следващите ни срещи.
За останалите дългофокусни. Споменах вече за какво се използват най-дългите. Тези до 200 милиметра са да приближат обект, който се намира на относително близко разстояние. Рядко ги има в твърди версии най-често са разпространени като варио обективи дължини между 50 и 500 милиметра и имат представители във всички класове варио обективи.
Прохождащите любители най-често заедно с китовия обектив си купуват в комплект и базов клас дългофокусно варио с параметри 55-200 или 55-300 mm. И тези обективи са със сходно качество и светлосила както и стандартните китови обективи и вършат чудесна работа за забавление срещу скромна инвестиция.
В средният клас най-често се използва комбинацията 70-300 – по-добре изработен, по-добра светлосила, но и по-скъп. Тук Sigma като фирма производител на оптика предлагат много голям набор от комбинации в среден и висок клас (50-150; 50-500 100-300 и други варианти), може би е добра идея да хвърлите едно око.
Високият клас е запазен за класиката 70-200/f2.8 в средите на Nikon феновете царува максимата за мечтания бърз комплект: 14-24; 24-70 и 70-200 mm всички на светлосила 2.8 Хубава мечта само дето заедно с професионално тяло и раницата + някои дребни аксесоари излиза едно 15 килограма, а това си е доста повярвайте ми обиколих половин Европа с такъв комплект.
Когато избирате дългофокусен обектив от 100 милиметра нагоре оглеждайте се да е с вградена стабилизация. При дългите обективи има едно правило: колкото милиметра е обектива толкова трябва да е минималната скорост на която снимате – 200 mm – скорост на снимане 1/200 sec. Правилото е валидно за 35 mm стандарт ориентирайте се по него, за да видите според вашата матрица обектива колко mm приравнен е и се стремете да го спазвате. Например: APS-C със закачен на него 200 mm = 300mm тоест не трябва да падате под 1/300 sec. Наличието на стабилизация улеснява живота на фотографа. Благодарение на нея може да се снима на по-ниски скорости без голяма опасност от размазване на изображението. В зависимост от качеството на стабилизиращата система, тя може да ви помогне от 2 до 4 стопа, тоест ако сте с 200 mm и трябва да снимате на 1/200 sec, ако не ви стига светлината вместо да вдигате ISO чувствителността, може да свалите скоростта до 1/50 или 1/25 sec, като стабилизацията ще обере максимално треперенето на ръката. Все пак стабилизацията не е панацея и ако снимате на ниски скорости е хубаво да използвате монопод. Някои обективи си имат нарочно място за завинтване на монопода.
Не съм споменал за още две групи обективи: макро и такива с корекция на перспективата.
Когато снимаме с компактен фотоапарат то функцията за снимане на макро си е стандартна екстра. Това е възможно заради много малката матрица на камерата. Когато преминем на камера със сменяема оптика там матрицата е голяма и е нужен специален макро обектив за случаите, когато искаме да погледнем в света на пчелите и пеперудите. Темата за макро обективите е доста дълга и днес няма да я засегнем. Това ще се случи малко по-нататък във времето и се надявам да бъде интересна за вас.
Последният тип обективи са тези, които могат да коригират перспективата. Не са широко разпространени и имат много специфично поле на действие, а и се работи трудно с тях. Може да ги чуете под името тилт/шифт (tilt/shift) или перспектив контрол (perspective control) в зависимост дали са производство на Canon, или Nikon. Да има и други фирми които правят такива обективи, но основно са известни моделите на тези две марки. Лесно може да познаете обективите, като ги видите. Как? Оставям това на вашата находчивост.
И така измина още една среща. Скоро ще говорим за портретна или макро фотография а до тогава: До снимане.
