Tamron SP 90mm f/2.8 Di Macro VC USD

Още с появата първият модел Tamron SP 90mm се сдоби със славата за обектив с високо качество. Премина през няколко ъпгрейда докато се появи версията за която ще споделя няколко думи – Tamron SP 90mm f/2.8 Di Macro VC USD.
“Доларовата” версия както се шегуваме с някои колеги заради специфично USD съкращение в името (което всъщност означава, че в обектива има интегриран ултрасоник мотор) е събрала в себе си всички възможни екстри, които са на разположение на Tamron. Не случайно Tamron SP 90mm f/2.8 Di Macro VC USD бе сред отличените от EISA за периода 2013-2014 година.
Да премина направо на въпроса без досадни лирични отклонения. Tamron SP 90mm f/2.8 Di Macro VC USD се предлага в момента за три марки фото камери – Canon Nikon и Sony Alpha. Обективът е с оптична стабилизация. Всъщност моделите на Sony както знаем имат матрична стабилизация и затова обектива предназначен за тях се предлага без оптична стабилизация. Знам, че матричната стабилизация имам доста предимства, но ако трябва да съм честен оптичната стабилизация за мен дава предимство пред матричната. Мисля си, че можеше да се запази оптичната стабилизация и за Sony (все пак матричната лесно се изключва). В момента не съм на 100% сигурен дали този обектив се произвежда с байонет за Pentax.

Още в момента в който се хване в ръка издава стабилна и здрава конструкция. Идва в комплект с голям сенник, който когато не се използва може да се носи закачен на обратно. Винаги препоръчвам използването на сенника. Освен защита от слънчеви флеъри той е доста надежден защитник и на челната леща сравнено с UV филтрите. Сенникът е толкова дълбок, че не знам какво трябва да бръкне вътре, за да стигне до челната леща. Единственото, за което може да се съжалява е липсата на отвор (както при обективите Pentax) през който да се управлява, ако има закачен поляризационен филтър. Споменавайки филтъра… Челната леща не се върти, което означава безпроблемна работа както с поляризатор, така и със системи за филтри плочки и държачи.
За теста на Tamron SP 90mm разполагах с две тела на Canon – Canon 60D и новият модел Canon 70D. както знаете при Canon “кроп” фактора е х1.6 което означаваше, че през визьора имам визия все едно снимам с 144 mm обектив (приравнен към 35 mm стандарт). Винаги харесвам по-дългите макро обективи защото това ми позволява да не залепям буквално челната леща на сниманият обект.
Всъщност зачитайки се в името на обектива откривам кодировка Di, която означава, че този обектив е предназначен за камери с размер на матрицата 35 mm (ако кодировката бе Di II или Di III това означава, че обектива покрива APS-C или е предназначен за без огледални системи).
Е аз нямах камера “Фул Фрейм” както и казват и споделям мнение след снимки с посочените по-горе модели на Canon.
Да се върна в релсите, че пак се отнесох като дрезина към поляна за пикник. Споменах оптичен стабилизатор. Много е полезен при снимане на макро от ръка и позволява да се снима в моите треперещи ръце на времена като 1/30 sec. Разбира се при макро всяко трепване е адски видимо и затова не се предоверявайте и използвайте ниски скорости. Сериозните фотографи на макро използват статив а когато сте на статив е добре стабилизатора да се изключва. Самата стабилизираща система е доста тиха, но все пак при снимане на видео се чува бръмчене. Хубаво е да го имате на предвид. Режима на стабилизация е само един.

След стабилизацията идва ред на автоматичният фокус – АФ. Tamron SP 90mm f/2.8 Di Macro VC USD както споменах е с вграден тих вълнов мотор, а самата система за фокусиране е с движение на вътрешни елементи. Това носи предимства като скорост и по-важно – запазва целостта на обектива, тоест този обектив не се разтяга напред както някои по-стари версии и така спокойно може да кадрирате и фокусирате без притеснения, че изведнъж ще се приближите към сниманата бабалюга.

Скоростта на фокусиране е бърза като забелязах с новия Canon 70D се усеща по-голяма пъргавина. За бързината на фокуса имах най-тежкият тест – деца на градински рожден ден. Просто няма как да опиша какво представляват 3-5 годишни деца натъпкани със сладки изкушения да фучат и градина голяма колкото половин футболен терен.
За повишаване на скоростта на разположение на фотографа има превключвател на лимити с 3 позиции. Точно тези 3 позиции са нещо ново за мен. До сега съм попадал на макро обективи с два лимита. Тук се предлагат следните опции: пълен обхват на фокуса – обектива може да снима от 30 cm до безкрайност, среден обхват – от 50 cm до безкрайност и последният и най-интересен за мен – макро лимит – тук движението на фокуса е ограничен между 30 и 50 cm. Обичам да снимам макро и често съм се ядосвал от така нареченото “хънтене” на фокуса. Всеки макро обектив го прави без изключение дори и този за който пиша в момента. Адски е досадно и това ме кара често да снимам на ръчен фокус. Тук опцията да се ограничи фокуса между 30 и 50 сантиметра направо ми върна радостта от автоматичния фокус при макро. Споменавайки за ръчен фокус ще добавя удобната голяма фокусна гривна и опцията да се фокусира ръчно дори и в режим на автоматичен фокус, просто задръжте на полу спусък и ако не ви харесва фокуса лесно може да до фокусирате. Често използвам тази опция и много се радвам на обективи които я имат.
Tamron SP 90mm f/2.8 Di Macro VC USD е светлосилен макро обектив чиято светлосила 2.8 се запазва дори и когато сме на максимално близка макро дистанция. В случаите когато не се използва за макро маже да замести отчасти портретен обектив. Казвам отчасти защото изображението което дава е доста рязко и липсва онази специфична мекота която имат класическите макро обективи. Нямам предвид лошо боке, напротив бокето на 2.8 е много хубаво, но за един трениран фотографски поглед е ясно, че снимката не е правена с портретен обектив.

Безспорно най-добрата опция на Tamron SP 90mm f/2.8 Di Macro VC USD е думичката “макро” в името. Той може да снима 1:1 макро и поради неговата дължина позволява да не се заврем буквално в сниманият обект (или това е дежа вю или май вече го казах…).
Едно от нещата, когато тръгнеш да снимаш макро сред природата е това как в момента, в който си харесаш обект за снимки, от някъде се появява вятър, който мръснишки разлюлява това, което искаш да заснемеш. За толкова години снима установих как това е един неписан закон на Мърфи – вятърът е “любимият” приятел на макро фотографа! Въоръжете се с търпение и чакайте моментите на затишие.
Когато снимате макро макар Tamron SP 90mm f/2.8 Di Macro VC USD да е рязък дори и на диафрагма 2.8 ви съветвам да затваряте поне на 5.6 просто дълбочината на рязкост (доф а) е прекалено малка на 2.8 и ще се получи прекалено абстрактно фокусирана снимка.

Обективът е рязък още от 2.8, но най-добре работи при диафрагми 8-16, след това започва да се забелязва дифракция на светлина и от там спад на рязкост.
Почти не се забелязва винетиране на 2.8 като напомням, че го тествах с APS-C камера.

Аберация “бъчвичка” незабележима.
Хроматични аберации се наблюдават при 2.8 и са пренебрежително леки. Изчезват при по-затворени стойности на диафрагмата. Новите версии на Adobe CS6 и Adobe LR5 имат заложени корекции, от които може да се възползвате, ако снимате в RAW формат. За снимащите в Jpeg с новия Canon 70D могат да се възползват от корекции още в самата камера.
Имах късмета да си “играя” с Tamron SP 90mm f/2.8 Di Macro VC USD в продължение на няколко седмици и признавам си с мъка го върнах. Обектива си заслужава наградата на EISA и работата с него е удоволствие. Припомням много ценният лимитер между 30-50 cm както и бързият му фокус.

Малко ТТ данни и галерия снимки.

Каталожен номер	F004
Оптична конструкция (групи / елементи)	11/14 – 2 XLD елемента и един LD елемент
Зрителен ъгъл (по диагонала)	27°02’ (35 mm стандарт)17°37’ (APS-C)
Обхват на диафрагмата	f2.8 – f32
Максимално макро увеличение	1:1
Минимално разстояние	0.3 m
Растояние до обекта от челната леща при 1:1 макро	139 mm
Резба за филтър	58 mm
Тегло	550g
Дължина на обектива	114.5 mm
Диаметър на обектива	76.4 mm
Ламели на диафрагмата	9 (заоблени)
Аксесоари в комлекта	Сенник
Налични байонети	Canon; Nikon; Sony (без стабилизация)