За тези, които следят Photo Cafe, знаят, че всеки понеделник от 18 часа имаме предаване на живо в YouTube, където си говорим неформално за фотографията. В едно от предаванията подхванахме разговор за системните (ръчни) светкавици и ми хрумна идеята част от информацията да я пренеса тук.
Днес ще минем лек исторически преглед.
Дали системна, или ръчна няма особено значение как я наричате, но общо взето това е светкавица, която се закрепва в нарочно гнездо на фотокамерата. Има разбра се и изключения, където светкавицата е по-голяма и стои на шина закрепена към фотокамерата, но в множеството от случаите системната светкавица е закачена за самата фотокамера.
Връщайки се назад във времето, фотографите са търсили начин да създадат допълнителна светлина, за да могат да снимат в моменти, в които слънцето е слабо или отсъства. Появяват се първите примитивни светкавици представляващи дръжка и летва в Т-образна форма като върху летвата се посипва магнезиев прах, който се възпламенява с фитил, или електрическа искра.
В резултат имаме ярък блясък и доволно количество пушек, с две думи използваемо само на открито.
С времето магнезиевите светкавици се усъвършенстват и се появяват балони пълни с магнезиева субстанция, която се поставя в рефлектор и се пали посредством електрическа искра от батерия.
Имаме моментна ярка светлина, а пушека остава затворен в стъкления балон. Недостатък – след всяка снимка трябва да сменяме крушката, която е добре нажежена, затова някои модели са имали просто бутон за изхвърляне от гнездото. Досетете се какъв боклук е наставал след пресконференция в която има десетина фоторепортера и всеки прави по няколко снимки…
За кино маниаците гледащи филми от 30 и 40 те години на 20 ти век ще се сетят за какви камери става дума, но все пак пускам една снимка от WikipediA, защото нямам авторска такава.
В колекцията камери на Photo Cafe има умалена версия тип бокс камера с външна светкавица с малки магнезиеви крушки. Иначе казано освен за професионални цели, магнезиевите светкавици са се появили в умалени варианти и за любителски, като можеха да се намеря за активно ползване с камерите Polaroid някъде до към 80 те години на 20-век.
На магнезиевите светкавици е било необходимо време да се разгорят добре, затова ако обърнете внимание на по-старите фотокамери има два типа контакти за кабелен синхрон – М и Х като М е за магнезиеви светкавици, а Х е за съвременните електрони, които имат мигновена пълна яркост (да не се задълбаваме за хилядни части от секундата).
Технологията се развива и се появяват електронни светкавици, при които вече имаме ксенонова лампа, която може да се пали хиляди пъти повече преди да изгори, а отделената светлина е многократно по-голяма.
Недостатъци също не липсват като например нуждата да седим близо до контакт, защото светкавицата иска постоянно захранване от 220 волта. С времето този проблем бива решен като се създават инвертори, които от няколко батерии успяват да създадат изходно напрежение от 220 волта.
Фоторепортерите тръгнаха освен с фоточанта на рамо, но и с допълнителна (по малка) в която седеше устройството за заряд на светкавицата. Овъртолени бяхме в кабели както се казва, защото и аз хванах с малко времето, в което все още се използваха светкавици с нужда от 220 волта напрежение.
Друг недостатък бе това, че за да имате точна експозиция трябваше с един калкулатор, поставен на светкавицата да смятаме според ISO-то на филма, мощността на светкавицата и разстоянието до обекта да слагаме нужната диафрагма.
Това определено губеше доста време, макар с увеличаване на опита като фотограф, се запомняха данните и преценявайки на око разстоянието до обекта слагаш диафрагмата, а както си знаем филма “поемаше” и по-сериозни грешки…
Продължава да се развива технологията и електронните светкавици се сдобиха с батерии вътре в самите тях, което им позволи да са лесно преносими навсякъде, без нуждата от кабели, контакти, или разни външни захранвания.
Освен това се появи и автоматичен режим, позволяващ на фотографа да заложи определени настройки, а светкавицата се грижи сама за експозицията.
Скоро автоматичните режими станаха два: автоматичен и TTL – всеки с характерен начин на управление, но за това по-нататък.
И така светкавиците станаха по-бързо действащи, по-мобилни и удобни за работа. Започнаха да се правя в различни варианти като размер най-вече.
Основно се разделиха на два вида: такива, които седят в гнездото за светкавица на фотокамерата и големи такива, които се закрепват на шина до фотокамерата.
Светкавиците на шина позволяваха евентуално по-добра ергономия при снимане (спорно е) и разбира се по-голяма мощност от там повече светлина.
Някои от тях като например на германската марка Metz разполагаха с две светкавици (малка и голяма) разположени една върху друга. Интересното при този тип дизайн с две светкавици е, че по-малката работеше в случаи, в които основната (голямата) светкавица е насочена да отразява светлина от таван или отражател. В случая малката просто допълваше светлината от голямата.
Интересна система, ползвал съм я доста, защото имах и продължавам да имам стар Metz и честно казано понякога ми липсва, снимайки със съвременни светкавици.
Стандартно системните светкавици работят с 4 батерии (обикновено АА тип) по-мощните Metz-ове работеха с по 6, а някои дребни светкавици работят и с по две батерии. Дали алкални еднократни, или Ni MH презареждащи, решава фотографа сам за себе си. Хубавото е, че тези батерии могат да се намерят в почти всеки магазин за хранителни стоки (макар да не стават за ядене) дори и някое затънтено селце, където хляб Добруджа може и да няма… личен опит.
В момента единици светкавици използват подобно на фотокамерите специално произведени литиево-полимерни батерии. Хубавото е, че са издръжливи и бързо зареждат, но пък свършили… разходката до бакалията няма да ви спаси.
Ок в днешно време системните светкавици са наблъскани с електроника, която да ни освободи от “бремето” да мислим за точната експозиция. Можем да правим стотици снимки с едно зареждане на батериите, да снимаме картечарската с оглед да не изпуснем как някой си е бръкнал в носа, или нещо подобно.
Конкретно за работата различните програми и аксесоари, както и начин на приложение, ще поговоря във втората част на тази статия.
