Как да се възползваме от опцията мултиекспонация

Преди няколко години случайно или не се запознах по-подробно с тази малко известна, не добре разбираема и използвана функция – мултиекспонация. Основната причина е, че много от приятели фотографи ми задаваха въпроса- как го правиш това ? В крайна сметка реших да споделя моят кратък опит за това какво представлява мултиекспонацията, защо, кога и как да я използваме…

Днес имаме гост автор – Джино Влахов с няколко полезни споделени практики за това как да се възползваме от опцията мултиекспонация. Надяваме се да откриете това чудесно приложение и да се възползвате за да разширите своята творческа визия.

Какво е мултиекспонация или многократна експозиция? Това е възможност на фото камерата да създаде едно изображение, наслагвайки няколко кадъра един върху друг, без да се използва външен софтуер. Тази функция е известна отдавна, поддържа се от високите класове филмови огледално рефлексни камери. Не съм запознат, дали съществува като опция в без огледалните системи. При съвременните цифрови фотокамери е заложена като функция само във високите класове Nikon D200/300/600/700/800/800е. Също така някои модели на Canon и Pentax. Разликите са (за мен) съществени, например при Nikon D200 и D300, D700 има възможност да се направят до 10 кадъра в режим мултиекспонация. При Nikon D600 са само три. Говоря основно за Nikon, тъй като използвам само тази марка.
Продължавам нататък. Защо да използваме тази функция? Преди доста време се опитвах да събирам кадри, където има замразено движение, на вълни или следи от фарове, но винаги загубата на време и не дотам удовлетворителният резултат ми подсказа „другият начин”. С мултиекспонация е възможно да постигна наслагването на някои ефекти, които в нормална ситуация биха изисквали ползването на различни светлинни модификатори (например ND филтри), за достигане на нужната ни скорост на експонация и много време в обработващият софтуер. Принципно в ръководството за експлоатация има отделено доста, само да има кой да чете…

Как работи и особености.
При повечето фото камери времето за автоматично експониране през зададен интервал от време е ограничено на 99 ч 99м 99 сек. като интервала между сработванията на затвора не може да бъде повече от 30 сек, без да се използва кабелно дистанционно или някакво такова умно. Тази функция е свързана с работата на експонометрите, които се самоизключват най-късно след 30 та секунда. Стигнахме до това какво правим. Ами нищо необичайно. Използваме статив, кадрираме, компенсираме, ако има за компенсация, преценяваме и снимаме. Ако резултата е удовлетворителен, влизаме в меню настройка на снимане и избираме – многократна експозиция, брой сработвания на затвора, авто усилване (задължително). В случай че просто искаме да наложим няколко кадъра един върху друг, определяме времето, през което ще снима фото камерата (не трябва да е по-малко от времето на самия кадър) добре е да има интервал 1-2 sec. и го пускаме да си снима. В случай, че искаме да вкараме повече светлини или да хванем разбиващи се вълни на определени места, то тогава трябва да използваме дистанционно. Може да се пипат настройките на експонацията между кадрите като камерата оставя за Exif само последните.
Необходимо е да подчертая дебело, че функцията не работи в режим Live view.
Нека дам малко примери: тази снимка от Несебър снимана с камера Nikon D300; f9; ISO 100; 6 секунди е резултат от 10 кадъра в режим мултиекспонация. Нея всъщност я правят следите от движението на автомобилите, защото при време на експонация от 6 сек, автомобилите не могат да преминат целият провлак. Тоест 10 кадъра по 6 сек = това си е цяла минута, през която аз съм си избирал кога да сработи затвора, за да получа именно тези следи. Е… не винаги уцелвам.

Фарът в Ахтопол. Вижда се, че е през деня два часа преди залеза. За да се получи това съм използвал ND +CPL (Hitech хард градиентен неутрален филтър 0,6 + поляризационен на Мarumi) и пак скоростта няма да е достатъчна (всъщност, ако имате под ръка ND филтър с плътност 64 или 1000 това би помогнало, но не всеки има толкова скъпи и рядко употребявани филтри, а и условията си бяха екстремни, тъй като вълната ме заливаше на всеки 2-3 минути, което застрашаваше с намокряне на камерата и филтрите (естествено си бях мокър до кръста). В случая на мен ми харесва недостатъчното размазване на разбиващата се вълна, като в същото време се усеща и нейното движение и сила. Тук скоростта на затвора е 1/5 sec; 10 кадъра; ISO 100; f14; обектив Sigma 18-50/f2.8; камера Nikon D300

В делничен ден, когато няма голямо натоварване от към автомобили, използвах функцията, за да насложа възможно най-много червени и бели следи.

20 sec; f10; Sigma 70-200/f2.8; 10 кадъра. Дистанционен спусък, столче (рибарско), бутилка вода с вкус на малина.

Малко да поговоря за интериорната фотография. Там също е интересно приложението на мултиекспонацията. При нея е възможно неутрализиране на светлината от прозорците и крайният кадър ще е годен за употреба, тъй като наслагването се извършва един вид като слоеве и при всеки следващ има неутрализация на хайлайта. В същото време „задапаратното“ устройство може да използва други източници на светлина, да речем светкавица (било тя студийна или системна) и да си просветлява тъмните участъци. Много интересно е приложението и в портретната фотография, но е и доста по-трудно. Интересно е, защото в един кадър може да се вкарат няколко различни емоционални състояния, пози или различни модели. Трудността е от към техническо изпълнение. Най често забравям да “помпам” спусъка, за да не се изключат експонометрите при включена функция и накрая имам три кадъра вместо един. Необходимостта да се отработят предварително моментите и позите, които искаме, да знаем предварително с коя фокусна точка и коя част от лицето ще ми идва в нея. Тук свободата е голяма, през интервала на преместване на модела, може да си сменяме всички параметри, като не забравяме, че има разлика в начина на работа на камерата в централна крайните точки!

Сега един интересен опит как да използваме мултиекспонация и модел.

Тук съм задал три сработвания на затвора. заедно с модела направихме няколко опита, докато ни хареса (на снимката – Ани Адамова)

Нещо, което не е трудно, но изисква малко опит е размазването или придаване на движение на облаците. На всички ни е ясно, че за целта трябва да използваме ND филтър най –малко ND x8, за предпочитане ND64, някакъв неутрален ND градиент или каквото там се сетите. В случая съм ползвал само CPL (поляризационен филтър) и бързото движение на облаците, като интервала на затвора не го помня, но предполагам, бе малко над 30 sec. Получава се нещо като щампиране на облаците, без да е грозно, като се засилва усещането за движение и придава драматизъм .
На кадъра по-долу ясно личат няколко вълни, което при дълга експонация, да речем няколко секунди нямаше да бъде видно.

Следва кадър, за който дремах цял час. Ще кажете ,че съм не съм добре. Но за мен в случая е единственият вариант, при който мога да осветя моста на Бургас с лунната пътека. Тоест 10 кадъра от по 30 сек ,F9, Sigma70-200/2.8 ,NikonD300 . Интервала между кадрите от 5-6 минути се оказа малък.Луната е от предният ден , пак с 200 мм. Живот и здраве с новото тяло ще го повторя от друг ракурс. Тук искам да спомена, че от четвъртия кадър почнах да променям настройките на апарата, щото луната светна доста.

Февруари 2013г. решихме пак да лазим по покривите и ето какво се получи: Nikon D300; f9,6; ISO 200, 10 кадъра от по 6 секунди, общо време 60 секунди. Има допълнителна обработка на бензиностанцията. По принцип, този тип снимки дават донякъде визията на HDR.

Нещо като заключение.
За мен това е функция, при която при равни други условия, за да постигна желания ефект ще трябва да ползвам множество светлинни модификатори или да чакам по подходящ момент или да придам по особен вид на кадъра не ползвайки допълнителен обработващ софтуер.

Приложения:

Рисуване със светлините на преминаващите автомобили.
Фиксиране или наслагване на движещи се обекти-хора, вълни, фарове, следи от кацане на самолети.
Създаване на изображение на лица в различни емоционални състояния.
Интериорна фотография – неутрализиране на хайлайта.