Nikon D2x

Извадки от дневник на фотограф.

15 март 2005 година.

Днес се очертава приятен слънчев ден. Температура на въздуха около -10 градуса, вятър – достатъчно силен да издуха каска от главата на умиротворител от многонационални сили. Придобит френски акцент в следствие на хрема. Ден двадесети от пускането на пазара на новия Nikon D2x.

Държейки в ръка новия Nikon D2x си припомних дните, в които правих сайта Клуб Никон. Тогава намерих разказа със снимки от един италианец, който мечтаеше, ако е шеф на Nikon каква камера би направил: да е базирана на тялото на Nikon F5 да е със сменяем дигитален гръб и когато иска да снима или на лента или на дигитално. Хубава мечта. Бих искал да е реалност, но поне на този етап ми се вижда малко мисията невъзможна. В смисъла, че не е невъзможна, ами по-скоро няма да се реализира. Май се отнесох. Говорех за новия никон, а той както и своите събратя от професионалната серия забележително прилича на революционния Nikon F5. Здрав и стабилен корпус, вграден вертикален спусък. На първо гледане типичния квадратен профил създаден през 1996 година от италианските дизайнери. Малко променена и както вече се досещате несменяема пентапризма. Не знам защо винаги започвам с корпуса. Може би това е реакция, защото първото нещо е да хвана камерата в ръце и да усетя нейната ергономичност, а при този модел тя е на лице с пълна сила. Магнезиев корпус удобно лежащ в ръката с гумено покритие на местата за хващане при вертикалния и хоризонталния грип, с което шансовете да ви се изхлузи от ръката е снижен до минимум. Според някои камерата е тежка (тежи около 1100 грама без батерии и обектив) но според мен това е оптималната тежина даваща и едно голямо предимство, а именно обиране на вибрациите от удара на огледалото. Защита от влага и прах благодарение на O-rings. В корпуса като под здравата черупка на кокосов орех са поместени сърцето мозъка и всичко останало, което кара тази камера да прави невероятни снимки. Преди да влезем в тайнствения замък, нека хвърлим един поглед извън него.

По фасадата на замъка има разположени малки командни центрове… исках да кажа по корпуса на камерата има разположени контролни уреди, с които се управлява работата и. На първо място станалите вече класически управляващи въртящи се дискове – главен и два помощни, с които се променят съответно режимите на работа, експозиционните времена, корекции, диафрагми или автофокусните зони. Управлението на камерата с тези дискове е изключително лесно, но по принцип Nikon си се славят с лесното и достъпно управление. С главния команден диск, който се намира на гърба на камерата и в комбинация с някой от бутоните се настройва и управлява цялата камера посредством натискане на бутона и въртенето на диска и по този начин се променят снимачния режим, баланс, чувствителност както и качеството на снимката. Всичко това става, без да се налага да отлепяте око от визьора, защото в него постъпва цялата информация както и на главния дисплей. Помощните дискове два на брой и са разположени съответно под двата спусъка хоризонтален и вертикален. Интересна функция има вертикалния диск, с който при задаване на менюто може да се сменят автофокусните зони вместо да се чудите как да удължите палеца си да стига до джойстика за тази цел. Опцията е удобна и просто трябва да се свикне с нея.

Мога да твърдя, че всички бутони по камерата са добре описани и става ясно за какво служат. Достатъчно големи са, за да може да работите и с нормални ръкавици през зимата. Необяснимо ми е защо бутона превю и бутона кошче са толкова близо един до друг или направо казани съседни са макар и разделени с малка преградка успях ха бързо да изтрия една снимка след като натиснах кошчето и в стремежа си да оправя нещата го натиснах и втори път. Оценявам бързото триене на снимки, но в случая се изтрих от яд. В момента май гледаме задната част на камерата и аз предлагам да продължим с огледа. Освен всичките бутони на гърба се намират и два дисплея. Единия е чисто информационен и дава представа за това каква е чувствителността, баланса, резолюцията и още няколко стойности. На другия дисплей спокойно може да гледате някой от епизодите на STAR WARS в смисъл, че такива асоциации предизвиква у мен големината му от 2.5 инча (6,35см) 232 000 пиксела с възможности за настройка на яркостта по вкус на потребителя. Основно предназначение на дисплея да прегледате заснетите кадри, както и да се ровичкате в менюто на камерата, а то повярвайте ми не е хич малко, но за него по-късно. Продължаваме с огледа и попадаме на традиционния от 1996 година джойстик, с който се управляват автофокусните зони и менюто. До него има помощен селектор, с който се превключват четирите автофокусни програми. Наличието на микрофон и високоговорител позволява да се правят кратки анотации за всяка една снимка с дължина от 5 до 60 секунди (в зависимост от персоналната настройка). Файла се записва в WAV формат като приема името на снимковия файл например: ако снимката е с име DSC2345. NEF звуковия файл носи името DSC2345.WAV и така лесно може да се ориентирате кой файл за коя снимка е когато ги гледате на компютъра си. И последното, което искам да отбележа е наличието на вградена щора за визьора, която се използва при снимки, когато окото не е долепено до визьора.

Да погледнем камерата от горната и част. Фотографите използвали Nikon F100 както и моделите Nikon D1 мога да се чувстват в свои води, защото няма никакви изменения на управляващите бутони и тяхното им разположение. Явно от фирмата са достигнали до мнението, че това е оптималната структура и със сигурност не са се излъгали. Самият аз притежавам Nikon F100 и за това ми е ужасно лесно да работя с Nikon D2x. Убеден съм, че всеки професионален фотограф или дори напреднал любител, че му трябват не повече от две минути (ако иска да е запознат основно) за да се ориентира и да започне да снима. В горната част на камерата са разположени селектора за измервателната система, лок бутона, бутоните за светкавицата и експозиционния клин, диска с режимите на мотора, пусковия ключ, спусъка и бутона за смяна на снимачните режими и разбира се информационен дисплей, на който се показва информацията, която се показва и във визьора на камерата. Предполагам, че звучи доста суховато това обикновено изреждане, но в случая само припомням вече казани неща. И накрая да направим един бърз оглед около останалата част на камерата. Всъщност няма нищо по-различно сравнено с останалите дигитални камери: бутон за проверка на рязкостта, селектор за режима на фокуса, USB2 изход, A/V изход, задължителния за Nikon от този клас 10 пинов конектор и така полезния изход за външна светкавица. Всички изходи са надеждно скрити зад здрави и плътни капачета като има един гъдел изцяло в полза на фотографа: обикновено първото нещо, което се губи това е капачката на изхода за светкавица или 10 пиновия конектор, поради простата причина, че са достатъчно дребни. Тук има решение след като ги отвинтите могат да се завинтят на капака, който покрива A/V изхода и така да ги запазите. Това е наистина приятна опция. И накрая да обобщя: здрав корпус с лесно разположени системи за управление, защитен от влага и прах, но това не значи, че е направен да издържа на непрекъснато изпускане или големи сътресения. Камерата е със здрав корпус, за да работите дълго с нея, а защо дълго? Защото гарантираните „щраквания” на затвора са около 150 000 броя. А с колко може да ги надвишите зависи изцяло от това до колко добре сте се отнасяли с камерата. И понеже почнахме със затвора, то явно е време да надникнем вътре в камерата. Мисля да огранича надникването само с някои елементи, защото едва ли ви интересува каква електроника и проводници има в нея. Матрицата е (тук по навик щях да кажа CCD) CMOS и е първата по рода си матрица от такъв тип, която Nikon използват. След опита си да разработят собствена матрица за предишния модел Nikon D2h фирмата се завръща към дългогодишния си и изпитан партньор Sony. CMOS сензора предложен от тях е с размери 23.7 х 15.7мм и 12.84 милиона пиксела като от тях ефективни са 12.4 милиона. Както се забелязва размера на матрицата отново е APS стандарт, което налага умножаването на фокусното разстояние на всеки обектив с фактор 1.5 (например 50 мм обектив поставен на тази камера се равнява по фокусно разстояние на 75 мм обектив). Чувствителността на сензора е от 100 до 800 ISO със стъпка през 1/3 и има допълнителни 1600 и 3200 ISO. Един от основните въпроси е именно за чувствителността. Да камерата работи най-добре в интервала 100-800 ISO. От практиката, която имам съм предпочитал да не надвишавам този интервал. Освен това качеството на изображението при 800 ISO се равнява като качество 320 ISO при модела Nikon D70, което говори за голям напредък в областта на шумоподтискането. Ще призная, че при 1600 ISO нещата не стоят така надявам се обаче да не се налага често употреба на такава висока чувствителност. Това за репортерите, за студийно снимащите фотографи има 100 ISO, което позволява много приятна и безшумна картинка способна да понесе голямо увеличение и ако се наложи софтуерна интерполация с цел още по-голямо увеличение. Високото качество на изображението идва от новата система за получаване на информацията от сензора. Тук имаме вместо един канал, четири канала за отвеждане на получените данни – два за зелено чувствителните пиксели и по един за сините и червените. По този начин рязко се занижават загубите като цвят и плътност на детайлите. Сега следва защо Nikon отново приложиха уникална идея. А идеята е, че може да се използва както цялата големина на сензора така и по-малка част от него. Надявам се не звучи сложно. В тази камера все едно разполагате с два сензора: единият нормалната големина и 12.4 мега пиксела, а другия вече с кроп фактор 2 и с 6.8 мега пиксела. Може да изглежда странно, но това е много полезно за спортни журналисти, защото: 1. удължава още оптиката (един обектив от типа на Nikkor AF-S VR 300/2.8G IF става 600мм, а цената си е като за 300мм), 2. увеличава скоростта на кадрите в секунда както и броя на снимките в буфера (при пълен размер на матрицата кадрите са 5 в секунда и буфер от 15 NEF файла, а при кропнат сензор кадрите са 8 за секунда и буфер от 26 NEF файла), 3. 6.8 мега пиксела са напълно достатъчни за един репортер. Както вече забелязахте и при двата начина на работа със сензора има възможност за снимане в NEF (RAW) формат. Единственият проблем в момента е, че Adobe още не са пуснали плъгин, който да позволява този формат да се обработва във фотошоп. Nikon този път бяха на ниво и пуснаха своевременно ъпдейт на основните си програми за визуализация и обработка на този формат. Може би трябва да спомена и резолюцията на сензора в различните му положения: за пълен сензор – 4288 х 2848 пиксела, при кропнат сензор – 3216 х 2136 пиксела. Разбира се има и други по-малки резолюции, но при тях вече се губи опцията да се снима на RAW формат, а аз за пореден път ще заявя, че това е най-добрия възможен. След матрицата, всъщност преди матрицата се намира затвора на камерата – ламелен електромагнитно контролиран движещ се по късата страна на кадъра.

Надявах се да има интегрирана новата система за наблюдение прецизността на затвора, каквато има в Nikon F6, но уви тази система липсва. Диапазон на работа от 30 секунди до 1/8000 секунда, възможност за смяна през 1/3, синхрон със светкавица 1/250 секунда. Някой веднага ще изрази учудване как по-ниския модел D70 е със синхрон 1/500, не виждам особен проблем в това за разлика от D70, модела D2x има възможност при използване на светкавица SB 800 да има синхрон и автоматично измерване на импулса до 1/8000 секунда. За да не прекъсвам мисълта ще продължа със светкавиците и D2x. Камерата работи без проблем и с всички функции с моделите DX серия: SB 28DX; SB 50DX; SB 80DX като при тях имаме D-TTL измерване. При моделите SB 800 и SB 600, които са новият клас светкавици имаме по-съвършеното мерене – i-TTL с неговите две разновидности за пространствено или балансирано запълване. С всички останали модели светкавици SB няма TTL мерене, но могат да се използват останалите функции на светкавиците. Естествено за предпочитане е да се използва SB 800 и SB 600 заради по-съвършената и прецизна система както и заради без кабелното управление на групи светкавици от техния клас и даването на информация касаеща белия баланс. Ето стигнах и до любимия ми бял баланс, който в тази камера е повече от съвършен и е в такова разнообразие, че в един момент си мисля дали ще използвам някога всичките му възможности за избор. Автоматичен – без него не може освен това 6 стандартно заложени: изкуствено осветление; луминесцентно; слънце; светкавица; облачно; на сянка. Новост е изборът по градуси Келвин от 2500 до 10 000 разделен на 31 стъпки, тоест нямате твърдо преминаване през 100К да речем, а има практически проверена система за най-използвани градуси. Важно е да се знае, че това е настроено според цветната температура на слънцето и няма да даде добри резултати при употреба на светкавица или луминесцентно осветление, чиито баланси има допълнително вкарване или изчистване на цвят. За десерт остана личния бял баланс, който си правим ние с помощта на сива карта или пък с избор на вече съществуваща снимка. Освен със заснемане може да са направи и баланс с компютър и програмата Nikon Capture 4.2 и после да го качите в камерата, която предлага 5 места за запомняне на даден баланс. По този начин лесно може да запазите и да използвате 5 баланса: в студиото, в парламента, в балната зала на Шератън е това са само примери за възможностите, които имате. Белия баланс се мери освен от предвидената за това матрица, ами и от допълнителен сензор монтиран на върха на призмата с цел да не се излъже камерата, ако попадне на спот от различна от заобикалящата светлина. За да има добра снимка освен баланса (който дори и да е сгрешен лесно може да се коригира в последствие) трябва да има и добра експозиция. Второто поколение на познатата ни вече 3D 1005 pixel RGB се грижи именно за това. За да използвате пълните възможности на този тип мерене трябва да се използват обективи от типа D/G, ако обективът е авто-фокусен, но не е от горния тип то тогава се използва само стандартното цветно матрично мерене. Освен това има и задължителните централно измерване и спот мерене (2% от общата картинка). И още една новост тази камера за разлика от по-ниския клас D70, D100 позволява използването при запазване на измерването и с механични обективи с N байонет. Новото в случая е, че при въвеждането на данни за обектива – фокусно разстояние и максимум диафрагма може да използвате матричното измерване, а не както преди само централно или спот измерване. Важно е да се знае, камерата работи всички обективи с N байонет освен non AI и някои специфични обективи, които са изброени в инструкцията за употреба (желателно е, ако имате по-стари обективи да обърнете внимание дали тези, които имате не са сред тях, за да не си докарате някоя механична повреда). За любителите на обективите на резба М42 трябва да кажа, че употребата им е малко мисията невъзможна поради конструктивно решение от страна на никон с цел употребата само на тяхна оптика. Мисля, че е най-добре да се използва автофокусни обективи, защото освен хубавите опции с измерването имаме и хубав авто-фокус. Тука няма да излъжа като кажа, че процесора CAM 2000 е най-добрия АФ сензор в момента и не като брой зони на фокуса, ами като скорост, което е по-важно от броя на зоните. Освен добрата си скорост е и доста чувствителен в тъмна или с понижен контраст среда. Фокусните зони са 11 на брой от тях 9 крос тип с леко наклонение по оста, което позволява фокусиране почти при всякакви услови с изключение на гладка стена. Заемат около ¾ от полето на кадъра и при динамичен фокус с прехвърляне от едно поле на друго могат да следят обекта почти, без да има шанс да го изпуснат. По принцип основните режими на фокуса са единичен и следящ всеки, от които има по 4 комбинации с АФ зоните. Самите зони освен една по една могат да се групират и на 5 групи в зависимост коя част от кадъра искаме да преобладават. При използването на кропната матрица зоните се свиват до 9 като интересното е тогава, че има зони вече по абсолютно целия кадър с една дума няма начин да няма фокус. Чудя се да спомена ли за визьора?!?! Той както се досещате е пентапризмен със 100% покритие на изображението в него се изписва всичката информация за състоянието на камерата, показва активната или активните зони и в зависимост какъв екран сте сложили може да разполагате със скала ти мрежа или с маркери за кроп сензора или пък направо с очертан размер на сензора. Много е светъл и е доста по-просторен от визьора на D70. Като фотограф свикнал да имам не пълно показване на кадъра във визьора сега ми е малко трудно да свикна с това, че каквото виждам ще си излезе 1:1 какво да се прави неудобствата на професионалната техника. Как да не съм казал нищо за файловите формати? Споменах за NEF (RAW) формата вече и както се разбра има такава възможност както при използване на цялата матрица така и при кропната. Освен това може да бъде нормален и компресиран (без загуби) размера на нормалния е около 20мб (12 за кроп) или 10 (6 за кроп) при компресиран без загуби. Може да избирате комбинация + Jpeg в 3 компресии на Jpeg файла като тогава естествено има увеличение на размера на самия файл (горе долу 26мб при NEF + Jpeg Fine). Само по себе си това изисква големи памети, а паметта, която поддържа D2x е Compact Flash type I/II като с приоритет са картите с марка Lexar. Съветвам ви, ако ще си купувате нови карти да прочетете с кои модели каква съвместимост има в смисъла камерата е съвместима с много марки, но с определени резултатите са много повече от добри. Освен NEF камерата позволява да се снима в TIFF или Jpeg с 3 компресии. И двата типа запис са 8 бита за цвят сравнено с NEF, който е 12 бита за цвят. Във връзка с големината на файловете и нуждата от по-големи карти за запис има една интересна възможност, а именно да предавате заснетите кадри без кабелно на компютър или лаптоп близо до вас с помощта на радиопредавател WT-2, който се закача на камерата и приема информацията през USB2. А може да използвате и обратна връзка благодарение на програмата Nikon Capture Camera Control ви стоите с лаптопа си до 150 метра от камерата, която седи в единия край на мрежата на вратата и да речем в момент на дузпа просто натискате ентър и камерата заснема целия този момент и го предава на компютъра (естествено трябва да се си позиционирали камерата преди това). Това е удобно и при студийно снимане, където фотографа снима, а асистента му седи пред монитора и коригира в реално време настройките на камерата и изображението. Използването на това устройство не ви гарантира непрекъснато снимане с 5 кадъра в секунда да речем. Камерата винаги записва в буфера и от там прехвърля информацията. За да няма недоразумения радиопредавателя се продава отделно и… не е евтин. Менюто…… Преди 6 години книжката с инструкциите за Nikon D1 бе 140 страници. Инструкциите за Nikon D2x са 280 страници от тях 140 само за менюто и точно заради това съм в див ужас как да ги опиша в 14 изречения. Предварително моля за извинение, но ще изброя само най-важните, защото мисля си това все пак е ревю на камерата, а не учебник. Започвам с персоналните настройки нещо, което помага да настроите камерата по собствен вкус. Първото, на което попадам е страхотната подреденост, разделени на 6 основни групи като във всяка група има средно по 6 настройки. Много е удобно, защото вместо да превъртате лист от 41 настройки може да изберете групата, която ви касае да си намерите нужната настройка, а те обхващат почти всичко от камерата. После преминавайки в снимачното меню попадам на една новост има вградено шумоподтискане и за висока чувствителност, а не както преди само за дълга експонация. Промяна името на файла. По принцип всички файлове при тази камера носят името DSC_ или _DSC и пореден номер в зависимост дали използвания цветови профил е sRGB или Adobe RGB. Има опция да промените тези три букви, с каквито пожелаете и така да няма притеснения след като превъртите брояча дали няма да се засекат два еднакви по име файла. Няма да пропусна наличните за всяка професионална камера sRGB и Adobe RGB цветови профили, с които всеки фотограф може да решава как да снима. Всички останали настройки може да настроите предварително, а ако снимате на NEF (RAW) и в последствие на компютъра си. Много точно отчитане живота и оставащите кадри, които може да направи батерията, за която дават живот от 2000 кадъра, но в реални условия установих около 1200 кадъра. Е това може да е при някакви строго определени условия, но все си мисля, че 1200 кадърът са добра издръжливост. Опция за GPS, но ви трябва устройство, което да се включи към 10 пиновия конектор и така ще отбелязва на всяка снимка координатите, където е правена предполагам за някои е полезно. Може да оставите подпис от 30 знака на всяка снимка, който излиза в EXIF файла. Какво няма? Няма предварително вдигане на огледалото нещо твърде необяснимо за мен. Няма само почистване на матрицата нещо, което други конкуренти имат. Нещо като обобщение. Тази камера е върхът в дигиталните разработки на Nikon. Съчетава в себе си най-доброто от последните години. Предназначена е както за репортери така и за фотографи занимаващи се със студийна или модна фотография. Здрава, ергономична с лесно боравене с управленията и менютата. За някой неудобна заради кроп фактора за други перфектна заради двата кроп фактора. Сравнявана е с Canon 1Ds Mark II според мен двете камери са не сравними и аз не се наемам да взема страна в спора. На достъпна цена е за класа си – 7400лв. Работи с почти всички обективи на Nikon удобен вертикален спусък и здрава батерия. Удоволствието да я изпробвам бе голямо, защото се усещаше професионалния продукт, който държах в ръката си. Аз я изпробвах с обектив Nikkor AF-S VR 70-200/2.8G IF и останах очарован от изображението и стабилността на стабилизатора. С китовия обектив Nikkor AF-S 18-70/3.5-4.5G признавам резултата не бе толкова добър. За камера с такава резолюция употребата на качествена оптика е много наложително, защото иначе се оказва, че имате порше с двигател на фолксваген.

Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.